A | Съдът през 2024 г
Съдът разглежда главно преюдициални запитвания. Когато национален съд има съмнения относно тълкуването на акт, приет от Съюза, или относно валидността му, националният съд спира висящото пред него производство и сезира Съда. След получаване на разяснения в постановения от Съда акт националният съд може да реши отнесения пред него спор. За делата, които изискват отговор в много кратък срок (например в областта на убежището, граничния контрол, отвличането на деца и т.н.), е предвидено спешно преюдициално производство.
Съдът може също да провежда преки производства по искания да отмени акт на Съюза („жалби за отмяна“) или да установи, че държава членка не спазва правото на Съюза („искове за установяване на неизпълнение на задължения“). Ако държавата членка не се съобрази с решението, с което е установено неизпълнението на задължения, в следващо производство, наречено производство за установяване на „двойно неизпълнение“, Съдът може да ѝ наложи имуществена санкция;
Освен това срещу постановените от Общия съд съдебни актове могат да се подават жалби. Съдът може да отмени тези съдебни актове.
Накрая, пред Съда могат да се подават искания за становище по съвместимостта с Договорите на споразумение, което Съюзът предвижда да сключи с трета държава или с международна организация (подавани от държава членка или от европейска институция).
Дейност и развитие на Съда

Koen Lenaerts
Председател на Съда на Европейския съюз
Изминалата година бе белязана от приемането и прилагането на законодателната реформа на съдебната архитектура на Европейския съюз с Регламент 2024/2019 на Европейския парламент и на Съвета, насочена по искане на Съда към уравновесяване между двете юрисдикции на Съюза на натовареността в правораздавателната им дейност, като се изведе ползата от удвояването на броя на съдиите в Общия съд, прието през 2015 г. с Регламент 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета. По този начин Съдът ще може да продължи да изпълнява в разумни срокове задачата си по тълкуване на правото на Съюза, въпреки че е изправен пред значително нарастване на броя съдебните производства, провеждани от него, както и на броя на сложните и чувствителни дела, отнасящи се по-специално до въпроси от конституционно естество или до въпроси, свързани с основните права. През 2024 г. пред Съда бяха образувани повече от 900 нови дела, което се доближава до рекорда от 2019 г., потвърждава тенденцията на нарастване, наблюдавана през последните години, и подчертава необходимостта от тази реформа.
По-конкретно тя се изразява главно в частично прехвърляне на преюдициална компетентност от Съда на Общия съд. Това прехвърляне, в сила от 1 октомври 2024 г., обхваща шест специфични сфери, а именно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС), акцизите, митническия кодекс, тарифното класиране на стоки в Комбинираната номенклатура, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги, както и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Съдът обаче запазва компетентността си да разглежда и да се произнася по преюдициални запитвания, които, макар и да попадат в една и/или друга от тези специфични сфери, се отнасят и до други сфери или повдигат самостоятелни въпроси за тълкуването на първичното право (включително Хартата на основните права на Европейския съюз), международното публично право или общите принципи на правото на Съюза.
Реформата трябва да доведе до намаляване с около 20 % на натовареността на Съда по преюдициални запитвания, което се потвърждава от първоначалните оценки, обхващащи последните три месеца от изтеклата година.
Друг аспект на реформата има за цел да запази ефективността на производството по обжалване на съдебните актове на Общия съд. За да се даде възможност на Съда да се съсредоточи върху жалбите, които повдигат важни правни въпроси, от 1 септември 2024 г. механизмът за предварително допускане на обжалване обхваща и съдебните актове на Общия съд относно решенията на шест нови независими апелативни състави на европейски органи, служби или агенции, които се добавят към четирите апелативни състава, първоначално посочени при въвеждането на този механизъм. Освен това последният бе разширен и по отношение на споровете във връзка с изпълнението на договори, съдържащи арбитражна клауза.
Накрая, реформата има за цел да повиши прозрачността на преюдициалното производство и по този начин да даде възможност за по-добро разбиране на постановените от Съда или от Общия съд съдебни актове. Всъщност представените по преюдициалните дела писмени становища вече ще бъдат публикувани на уебсайта на институцията в разумен срок след приключването на делото, освен ако страните, които са ги представители, не възразят срещу това.
Наред с изменението на Статута на Съда на Европейския съюз, прилагането на реформата доведе до изменение на Процедурния правилник на Съда и Процедурния правилник на Общия съд, по-специално за да се уточнят редът и условията за първоначалното разглеждане на преюдициалните запитвания, отправени в рамките на „единното гише“, и процедурата, приложима към запитванията, изпратени от Съда на Общия съд. Освен това Процедурният правилник на Съда съдържа и други нововъведения, целта на които е да се вземат предвид поуките от здравната криза и развитието на технологиите, по-специално що се отнася до възможността страните или техните представители да участват в устните състезания чрез видеоконференция при спазване на конкретни правни и технически условия, защитата на личните данни при разглеждането на делата, реда и условията за подаване и връчване на процесуални документи чрез приложението e-Curia, както и предаването на някои съдебни заседания по интернет.
Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания, както и Практическите указания към страните са съответно адаптирани.
Що се отнася до състава ѝ, през юни 2024 г. институцията бе опечалена от смъртта на г-н Ilešič (Словения), съдия в Съда от 2004 г.
Освен това през януари 2024 г. тя се сбогува със съдия Safjan (Полша), а през октомври се проведе значително частично обновяване на състава ѝ, с приключването на функциите на осем членове, а именно на заместник-председателя Bay Larsen (Дания), съдия Bonichot (Франция), съдия Prechal (Нидерландия), съдия Xuereb (Малта), съдия Rossi (Италия), съдия Wahl (Швеция), генерални адвокати Pikamäe (Естония) и Collins (Ирландия), както и с встъпването в длъжност на девет нови членове, а именно съдия Smulders (Нидерландия), генерален адвокат Spielmann (Люксембург), съдии Condinanzi (Италия) и Schalin (Швеция), генерален адвокат Biondi (Италия), съдии Gervasoni (Франция), Fenger (Дания) и Frendo (Малта), и генерален адвокат Norkus (Литва).
Относно статистическите данни за изминалата година, те отразяват значителния брой както на образуваните пред Съда дела (920, или около стотина повече, отколкото през всяка от последните три години), така и на приключените от него дела (863 дела, или 80 повече от предходната година), като последното число се дължи до голяма степен на ограниченията, свързани с частичното обновяване на състава на Съда. Така към 31 декември 2024 г. броят на висящите дела бе 1 206. През 2024 г. средната продължителност на производствата, общо за всички видове дела, бе 17,7 месеца.

Членовете на Съда
Съдът е съставен от 27 съдии и 11 генерални адвокати.
Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват съответните функции. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване.
Избират се измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности в съответните им държави или са юристи с призната компетентност.
Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост.
Съдиите от Съда избират помежду си председател и заместник-председател. Съдиите и генералните адвокати назначават секретар за срок от шест години.
Задължение на генералния адвокат е, като действа с пълна безпристрастност и независимост, да представя правно становище, наречено „заключение“, по делата, с които е сезиран. Това становище не е правно обвързващо, но позволява да се внесе допълнителен поглед върху предмета на спора.
С частичното обновяване на състава на Съда през октомври 2024 г. встъпиха в длъжност девет нови членове, а именно съдия Smulders (Нидерландия), генерален адвокат Spielmann (Люксембург), съдии Condinanzi (Италия) и Schalin (Швеция), генерален адвокат Biondi (Италия), съдии Gervasoni (Франция), Fenger (Дания) и Frendo (Малта) и генерален адвокат Norkus (Литва).

In memoriam
Словенският съдия Marko Ilešič почина през юни 2024 г. в периода на изпълнение на функциите си. Той бе първият член с това гражданство, назначен като съдия в Съда при присъединяването на Словения към Европейския съюз през 2004 г. Уважаван и почитан както в професионален, така и в личен план, за своите юридически и интелектуални качества и широки езикови познания, както и за голямата си човечност, г-н Ilešič даде голям принос за развитието и популяризирането на правото на Съюза и за разпространяването на словенската култура.

K. Lenaerts

T. von Danwitz

F. Biltgen

K. Jürimäe

C. Lycourgos

I. Jarukaitis

M. L. Arastey Sahún

M. Szpunar

S. Rodin

А. Kumin

N. Jääskinen

D. Gratsias

M. Gavalec

J. Kokott

Ал. Арабаджиев

M. Campos Sánchez-Bordona

E. Regan

N. J. Cardoso da Silva Piçarra

J. Richard de la Tour

A. Rantos

I. Ziemele

J. Passer

N. Emiliou

Z. Csehi

O. Spineanu-Matei

T. Ćapeta

L. Medina

B. Smulders

D. Spielmann

M. Condinanzi

F. Schalin

A. Biondi

S. Gervasoni

N. Fenger

R. Frendo

R. Norkus

A. Calot Escobar
Протоколен ред от 9.10.2024 г.
B | Общият съд през 2024 г
Общият съд може да бъде сезиран като първа инстанция в преки производства по жалби на физически или юридически лица (граждани, търговски дружества, сдружения и т.н.), когато те са лично и пряко засегнати, и на държави членки срещу актове на институциите, органите или службите на Европейския съюз и по искове за обезщетение за вреди, причинени от институциите или техните служители.
Съдебните актове на Общия съд могат да бъдат обжалвани пред Съда само по правни въпроси. Съдът допуска за разглеждане жалби по дела, които вече са разглеждани два пъти (от независим апелативен състав, след това от Общия съд), само ако жалбите поставят въпрос, който е съществен от гледна точка на единството, последователността или развитието на правото на Съюза.
От 1 октомври 2024 г. Общият съд има компетентността да разглежда и да се произнася по преюдициални запитвания, прехвърлени от Съда, които попадат изключително в една или няколко от следните шест специфични сфери: общата система на данъка върху добавената стойност, акцизите, митническия кодекс, тарифното класиране на стоки в Комбинираната номенклатура, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги, системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Голяма част от делата пред него са от икономическо естество: интелектуална собственост (марки и дизайни на Европейския съюз), конкуренция, държавни помощи, банков и финансов надзор. Общият съд е компетентен да се произнася и в областта на публичната служба по спорове между Европейския съюз и неговите служители.
Дейност и развитие на Общия съд

Marc van der Woude
Председател на Общия съд
За Общия съд 2024 г. бе особено важна година, тъй като бе белязана от влизането в сила на Регламент 2024/2019, с който бе реформирана съдебната архитектура на Европейския съюз. Така частичното прехвърляне на преюдициална компетентност от Съда на Общия съд влезе в сила на 1 октомври 2024 г.
Съгласно Статута на Съда на Европейския съюз Общият съд вече има компетентността да разглежда и да се произнася по преюдициални запитвания, които попадат изключително в една или няколко от следните шест специфични сфери: общата система на ДДС, акцизите, митническия кодекс, тарифното класиране на стоки, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (нов член 50б). Между 1 октомври и 31 декември 2024 г. по 14 преюдициални запитвания бяха приети решения за прехвърляне.
Във вътрешен план Общият съд реорганизира структурата си, като определи десетте съдии в състава, разглеждащ преюдициалните запитвания, както и неговия председател, а именно г-н Papasavvas, заместник-председател на Общия съд. С цел оптимално разглеждане на преюдициалните запитвания Общият съд определи и трима съдии, които да изпълняват функциите на генерален адвокат. Освен това неговият процедурен правилник вече предвижда възможността за произнасяне, по-специално по някои преюдициални дела, в междинен състав от девет съдии.
Нещо повече, считано от 1 септември 2024 г. бе предвидено разширяване на механизма за предварително допускане на обжалване на съдебните актове на Общия съд по решения на независими апелативни състави на определени органи, служби и агенции на Съюза (нов член 58а от Статута на Съда, въведен също с Регламент 2024/2019). Тази част от реформата повишава и отговорността на Общия съд за осигуряване на съгласуваността и единство на правото в съответните правни области.
Реформата съвпадна с напускането на 7 октомври 2024 г. на петима членове на Общия съд, назначени за съдии в Съда. Така Общият съд напускаха съдия Gervasoni, председателите на състави Spielmann и Schalin, и съдиите Frendo и Norkus. Общият съд им благодари за техния дългогодишен и значим принос към неговата съдебна практика. На същата дата съдии Cassagnabère и Meyer положиха клетва като нови членове на Общия съд.
Тази съществена реорганизация и напускането на членовете обаче не забавиха правораздавателната дейност на Общия съд, тъй като през 2024 г. последният приключи 922 дела. Тъй като през същата година бяха образувани само 786 дела, бе отбелязано съответно намаление на броя на висящите дела. Средната продължителност на производствата от 18,5 месеца свидетелства за ефективното управление на делата, като трябва да се уточни, че Общият съд е в състояние да реагира още по-бързо, когато особеностите на делото налагат това. Така той постанови първото си решение в областта на цифровите пазари в рамките на 8,2 месеца (решение по дело T‑1077/23, Bytedance/Комисия).
През 2024 г. 20,2 % от приключените дела бяха разгледани от разширени съдебни състави. Освен това Общият съд продължава да следва подхода си да се произнася по делата, които имат определено значение по-специално за правовата държава, в голям състав от 15 съдии (вж. глава „Преглед на важните решения през изминалата година“). В този тържествен състав Общият съд се произнесе по делата Ordre néerlandais des avocats du barreau de Bruxelles и др./Съвет, Medel и др./Съвет и Fridman и др./Съвет и Тимченко и Тимченко/Съвет.
Въз основа на новата си компетентност по преюдициални запитвания, както и на нови отговорности вследствие на разширяването на механизма за предварително допускане на обжалване, Общият съд разполага с всички необходими инструменти за ефективно и проактивно разглеждане на отнесените до него дела, като същевременно се подготвя за следващия тригодишен период, който ще започне през октомври 2025 г.

Правораздавателни нововъведения

Savvas Papasavvas
Заместник-председател на Общия съд
2024 г. бележи завръщането на преден план на големия състав — най-тържественият състав на Общия съд, който досега се е произнасял само рядко и епизодично. Големият състав от петнадесет съдии е сезиран с най-важните дела, както и с тези, които се характеризират с правна сложност или с особени обстоятелства (член 28, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд). Така през изминалата година този съдебен състав постанови шест решения, обединяващи няколко дела, в контекста, от една страна, на военната агресия, извършена от Русия срещу Украйна, и от друга страна, на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост в контекста на плана за възстановяване NextGenerationEU.
Най-напред, в решенията си от 11 септември 2024 г., Fridman и др./Съвет и Тимченко и Тимченко/Съвет (T-635/22 и T-644/22) Общият съд потвърждава компетентността на Съвета да приема задължения за докладване относно финансови средства и за сътрудничество с компетентните национални органи от лицата, засегнати от ограничителни мерки, от една страна, и да приравнява неизпълнението на тези задължения на заобикаляне на мерките за замразяване на финансови средства, от друга страна.
По-нататък, в решенията си от 2 октомври 2024 г., Ordre néerlandais des avocats du barreau de Bruxelles и др./Съвет, Ordre des avocats à la cour de Paris и Couturier/Съвет и ACE/Съвет (T-797/22, T-798/22 и T-828/22) Общият съд потвърждава законосъобразността на забраната за прякото и непрякото предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи (Регламент [ЕС] № 833/2014 на Съвета) относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Делата разглеждат въпроса дали съществува основно право на достъп до адвокат, по-конкретно в случаи, които нямат никаква връзка със съдебно производство. Общият съд отхвърля жалбите, но уточнява по-специално обхвата на правото на ефективни правни средства за защита (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) и на правото на професионална тайна (член 7).
Накрая, с определение от 4 юни 2024 г., Medel и др./Съвет (T-530/22—T-533/22), Общият съд отхвърля исканията за отмяна на решението за изпълнение, с което Съветът одобрява оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Полша и уточнява ключовите етапи и целите, които тази държава членка трябва да изпълни, за да може да бъде отпуснато финансовото участие, предоставено ѝ с обжалваното решение. Големият състав приема, че жалбоподателите, четири представителни сдружения на съдии на международно равнище, чиито членове по принцип са национални професионални сдружения, включително полски сдружения, не могат да се позовават на процесуална легитимация.
Този нов импулс, даден на големия състав, несъмнено ще продължи през 2025 г., тъй като понастоящем пред този съдебен състав са висящи други дела. Вероятно това ще бъде придружено от преразпределяне на дела на междинния състав, създаден с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2019, за да се допълнят тържествените състави на Общия съд.

Членовете на Общия съд
Общият съд се състои от по двама съдии от държава членка.
Съдиите се избират измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване. Съдиите избират помежду си председател и заместник-председател за срок от 3 години. Те назначават секретар за срок от 6 години.
Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост. Общият съд се състои от по двама съдии от държава членка.
В контекста на частичното прехвърляне, считано от 1 октомври 2024 г., на преюдициална компетентност от Съда на Общия съд, последният избра г‑н Martín y Pérez de Nanclares и г-жа Brkan за съдии, които ще изпълняват функциите на генерален адвокат за разглеждането на преюдициални запитвания, а г-н Gâlea — за заместник в случай че са възпрепятствани да изпълняват функциите си.

M. van der Woude

S. Papasavvas

А. Marcoulli

R. da Silva Passos

J. Svenningsen

M. J. Costeira

K. Kowalik-Bańczyk

Ал. Корнезов

L. Truchot

O. Porchia

R. Mastroianni

P. Škvařilová-Pelzl

M. Jaeger

H. Kanninen

J. Schwarcz

М. Кънчева

E. Buttigieg

V. Tomljenović

L. Madise

N. Półtorak

I. Reine

P. Nihoul

U. Öberg

C. Mac Eochaidh

G. De Baere

T. Pynnä

J. Laitenberger

J. Martín y Pérez de Nanclares

G. Hesse

M. Sampol Pucurull

M. Stancu

I. Nõmm

G. Steinfatt

T. Perišin

D. Petrlík

M. Brkan

P. Zilgalvis

K. Kecsmár

I. Gâlea

I. Dimitrakopoulos

D. Kukovec

S. Kingston

T. Tóth

B. Ricziová

E. Tichy-Fisslberger

W. Valasidis

S. Verschuur

S. L. Kalėda

L. Spangsberg Grønfeldt

H. Cassagnabère

R. Meyer

V. Di Bucci
Протоколен ред от 9.10.2024 г.
C | Съдебната практика през 2024 г
- На фокус Пакетът за мобилност 2020 г.: лоялна конкуренция и подобряване на условията на труд за по-безопасен, устойчив и справедлив сектор на автомобилния транспорт
- На фокус Биологично производство и етикетиране на биологични продукти
- На фокус Публичен достъп до договорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19
- На фокус Ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна
- Преглед на важните решения през годината

На фокус
Пакетът за мобилност 2020 г.: лоялна конкуренция и подобряване на условията на труд за по-безопасен, устойчив и справедлив сектор на автомобилния транспорт
Решение Литва и др./Парламент и Съвет от 4 октомври 2024 г. (C-541/20—C-555/20)
Пакетът за мобилност 2020 г.
През 2020 г. Европейският съюз приема съвкупност от реформи в сектора на автомобилния транспорт за постигането на две основни цели:
1. Подобряване на условията на труд на водачите:
-
— като се забрани седмичната им почивка в превозните средства,
— като се гарантира редовното им връщане по домовете или в експлоатационния център (на всеки три или четири седмици), за да ползват там своята почивка,
— като се изтегли напред датата на влизане в сила на задължението за монтиране на интелигентни тахографи от второ поколение.
2. Осигуряване на лоялна конкуренция:
-
— като се предвиди задължение за връщане на всеки осем седмици на превозните средства в експлоатационен център, намиращ се в държавата членка на установяване на транспортното предприятие,
— като се въведе четиридневен период на прекъсване след каботажен цикъл в приемаща държава (през който на превозвачи, установени извън съответната държава членка, не се разрешава да извършват каботажни превози с едно и също превозно средство в тази държава членка),
— като водачите се квалифицират като „командировани работници“ в някои специфични случаи, така че да могат да се ползват от действащите в приемащата държава членка условия на труд и възнаграждение.
Каботаж е превозът, извършван в рамките на държава членка от превозвач, който не е установен в тази държава членка. Той се допуска, при условие че не се извършва по начин, който създава постоянна дейност в тази държава членка.
Интелигентният тахограф от второ поколение е електронно устройство, което записва времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите. Той допринася да се гарантира безопасността на движението по пътищата, спазването на условията на труд на водачите и предотвратяването на измами.
Пакетът за мобилност се състои от три законодателни акта, които се отнасят до правния режим на автомобилния транспорт. Тази амбициозна реформа предизвиква оживени дебати, довели до поредица от съдебни производства. Така седем държави членки — Литва, България, Румъния, Кипър, Унгария, Малта и Полша — подават пред Съда петнадесет жалби за отмяна на някои разпоредби от Пакета за мобилност.
Решението на Съда в голяма степен потвърждава неговата валидност.
Макар да признава, че подобряването на условията на труд на водачите може да доведе до увеличаване на разходите в тежест на транспортните предприятия, Съдът подчертава, че тези правила, които се прилагат без разлика в целия Съюз, не дискриминират транспортните предприятия, установени в държави членки, намиращи се „в периферията на Съюза“. Евентуалното по-голямо въздействие на тези правила върху някои предприятия зависи от техния икономически избор да предоставят услугите си на получатели, намиращи се в държави членки, отдалечени от тяхното собствено място на установяване.
Що се отнася до квалификацията „командировани работници“ (която позволява на водачите да се ползват от минималните условия на труд и възнаграждение в приемащата държава членка, вместо от евентуално по-неблагоприятните условия в държавата на установяване на превозвача), това е мярка, предназначена да гарантира справедливи условия на труд и да противодейства на практиките на нелоялна конкуренция. Това развитие, въпреки че е от полза за наетите работници, предизвика дебати сред държавите членки, някои от които, по-специално тези, при които са ниски разходите за заплати, изразиха опасения за повишаване на разходите за своите предприятия и за административната сложност на новите правила. Съдът потвърждава тази мярка, приета от законодателя на Съюза с цел постигане на справедливо равновесие между различните разглеждани интереси.
Що се отнася до задължението за спазване на четиридневен период на прекъсване след каботажен цикъл в приемаща държава членка, Съдът подчертава, че то има за цел да защити местните предприятия и да предотврати нелоялна конкуренция, като не допусне повтарящите се каботажни превози да доведат на практика до постоянна дейност в приемащата държава членка. Някои държави членки оспорват това задължение, тъй като то би ограничило гъвкавостта на предприятията, като ги принуди да променят маршрутите си, за да избегнат периоди на бездействие, водещи до загуба на приходи. Съдът отхвърля тези доводи, като подчертава, че мярката се свежда до това през този период да се забранят каботажните превози в същата приемаща държава членка, което не е пречка да се извършват други международни или каботажни превози в други държави членки.
Съдът обаче отменя задължението превозните средства да се връщат на всеки осем седмици в експлоатационния център на транспортното предприятие. Той приема, че Парламентът и Съветът не са доказали, че са разполагали с достатъчно данни, за да преценят пропорционалността на тази мярка и нейното социално, екологично и икономическо отражение.

На фокус
Биологично производство и етикетиране на биологични продукти
Решение Herbaria Kräuterparadies II (C-240/23)
Германското дружество Herbaria произвежда напитката „Blutquick“, която се предлага на пазара като хранителна добавка. Тази напитка съдържа съставки, получени от биологично производство, но също и добавени витамини с нерастителен произход и железен глюконат. Върху опаковката ѝ са поставени логото на Съюза за биологично производство и указание за „контролирано биологично земеделие“.
През януари 2012 г. германските власти забраняват на Herbaria да се позовава на биологичното производство, тъй като правото на Съюза разрешава добавянето на витамини и минерали към преработени продукти, за които е използван терминът „биологичен“, само ако тяхната употреба се изисква от закона.
Сезиран с преюдициално запитване по предишно дело (дело C-137/13), Съдът е постановил, че употребата на тези вещества се счита за изисквана от закона само когато разпоредба на правото на Съюза или съответстваща на това право национална разпоредба пряко изисква добавянето им в храна, за да може тя да бъде предлагана на пазара. Тъй като случаят с добавените в „Blutquick“ витамини и железен глюконат не е отговарял на това изискване, жалбата на Herbaria е била отхвърлена от германската юрисдикция, която се е обърнала към Съда.
Впоследствие делото е отнесено до германския Федерален административен съд, пред който Herbaria вече не оспорва забраната за поставяне на логото на Европейския съюз за биологично производство, а се позовава на неравно третиране между неговия продукт и подобен продукт, внасян от Съединените щати.
Всъщност Съединените щати са признати от европейското право за трета държава, чиито правила за производство и контрол са равностойни на тези на Европейския съюз. Според Herbaria това позволявало да се предлагат на пазара в Съюза продукти с произход от Съединените щати, които съответстват на техните правила за производство като биологични продукти. Това положение водело до неравно третиране, тъй като върху конкурентните американски продукти можело да се постави логото на Съюза за биологично производство, без да спазват приложимите в Съюза правила за биологично производство.
Германският Федерален административен съд отправя запитване до Съда по този въпрос.
В решението си Съдът приема, че само продукти, които съответстват на всички изисквания на Регламента относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, могат да използват логото на Съюза за биологични продукти. Следователно това лого не може да се използва за продукти, произведени в трета държава според правила, които са само равностойни на предвидените в правото на Съюза. Тази забрана обхваща и използването на термини, отнасящи се до това производство.
Съдът подчертава, че да се позволи на използването на това лого и тези термини както за продукти — произведени или в Съюза, или в трети държави — които са в съответствие с европейските стандарти за биологично производство, така и за продукти, произведени в трети държави по стандарти, които са само равностойни на тези последните, би засегнало лоялната конкуренция в рамките на вътрешния пазар. Това би могло и да въведе потребителите в заблуждение, докато смисълът на логото е да информира потребителите ясно и недвусмислено, че продуктът съответства напълно на изискванията на Регламента.
Съдът обаче приема, че логото за биологично производство на третата държава може да се използва за продукти, произведени в тази страна, дори когато съдържа термини, отнасящи се до биологичното производство.

Логото на Европейския съюз за биологични продукти
Логото на Европейския съюз за биологични продукти осигурява последователна визуална идентичност на биологичните продукти с произход от Съюза. То дава възможност на потребителите да разпознават по-лесно биологичните продукти и помага на земеделските стопани да ги предлагат на пазара във всички държави членки.
Логото за биологични продукти е запазено за продукти, сертифицирани като биологични от одобрен орган, който гарантира спазването на строги стандарти за производство, преработка, транспорт и съхранение. Даден продукт може да носи логото за биологични продукти само ако съдържа най-малко 95% биологични съставки и единствено ако останалите 5% отговарят на строги условия. Една и съща съставка не може да се съдържа в биологична и небиологична форма.
Регламент 2018/848
Целта на Регламент 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти е да гарантира лоялна конкуренция, правилното функциониране на вътрешния пазар в този сектор и доверието на потребителите спрямо продуктите, обозначени като биологични.
С него се установяват общи и подробни правила за производство. По отношение на етикетирането той изисква да се спазват правилата за информиране на потребителите, по-специално за да се избегне объркване или заблуда. С него се установяват и специфични разпоредби относно етикетирането на биологични продукти и продукти, произведени при преход към биологично производство, за да се защитят както интересите на операторите, продуктите им да бъдат правилно идентифицирани и да извършват дейността си в условията на лоялна конкуренция, така и интересите на потребителите.
Други решения на Съда относно биологичните продукти
Решение от 12 октомври 2017 г., Kamin und Grill Shop (C-289/16).
Съгласно Регламент № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти операторите, търгуващи с биологични продукти, трябва да подложат предприятията си на система за контрол. Операторите, които продават продукти директно на крайния потребител или ползвател, могат да бъдат освободени от това задължение при определени условия. Съдът приема, че е необходимо продажбата да се извършва при едновременното присъствие на оператора или на негови служители по продажбите и на крайния потребител. Следователно операторите, които продават тези продукти онлайн, не могат да се ползват от това освобождаване.
Решение от 26 февруари 2019 г., Œuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C-497/17)
Регламент № 834/2007 не позволява поставянето на логото за биологични продукти на Европейския съюз върху продукти от животни, подложени на ритуално клане без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени в Регламент № 1099/2009 относно защитата на животните по време на умъртвяване.
Решение от 29 април 2021 г., Natumi (C-815/19)
Регламент № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 834/2007 не допуска използването на прах, получен от седименти на водораслото Lithothamnium calcareum, които са почистени, изсушени и смлени, като небиологична съставка от земеделски произход, при преработката на биологични храни (по-специално оризови и соеви биологични напитки) за тяхното калциево обогатяване.

На фокус
Публичен достъп до договорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19
Решения Auken и др./Комисия и Courtois и др./Комисия (T-689/21 и T-761/21)
През юни 2020 г. Европейският съюз въвежда стратегията си за закупуване на ваксини срещу COVID-19. В този контекст Комисията подписва споразумение с 27-те държави членки, което ѝ дава възможност да сключва от тяхно име договори с производители за предварително закупуване.
Тъй като ранното прибягване до ваксиниране е в интерес на общественото здраве, срокът за разработване на ваксините от фармацевтичните предприятия е скъсен. За да се компенсират рисковете за тези предприятия, Комисията и държавите членки включват в стратегията си за ваксиниране принципа на поделяне на риска между производителите и държавите членки, като по този начин се намалява отговорността на производителя в случай на нежелани ефекти от неговия продукт.
Публично оповестените варианти на договорите са редактирани, като са заличени данни за финансовите рискове, даренията или препродажбите, както и декларациите за липса на конфликт на интереси.
През 2021 г. граждани и европейски депутати оспорват частичния отказ на Европейската комисия да предостави пълен достъп до някои документи, свързани с договорите за закупуване на ваксини от 2020 г. Заявленията за достъп се отнасят до клаузи за обезщетяване за фармацевтичните предприятия. Съгласно тези клаузи лабораториите трябва да обезщетят пострадалите в случай на неизправност, свързана с умишлено или сериозно нарушение по време на производството, докато в останалите случаи тази отговорност се носи от държавите членки.
Гражданите и депутатите искат и достъп до декларациите за липса на конфликт на интереси на членовете на преговорния екип за закупуване на ваксини. Те искат да изяснят начина, по който са водени преговорите, по-специално относно мащабен договор от май 2021 г. за закупуването на допълнителни 1,8 милиарда дози ваксина на стойност 35 милиарда евро.
Комисията предоставя само частичен достъп до тези документи и публикува техни редактирани варианти, като се позовава на поверителността на сделките и защитата на личния живот.
Сезиран с две жалби срещу решенията на Комисията, Общият съд ги отменя частично.
Що се отнася до заявлението за по-широк достъп до клаузите за обезщетяване, Общият съд припомня, че причината за включването им в договорите — а именно до се компенсират рисковете, на които са изложени фармацевтичните предприятия, във връзка със скъсяването на срока за разработване на ваксините — е била поета от държавите членки и е обществено достояние. Той приема, че Комисията не е доказала по какъв начин по-широкият достъп до тези клаузи, до някои от съдържащите се в договорите определения (като „умишлено нарушение“ и „разумни максимални усилия“) и до клаузите относно даренията и препродажбите на ваксините би засегнал конкретно търговските интереси на съответните фармацевтични предприятия.
Що се отнася до заявлението за оповестяване — в декларациите за липса на конфликт на интереси — на самоличността на членовете на преговорния екип, Общият съд потвърждава, че то преследва цел от обществен интерес. Всъщност само оповестяването на самоличността им позволява да се провери липсата на положение на конфликт на интереси по отношение на членовете на преговорния екип. Впрочем тази прозрачност на процеса на договаряне по договорите засилва доверието на гражданите на Съюза в стратегията на Комисията за ваксиниране и спомага за борбата с разпространението на невярна информация. Ето защо това Общият съд приема, че Комисията не е претеглила правилно наличните интереси, свързани с липсата на конфликт на интереси и с опасността от засягане на личния живот.
Публичен достъп до документи: ключов елемент на прозрачността
Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета има за цел да предостави на обществеността право на възможно най-широк достъп до документите на Парламента, на Съвета и на Комисията. Той е насочен към повишаване на прозрачността, законността и отговорността на институциите.
Това право обаче не е абсолютно. Съществуват изключения от него, свързани със защитата на определени публични или частни интереси, като например обществената сигурност, поверителността на вътрешните обсъждания и правните становища, финансовите, икономическите или търговските интереси или още защитата на личните данни.
Институциите трябва да намерят баланс между прозрачността и защитата на тези интереси, като преценяват във всеки отделен случай дали оповестяването им би могло да ги засегне. В крайна сметка може да се изисква оповестяване, ако се установи по-висш обществен интерес.
При отказ на достъп заявителят може да поиска преразглеждане от съответната институция и след това — в случай на нов отказ — може да сезира Европейския омбудсман или да предяви жалба пред Общия съд на Европейския съюз.
Някои принципи, изведени от Общия съд и от Съда
В решение De Capitani/Парламент (T-540/15) Общият съд приема, че институциите на Съюза могат да откажат достъп до определени документи, свързани със законодателния процес, само в надлежно обосновани случаи.
Институцията или органът, които отказват достъп, трябва да обосноват по какъв начин той би засегнал „конкретно, ефективно и разумно предвидимо“ интереса, защитен от някое от изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001. Както приема Съдът в решение ClientEarth/Комисия (C-57/16 P), хипотетичното или неопределено засягане не е достатъчно, за да обоснове такъв отказ.
Въпросът за достъпа до писмените изявления, представени от държава членка или институция в рамките на съдебни производства пред Съда на Европейския съюз, е разгледан в няколко важни решения. По дело Комисия/Breyer (C-213/15 P) Съдът приема, че писмените становища на държава членка, държани от Комисията, попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001. Ако поверителността на тези писмени становища трябва да се запази в хода на съдебното производство, Комисията не може, ако няма други основания, да откаже достъп до тях след приключване на производството.
Съдът вече е извел тази обща презумпция за неоповестяване в хода на съдебното производство в решенията си Швеция и др./API и Комисия (C‑514/07 P, C-528/07 P и C-532/07 P) за писмените становища, представени от институция на Съюза. След приключване на процедурата обаче всяко искане трябва да бъде оценявано във всеки отделен случай, за да се провери дали се прилагат предвидените в Регламента изключения.

На фокус
Ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна
Решения Мазепин/Съвет от 20 март 2024 г. (T-743/22); Fridman и др./Съвет и Тимченко и Тимченко/Съвет от 11 септември 2024 г. (T-635/22 и T‑644/22); NSD/Съвет от 11 септември 2024 г. (T-494/22)
Ограничителните мерки, или „санкциите“, са ключов инструмент на външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз. Те могат да бъдат наложени под формата на замразяване на активи, забрана за пътуване на територията на Съюза или икономически санкции. Целта им е да защитават основните ценности, основните интереси и сигурността на Съюза, като оказват натиск върху лицата или образуванията, към които са насочени, включително правителствата на трети държави, за да променят своята политика или поведение.
Действията, подкопаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, предприети от Русия още през 2014 г., и най-вече нейната военна агресия срещу тази държава, започната през 2022 г., засилват санкциите на Съюза срещу физически и юридически лица, които осигуряват подкрепа на руското правителство. По възникналите спорове относно законосъобразността и обхвата на решенията на Съвета в тази област са образувани десетки дела пред Общия съд на Европейския съюз.
Те онагледяват търсенето на равновесие между строгостта на наложените санкции, необходима за тяхната ефективност, и защитата на индивидуалните права. Общият съд потвърждава широките правомощия на Съюза да предприема действия срещу икономическата и материалната подкрепа на руското правителство, като същевременно изисква солидни доказателства и обосновка за приетите мерки.
Решение NSD/Съвет (T-494/22)
Общият съд потвърждава санкциите, наложени на руското дружество National Settlement Depository (NSD). Това дружество, считано от Съвета за съществено по значението си в рамките на финансовата система в Русия, е предоставяло материална и финансова подкрепа както на правителството, така и на руската централна банка.
Общият съд отбелязва, че като финансова институция от системно значение NSD е улеснило мобилизирането от руското правителство на значителни ресурси, използвани за действия за дестабилизиране на Украйна. Той отхвърля и доводите на NSD, че ограничителните мерки са довели до замразяване на средства, принадлежащи на незасегнати от санкциите клиенти, като подчертава, че последните могат да сезират националните съдилища, за да оспорят накърняването на правото им на собственост като страничен ефект от мерките срещу NSD.
Решение Мазепин/Съвет (T-743/22)
Общият съд на Европейския съюз отменя оставянето на г-н Никита Мазепин, бивш пилот във Формула 1, в списъка на засегнатите от санкциите лица. Името му е вписано в него от Съвета поради връзката с баща му — г-н Дмитрий Мазепин, виден бизнесмен, чиято дейност генерира значителни приходи за руското правителство и който е основният спонсор на дейността на сина му като състезател в екипа Хаас от Формула 1.
Общият съд приема, че обвързаността между г-н Дмитрий Мазепин и неговия син не е установена в достатъчна степен, като отбелязва по-специално, че към момента на приемане на спорното решение последният вече не е бил пилот във въпросния екип. Освен това Общият съд подчертава, че семейната връзка не е достатъчна сама по себе си, за да се докажат общи интереси, които могат да обосноват запазването на санкциите срещу г-н Никита Мазепин.
Решение Fridman и др./Съвет и Тимченко и Тимченко/Съвет (T-653/22 и T-644/22)
Общият съд потвърждава задължението на санкционираните лица и образувания да докладват своите финансови средства и да сътрудничат на компетентните органи, за да се избегне заобикалянето на замразяването на средства чрез правни и финансови механизми. Тези задължения, въведени от Съвета, са счетени за необходими, за да се гарантира ефективността и еднаквото прилагане на санкциите във всички държави членки. Общият съд отхвърля и възраженията, че Съветът е упражнил запазени за държавите членки правомощия от наказателно естество, тъй като счита, че тези мерки нямат наказателноправен характер и че тяхното приемане е съобразено с цялостната рамка, предвидена от правото на Съюза.
Санкции на Европейския съюз срещу Русия
От март 2014 г. Съюзът постепенно налага целеви ограничителни мерки на Русия по-специално в отговор на незаконното присъединяване на Крим (2014) и военната агресия срещу Украйна (2022).
Тези мерки имат за цел да отслабят икономическата основа на Русия, като я лишат от критични технологии и пазари и значително намалят способността ѝ да води война. Съюзът прие и санкции срещу Беларус, Иран и Северна Корея в отговор на подкрепата им за Русия във войната срещу Украйна.
Повече от 2 300 лица и образувания (банки, политически партии, предприятия, полувоенни групировки) са обект на санкции. Те обхващат:
- забрана за влизане в Европейския съюз;
- замразяване на активи;
- блокиране на финансови средства.
Съветът оценява стойността на замразените в Съюза частни активи на 24,9 милиарда евро. Блокираните в Съюза активи на Централната банка на Русия възлизат на 210 милиарда евро.
Ограничителните мерки, наложени с решения на Съвета, подлежат на постоянен преглед. Те се подновяват или изменят, според случая, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати.
Преглед на важните решения през годината
Основни права
Европейският съюз осигурява защитата на основните права, по-специално чрез Хартата на основните права, в която се изброяват индивидуалните, гражданските, политическите, икономическите и социалните права на европейските граждани. Зачитането на правата на човека е една от ценностите, на които се основава Съюзът, и основно задължение при изпълнението на неговите политики и програми.

Хартата на основните права на ЕС — обвързващи правила с реално отражение
Лични данни
Европейският съюз разполага с правна уредба, която осигурява солидна и последователна основа за защита на личните данни. Обработването и запазването на тези данни трябва да отговарят на условията за законосъобразност, предвидени в правната уредба, да се ограничават до стриктно необходимото и да не засягат непропорционално правото на личен живот.

Съдът в дигиталния свят
Равно третиране и трудово право
В Европейския съюз има около 200 милиона работници. Следователно голям брой граждани се ползват пряко от разпоредбите на европейското трудово право, което определя минимални норми в областта на условията на труд и заетостта, като по този начин допълва водените от държавите членки политики.

Съдът: гарант за равното третиране и защитник на правата на малцинствата
Европейско гражданство
Всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, автоматично е гражданин на Европейския съюз. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство. Гражданите на Съюза се ползват със специфични права, гарантирани от европейските Договори.
Потребители
Европейската политика за потребителите цели да гарантира опазване на здравето, безопасността и икономическите и правните интереси на потребителите, независимо от това къде пребивават, пътуват или извършват покупките си в рамките на Съюза.

Съдът: гарант за правата на потребителите в Европейския съюз
Околна среда
Европейския съюз се ангажира за запазването и подобряването на качеството на околната среда и за защитата на здравето на хората. Неговият подход се основава на принципите на предпазните мерки, принципа за предотвратяване и принципа „замърсителят плаща“.

Съдът и околната среда
Информационно общество
Европейският съюз изпълнява ключова роля за развитието на информационното общество, за да създаде благоприятна среда за иновации и конкурентоспособност, като същевременно защитава правата на потребителите и им осигурява правна сигурност. Той гарантира справедливи и отворени цифрови пазари и премахва пречките пред трансграничните онлайн услуги в рамките на вътрешния пазар, за да осигури тяхното свободно движение.

Съдът в дигиталния свят
Конкуренция, държавни помощи и tax rulings
Европейският съюз осигурява спазването на правила за защита на свободната конкуренция. Практиките, които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, са забранени и могат да бъдат санкционирани с глоби.

Общият съд на ЕС — гарант за спазването на правото на Съюза от институциите
Интелектуална собственост
Правната уредба, приета от Европейския съюз за закрила на интелектуалната собственост (авторско право) и индустриалната собственост (право на марки, защита на промишления дизайн, патентно право), подобрява конкурентоспособността на предприятията чрез насърчаване на среда, способстваща творчеството и иновациите.

Интелектуалната собственост и Общият съд на Европейския съюз
Търговска политика
Общата търговска политика е от изключителната компетентност на Европейския съюз, въз основа на която той сключва по-специално международни търговски споразумения. Фактът, че Съюзът се изразява с един глас на световната сцена, го поставя в силно положение в международната търговия. Действията на Съюза в тази област обаче трябва да са съобразени с конституционната рамка на Съюза.
Миграция и убежище
Европейският съюз прие съвкупност от правила, за да въведе ефикасна, хуманна и безопасна европейска миграционна политика. Общият европейски режим на убежището определя минимални норми, приложими за третирането на всички търсещи убежище лица и за техните молби в целия Съюз.
Съдебно сътрудничество
Пространството на свобода, сигурност и правосъдие включва мерки за насърчаване на съдебното сътрудничество между държавите членки. Това сътрудничество се основава на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и има за цел да хармонизира националните правни системи в борбата с транснационалната престъпност, като гарантира защитата на правата на жертвите, заподозрените лица и задържаните лица в рамките на Съюза.
Обща външна политика и политика на сигурност
Основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз, ограничителните мерки или „санкциите“ се използват като част от интегриран и всеобхватен политически подход, включващ по-специално политически диалог. Съюзът прибягва до тях по-специално за да съхранява ценностите на Съюза, неговите основни интереси и неговата сигурност, както и за да предотврати конфликти и да укрепи международната сигурност. Санкциите всъщност целят да предизвикат промяна в политиката или поведението на лицата или образуванията, към които са насочени, с оглед насърчаване на целите на ОВППС.
Дирекция „Изследвания и документация“ предлага на юристите, в рамките на своя сборник от резюмета, „Подбрани важни решения“ и „Месечен бюлетин на съдебната практика“ на Съда и на Общия съд.