Правораздавателната дейност

A | Съдът на ЕС през 2022 г.

Съдът разглежда главно:

преюдициални запитвания
Когато национален съд има съмнения относно тълкуването на акт, приет от Съюза, или относно валидността му, националният съд спира висящото пред него производство и сезира Съда. След получаване на разяснения в постановения от Съда акт, националният съд може да реши отнесения пред него спор. За делата, които изискват отговор в много кратък срок (например в областта на убежището, граничния контрол, отвличането на деца и т.н.), е предвидено спешно преюдициално производство („СПП“);
преки жалби или искове, с които се цели:
- отмяна на акт на Съюза („жалби за отмяна“) или
- установяване, че държава членка не спазва правото на Съюза („искове за установяване на неизпълнение на задължения“). Ако държавата членка не се съобрази с решението, с което е установено неизпълнението на задължения, в следващо производство, наречено производство за установяване на „двойно неизпълнение“, Съдът може да ѝ наложи имуществена санкция;
жалби срещу постановени от Общия съд актове, с които Съдът може да отмени акт на Общия съд;
искания за становище по съвместимостта с Договорите на споразумение, което Съюзът предвижда да сключи с трета държава или с международна организация (подавани от държава членка или от европейска институция).

Дейност и развитие на Съда на ЕС

През 2022 г. нямаше промени в състава на Съда на ЕС, нито в актовете, които регламентират дейността му, Статута на Съда на Европейския съюз и Процедурния правилник.

След две години под знака на здравната криза, 2022 г. беше годината на всеобщото завръщане на персонала в сградите на институцията и на възстановяване на нормални условия за работа, по-специално що се отнася до провеждането на съдебните заседания. Същевременно технологичните нововъведения, наложени от санитарните мерки през предходните две години, бяха използвани за довършването на някои важни проекти, насочени към доближаване на европейското правораздаване до гражданите.

Така от 26 април 2022 г. Съдът на ЕС предлага система за стрийминг на съдебните заседания, която — както проекта за посещения от разстояние, въведен през 2021 г. — се очаква да засили измерението му на „Съд на гражданите“, по-достъпен за широката общественост. Излъчванията са замислени така, че да позволят на всеки, който желае, да следи съдебните заседания при същите условия, както ако присъства физически в Люксембург, в съдебната зала, благодарение на симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за доброто протичане на съдебното заседание.

От гледна точка на статистиката и 2022 г. се характеризира с ненамаляваща дейност. Така в Съда на ЕС са постъпили 806 дела. Както през предишните години, това са главно преюдициални запитвания и жалби, като само те, с образувани по тях съответно 546 и 209 дела, представляват повече от 93 % от всички постъпили през 2022 г. дела. Те се отнасят до разнообразни и чувствителни области като опазването на основните ценности на Европейския съюз, защитата на личните данни и защитата на потребителите или на околната среда, без да се забравят данъчното облагане, конкуренцията и държавните помощи. Следва да се отбележат освен това няколко дела, свързани със здравната криза или с войната в Украйна.

808 дела бяха приключени от различните състави на Съда на ЕС. Значителен брой (78) дела бяха разгледани от голям състав, а две от тях — относно връзката между принципа на правовата държава и изпълнението на бюджета на Съюза, бяха решени от пленума на Съда (дела C‑156/21, Унгария/Парламент и Съвет, и C‑157/21, Полша/Парламент и Съвет).

Поради често прибягване до определения, особено в областта на обжалването, общата продължителност на производствата (16,4 месеца) остана подобна на тази от предишната година (16,6 месеца), но признак за по-голямата сложност на поставените на Съда на ЕС въпроси е забелязаното нарастване на средната продължителност на разглеждането на преюдициалните запитвания (17,3 месеца, спрямо 16,7 месеца през 2021 г.).

Към 31 декември 2022 г. висящите пред Съда на ЕС дела са 1 111, тоест разликата спрямо 31 декември 2021 г. (1 113 дела) е само две дела.

С оглед на тези статистически данни и като се вземе предвид фактът, че от юли 2022 г. Общият съд се състои от 54 съдии (по двама от държава членка) в резултат на завършването на реформата на структурата на правораздавателната система на Съюза, решение за която е взето през 2015 г., Съдът на ЕС отправи до законодателя на Съюза искане за изменение на Статута в два аспекта. Целта му е да позволи на Съда на ЕС да запази капацитета си да постановява качествени решения в разумен срок, но също и да се съсредоточи в по-голяма степен върху основните си задачи на конституционна и върховна юрисдикция на Съюза.

На първо място, искането за изменение се състои в това да се прехвърли на Общия съд компетентността по преюдициални запитвания в пет ясно очертани области, в които рядко се поставят принципни въпроси, за които в практиката на Съда на ЕС има солидна основа, и в които освен това има достатъчно голям брой дела, за да може предвижданото прехвърляне да има реален ефект върху неговата натовареност: общата система на ДДС, акцизите, Митническият кодекс и тарифното класиране на стоките в комбинираната номенклатура, обезщетяване и помощ на пътниците, както и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Компетентността на Общия съд по преюдициални запитвания няма да се отрази на възможността да препрати дадено дело на Съда на ЕС, когато прецени, че то изисква принципно решение, което може да засегне единството или съгласуваността на правото на Съюза. Съдът на ЕС ще има възможност също така, в изключителни случаи, да преразгледа постановеното от Общия съд решение, когато има сериозна опасност да бъде нарушено това единство или тази съгласуваност.

На второ място, в контекст, характеризиращ се с голям брой жалби срещу решенията на Общия съд, за да се запази ефективността на това производство и да се даде възможност на Съда на ЕС да се съсредоточи върху жалбите, в които се поставят важни правни въпроси, в законодателното искане се предлага да се разшири прилагането на механизма за предварително допускане на жалбите, влязъл в сила на 1 май 2019 г. (член 58а от Статута).

Това разширяване ще се отнася за жалбите срещу актовете на Общия съд относно решения на независимите апелативни състави на някои органи на Съюза, които първоначално не са посочени в член 58а от Статута при влизането му в сила на 1 май 2019 г. (например Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз или тази за сътрудничество между регулаторите на енергия, Европейския банков орган, или пък Европейския орган за ценни книжа и пазари и този за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

Koen Lenaerts

Председател на Съда на Европейския съюз

**806** постъпили дела

**546** преюдициални производства, от които 5 са СПП

Държави членки, чиито съдилища са отправили основната част от запитванията:

Германия 98

Италия 63

България 43

Испания 41

Полша 39

37 преки производства, от които: 35 иска за установяване на неизпълнение на задължения и 2 иска за установяване на „двойно неизпълнение“

**209** жалби срещу актове на Общия съд

6 молби за правна помощ

Страна, която не е в състояние да поеме разходите за производството, може да поиска правна помощ.

**808** приключени дела

**546** преюдициални производства, от които 7 СПП

36 преки производства, по които в 17 случая е установено неизпълнение на задължения от 12 държави членки

**196** жалби срещу актове на Общия съд, по 38 от които актовете на Общия съд са отменени

1 становище

Средна продължителност на производствата: 16,4 месеца

Средна продължителност на спешните преюдициални производства: 4,5 месеца

**1 111** висящи дела към 31 декември 2022 г.

Основни разглеждани области

Данъчно облагане 58

Държавни помощи 64

Защита на потребителите 38

Институционално право 46

Интелектуална собственост 132

Конкуренция 80

Околна среда 73

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие 33

Сближаване на законодателствата 77

Социална политика 89

Вж. подробните статистически данни за Съда

Членовете на Съда на ЕС

Съдът е съставен от 27 съдии и 11 генерални адвокати.

Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват съответните функции. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване.

Избират се измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности в съответните им държави или са юристи с призната компетентност.

Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост.

Съдиите от Съда избират помежду си председател и заместник-председател. Съдиите и генералните адвокати назначават секретар за срок от шест години.

O. Spineanu-Matei

Съдия

T. Ćapeta

Генерален адвокат

L. Medina

Генерален адвокат

A. Calot Escobar

Секретар

Протоколен ред от 07/10/2022 г.

B | Общият съд през 2022 г.

Общият съд може да бъде сезиран като първа инстанция в преки производства по жалби на физически или юридически лица, когато те са лично и пряко засегнати (граждани, търговски дружества, сдружения и т.н.) и на държави членки срещу актове на институциите, органите или службите на Европейския съюз и по искове за обезщетение за вреди, причинени от институциите или техните служители.

Голяма част от делата пред него са от икономическо естество: интелектуална собственост (марки и дизайни на Европейския съюз), конкуренция, държавни помощи, банков и финансов надзор.

Общият съд е компетентен да се произнася и в областта на публичната служба по спорове между Европейския съюз и неговите служители.

Съдебните актове на Общия съд могат да бъдат обжалвани, пред Съда само по правни въпроси. Съдът допуска за разглеждане жалби по дела, които вече са разглеждани два пъти (от независим апелативен състав, след това от Общия съд), само ако жалбите поставят въпрос, който е съществен от гледна точка на единството, последователността или развитието на правото на Съюза.

Дейност и развитие на Общия съд

2022 г. беше белязана от завръщането на войната на нашия континент. Това ужасяващо събитие трябва да бъде повод за колективен размисъл за всички европейци. Мирът никога не е даденост, а изисква ангажираност от всички. Нашата институция е в центъра на тази ангажираност. Наистина задачата на Съда на ЕС и на Общия съд е да гарантират върховенството на закона и да защитават човешкото достойнство. В Съюза конфликтите не се разрешават със заплахи и оръжия, а с обсъждане и чрез правото. В този контекст Общият съд е призван поспециално, понякога в много кратки срокове, да осъществява контрол за законосъобразност на приетите от Съюза ограничителни мерки спрямо лица или образувания, свързани със започналата през февруари 2022 г. агресия на Руската федерация. Така беше възможно решение RT France/Съвет да бъде постановено от голям състав на Общия съд в рамките на бързо производство пет месеца след постъпване на делото. До момента са постъпили повече от 70 дела за ограничителни мерки, свързани с въоръжения конфликт. Чест прави на нашия Съюз, че тези мерки не са белязани със знака на произвола и следователно са подложени на контрол от независими и безпристрастни съдии.

Повече от всякога заведените пред Общия съд дела бяха отражение на големите обществени предизвикателства, пред които е изправен нашият континент. Освен ограничителните мерки, които не се отнасят само до агресията срещу Украйна, става въпрос по-конкретно за регулаторния режим за конкуренция на гигантите на информационните технологии и за правилата за държавните помощи, по-специално в областта на данъчното облагане и в сектора на енергетиката и на околната среда. Става въпрос и за банковото и финансовото право, за защитата на личните данни, за общата търговска политика или за регулирането на пазарите на енергията. С оглед на неотдавнашното развитие на законодателството и на международния контекст, белязан от все по-голямо напрежение, би могло да се наложи контролът за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза да се засили.

Нека да не се заблуждаваме: Общият съд е съвсем наясно със своята отговорност. Той разполага с необходимия ресурс, за да се справи. В частност през изминалата година в институцията постъпиха осем нови членове, с което завърши реформата, започнала с Регламент 2015/2422. Сега в състав от 54 съдии, юрисдикцията най-после разполага с по двама съдии от държава членка. С оглед на новия тригодишен период, който започна през септември 2022 г., тя направи и по-задълбочен анализ на организацията си и на методите си на работа, като наблегна на задълбочаването на съдебния контрол, на оказването на съдействие на страните по делата в хода на цялото производство и на продължителността на производствата (средно16,2 месеца за 2022 г.) Подсилен и реорганизиран по този начин, Общият съд си постави една цел: да постановява качествени, разбираеми за субектите на правото решения, в съвместими с очакванията на съвременния свят срокове.

Правораздавателната структура на Съюза трябва непрекъснато да се приспособява към предизвикателствата на нашето време. В този дух е внесеното през ноември 2022 г. от Съда на ЕС законодателно искане с цел по-специално да се определят конкретните области, в които Общият съд би могъл да бъде компетентен да разглежда преюдициални въпроси, отправени от юрисдикциите на държавите членки (член 256 ДФЕС). Общият съд е готов да подкрепи Съда на ЕС, който трябва да се справя с нарастващо работно натоварване. Тясно свързан с идеите, довели до тази инициатива, Общият съд вече подготвя нейното прилагане.

Marc van der Woude

Председател на Общия съд

**858** приключени дела

**760** преки производства, от които:

**1 474** висящи дела (към 31 декември 2022 г.)

Основни области

Вж. подробните статистически данни за Общия съд

Правораздавателни нововъведения

В Общия съд, както и другаде, една новина измества друга. Докато споровете, породени от пандемията от Covid-19, все още го водят по неизследвани пътеки, както свидетелства решение Roos и др./ Парламент от 27 април 2022 г. (T‑710/21, T‑722/21 и T‑723/21) в което за първи път се разглежда законосъобразността на някои ограничения, наложени от институциите на Европейския съюз с цел защита на здравето на персонала им, военната агресия, извършена от Руската федерация срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., поражда ново огнище на съдебни спорове. Също така в решението си RT France/Съвет от 27 юли 2022 г. (T‑125/22), Общият съд, заседаващ в голям състав, се произнася за първи път след провеждане на бързо производство по законосъобразността на ограничителните мерки, приети от Съвета и целящи да забранят излъчването на аудио-визуално съдържание.

Колкото и богата да е обаче, тази новина не може да засенчи многобройните стъпки на напредък в правораздаването, които Общият съд направи в по-класически контексти.

Така в институционалната област Общият съд за първи път разглежда, в решение Verelst/Съвет от 12 януари 2022 г. (T‑647/20), въпроса за законосъобразността на Решение за изпълнение 2020/1117 за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура, прието в изпълнение на Регламент 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на посочената прокуратура. В резултат на разглеждането му той стига до извода, че Съветът разполага с широка свобода на преценка при оценяването и съпоставянето на качествата на кандидатите за длъжността европейски прокурор от държава членка, като добавя, че в конкретния случай Съветът не е излязъл извън пределите на широката си свобода на преценка, като е избрал и назначил подбрания кандидат. В областта на обществените поръчки в решение Leonardo/Frontex от 26 януари 2022 г. (T‑849/19), Общият съд разглежда допустимостта на жалба за отмяна, подадена срещу обявление за обществена поръчка и приложенията към него от предприятие, което не участва в тръжната процедура, организирана с това обявление. Заседаващ в разширен състав, той постановява, че предприятие, което докаже, че неговото участие в процедура за възлагане на обществена поръчка е станало невъзможно поради техническите спецификации на тръжната документация, може да обоснове наличието на правен интерес да обжалва някои документи от поръчка. Накрая, в областта на конкуренцията, в решение Illumina/Комисия от 13 юли 2022 г. (T‑227/21), Общият съд се произнася за първи път по прилагането на механизма за препращане, предвиден в член 22 от Регламент 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, към операция, за която не се изисква нотифициране в държавата, поискала препращането ѝ, но която включва придобиването на предприятие, чийто оборот не отразява неговото значение за конкуренцията. В конкретния случай Общият съд приема по принцип, че на Комисията може да бъде призната компетентност да разгледа дадена концентрация в такава ситуация.

Savvas S. Papasavvas

Заместник-председател на Общия съд

Членовете на Общия съд

Общият съд се състои от по двама съдии от държава членка.

Съдиите се избират измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване. Съдиите избират помежду си председател и заместник-председател за срок от 3 години. Те назначават секретар за срок от 6 години.

Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост.

През януари 2022 г. встъпват в длъжност в качеството на съдии в Общия съд Ioannis Dimitrakopoulos (Гърция), Damjan Kukovec (Словения) и Suzanne Kingston (Ирландия).

През юли 2022 г. встъпват в длъжност в качеството на съдии в Общия съд Tihamér Tóth (Унгария) и Beatrix Ricziová (Словакия).

На фокус

Регламентът, който обвързва изплащането на европейските средства със зачитането на правовата държава, е валиден

Решения Унгария/Парламент и Съвет и Полша/Парламент и Съвет от 16 февруари 2022 г. (C‑156/21 и C‑157/21)

Принципите на правовата държава

Отнасят се до една от фундаменталните ценности на Съюза, която включва:

принципа на законност, който предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес;
принципа на правна сигурност;
забраната на произвол от страна на органите на изпълнителната власт;
принципа на ефективна съдебна защита (достъп до правосъдие от независими и безпристрастни съдилища);
принципа на разделение на властите;
принципа на недопускане на дискриминация и на равенство пред закона.

За да се осигури защита на бюджета на Съюза и неговите финансови интереси от нарушения на принципите на правовата държава като фундаментална ценност, на която той се основава, Съюзът създаде нов режим на обвързаност.

Съгласно този режим, въведен с Регламент 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета, условието за финансиране от бюджета на Съюза е държавите членки да спазват принципите на правовата държава. Този регламент позволява на Съвета, след проведено от Комисията разследване, да предприеме мерки — като спиране на плащания или финансови корекции, — за да защити бюджета на Съюза и неговите финансови интереси, когато има опасност такива нарушения да им навредят.

Този регламент е оспорен от Унгария и от Полша пред Съда. Поради изключителното им значение тези дела бяха разгледани от пленума на Съда.

На16 февруари 2022 г. Съдът отхвърли жалбите на Унгария и на Полша.

Съдът подчертава, че Съюзът се основава на общите за държавите членки ценности, сред които са принципите на правовата държава. Тези общи ценности определят самата идентичност на Съюза като общ правен ред и са приети от всички държави членки при присъединяването им към Съюза. Следователно зачитането на принципите на правовата държава е задължение за резултат на държавите членки, произтичащо пряко от принадлежността им към Съюза. То е условието тези държави да ползват всички други права, произтичащи от прилагането на Договорите.

Финансовите интереси на Съюза могат да бъдат сериозно засегнати от извършени в държава членка нарушения на принципите на правовата държава. Доброто финансово управление може да се осигури от държавите членки единствено ако органите на публичната власт действат в съответствие със закона, ако нарушенията на закона се преследват ефективно и ако произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт мога да подлежат на ефективен съдебен контрол от независима и безпристрастна съдебна власт. Следователно Съюзът трябва да бъде в състояние да защити финансовите си интереси, в това число посредством мерки за защита на бюджета на Съюза. Поради това Съдът констатира, че въведеният с обжалвания регламент режим действително попада в обхвата на понятието за финансови норми, които по-специално определят реда и условията за изпълнението на бюджета на Съюза (член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Следователно правилно Регламентът е бил приет на тази правна основа.

В отговор на някои доводи на Унгария и на Полша Съдът обяснява също, че механизмът за финансова обвързаност с условия не заобикаля процедурата, предвидена в член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Двете процедури преследват различна цел и имат отделен предмет. По-конкретно член 7 ДЕС позволява да се реагира на всяко тежко и продължаващо нарушение на някоя от основополагащите ценности на Съюза или на всеки очевиден риск от такова нарушение, докато обжалваният регламент е приложим само при нарушения на принципите на правовата държава и единствено ако съществуват основания да се счита, че тези нарушения се отразяват на бюджета.

Съдът отхвърля и довода, че принципите на правовата държава нямали конкретно материално съдържание в правото на Съюза. Тези принципи са широко развити в неговата съдебна практика и така са конкретизирани в правния ред на Съюза. Техен източник са общите ценности, признати и прилагани от държавите членки в съответния им правен ред. Следователно държавите членки са в състояние да определят достатъчно точно основното съдържание и изискванията, произтичащи от всеки от тези принципи.

На последно място, прилагането на механизма за финансова обвързаност с условия изисква да се установи реална връзка между нарушение на принцип на правовата държава и накърняване или сериозна опасност от накърняване на доброто финансово управление на Съюза. Това прилагане налага и строги процедурни изисквания по отношение на Комисията. Следователно не са основателни твърденията на Унгария и на Полша, че на Комисията и на Съвета са предоставени прекалено широки правомощия. Въз основа на това Съдът заключава, че обжалваният регламент отговаря на изискванията за правна сигурност.

Член 7 ДЕС

Тази разпоредба описва процедурата за спиране по отношение на държава членка на някои права, произтичащи от прилагането на Договорите, при тежко и продължаващо нарушение на общите за държавите членки ценности, посочени в член 2 ДЕС, сред които е правовата държава. Унгария и Полша твърдят, че с въвеждането на успоредна процедура Регламентът за „финансова обвързаност с условия“ неправомерно позволявал да се заобиколят предвидените в член 7 ДЕС точни условия за санкциониране на държава членка.

Зачитането на правовата държава е предмет на много решения на Съда, сред които са:

решение Associação Sindical dos Juízes Portugueses (Независимост на съдебната власт – Намаляване на възнагражденията на лицата на национална публична длъжност) от 27 февруари 2018 г. (C‑64/16) ;
решение Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите – Ограничение на правото и задължението на националните юрисдикции да отправят преюдициални запитвания до Съда) от 15 юли 2021 г. (C‑791/19) ;
решение Repubblika (Независимост на съдиите на държава членка – Процедура по назначаване – Правомощие на министърпредседателя – Участие на комитет по назначенията в съдебната власт) от 20 април 2021 г. (C‑896/19).

Принципът на правната сигурност

Този принцип изисква правните норми да бъдат ясни и точни, а прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да доведат до неблагоприятни последици. Ето защо правната уредба трябва да позволява на заинтересованите лица да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях.

На фокус

Процесуална легитимация на сдруженията за опазване на околната среда

Решение Deutsche Umwelthilfe (Типово одобрение на моторни превозни средства) от 8 ноември 2022 г. (C‑873/19)

С цел опазване на околната среда и подобряване на качеството на въздуха регламентът на Европейския съюз за типово одобрение на моторни превозни средства забранява използването на устройства, които влияят върху системата за контрол на емисиите на замърсяващите газове с цел да намалят тяхната ефективност (т.нар. „измервателно-коригиращи устройства“). От тази забрана обаче има три изключения, по-конкретно когато „необходимостта от такива устройства е оправдана за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство“.

Deutsche Umwelthilfe, германско сдружение за опазване на околната среда, преценява, че германската Федерална автотранспортна служба е нарушила разглежданата забрана, като е издала разрешение за някои превозни средства от марката Volkswagen да се използва софтуер, който намалява рециркулацията на замърсяващите газове, по-конкретно на азотни оксиди (NOx). Този софтуер, наричан „температурен прозорец“, позволява да се адаптира степента на пречистване на отработилите газове в зависимост от външната температура. Вследствие на това в резултат от инсталирането на този софтуер рециркулацията на замърсяващи газове е напълно ефикасна само ако външната температура е над 15°C. А за 2018 г. средната годишна температура в Германия била 10,4°C.

Deutsche Umwelthilfe оспорва разрешението пред германска юрисдикция. Последната се обръща към Съда, за да получи разяснения по два въпроса.

1. Германската юрисдикция изтъква, че съгласно германското право не съществува възможност за Deutsche Umwelthilfe да подаде жалба срещу разрешението, издадено от Федералната служба, тъй като европейският регламент, на който то се позовава, няма за цел да защитава гражданите, взети поотделно. Германската юрисдикция иска от Съда да установи дали тази невъзможност е съвместима с Орхуската конвенция и с гарантираното от Хартата за основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита.

В решението си от 8 ноември 2022 г. Съдът постановява, че съгласно Орхуската конвенция, разглеждана в светлината на Хартата, сдружение за опазване на околната среда, което може да бъде страна в съдебни производства, не може да бъде лишено от възможността да инициира контрол от националните юрисдикции върху спазването на някои норми от правото на Съюза в областта на околната среда. Затова такова сдружение трябва да има възможност да оспори пред съда разрешение, издадено за измервателно-коригиращи устройства.

2. Германската юрисдикция иска също така да се установи дали „необходимостта“ да се използва устройството „температурен прозорец“, което позволява по изключение да се оправдае неговото инсталиране за предпазване на двигателя или за неговото функциониране при пълна безопасност, трябва да се преценява с оглед на технологичното равнище, което е съществувало към момента на разрешението или следва да се вземат предвид други обстоятелства.

Съдът подчертава, че измервателно-коригиращо устройство като „температурен прозорец“ може да бъде оправдано по изключение, ако са изпълнени следните условия:

устройството трябва да отговаря стриктно на необходимостта да се избегнат непосредствените рискове от повреда или авария на двигателя, причинени от неизправност на компонент от системата за рециркулация на отработилите газове,
тези рискове трябва да са толкова сериозни, че при управлението на превозното средство те да създават конкретна опасност,
към момента на издаването на разрешението за устройството или за превозното средство, което е оборудвано с него, да няма друго техническо решение, което позволява да се избегнат тези рискове.

И накрая, дори да е установена необходимостта, измервателно-коригиращото устройство трябва във всички случаи да бъде забранено, ако то е разработено така, че при нормални условия на движение би трябвало да функционира през по-голямата част от годината. Всъщност в този случай изключението би се прилагало по-често, отколкото забраната, което би довело до непропорционално засягане на самия принцип за ограничаване на емисиите на азотни оксиди (NOx).

Съдът редовно разглежда дела в областта на околната среда. Сред най-новите са:

Решение „Ville de Paris и др.“ (Типово одобрение на моторни превозни средства - Стойности (NTE) на емисиите на азотни оксиди - Процедура за изпитване на емисиите в реални условия на движение) от 13 януари 2022 г. (C‑177/19 P и др.) ;
Решения GSMB Invest, Volkswagen и Porsche Inter Auto и Volkswagen (Дизелови моторни превозни средства - Емисии на азотни оксиди (NOx) – Забранени измервателно-коригиращи устройства – „Температурен прозорец “) от 14 юли 2022 г. (C‑128/20 и др.) ;
Решение Комисия/Испания (Гранични стойности – NO₂) от 22 декември 2022 г. (C‑125/20) ;
Решение Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха) от 22 декември 2022 г. (C‑61/21).

На фокус

Правото да бъдеш забравен

Решение Google (Премахване от резултатите при търсене на съдържание, за което се твърди, че е неистинно) (C‑ 460/20)

Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)

ОРЗД, който започна да се прилага през 2018 г., предоставя на гражданите по-голям контрол над техните лични данни и въвежда отговорност за субектите, които ги държат.

Сред правата, закрепени в ОРЗД, са:

правото на информация за обработването на данните;
правото на достъп до държаните данни;
правото да се поиска коригиране на неточните или непълните данни;
право на изтриване на данните, обработени неправомерно или които повече не са необходими за целите, за които са били обработвани (по-известно като „право да бъдеш забравен“);
правото на преносимост на данните (правото на субекта да получи обратно данните, които е предоставил на администратор).

Защитата на личните данни е уредена на равнището на Европейския съюз от Общия регламент относно защитата на данните.

Правото на защита на личните данни обаче не е абсолютно право. То трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Сред тези други основни права е правото на свобода на информация.

В Решение Google, постановено на 8 декември 2022 г., Съдът припомня значението на това равновесие и го прилага в отговора на въпрос на германския Федерален върховен съд относно правото да бъдеш забравен.

Спорът се отнася до двама управители на група инвестиционни дружества, които искат от Google да премахне резултатите при търсене, извършвано въз основа на техните имена. Резултатът от това търсене възпроизвежда връзките, препращащи към статии от печата, които разглеждат по критичен начин инвестиционния модел, прилаган от тази група. Двамата управители изтъкват, че тези статии съдържат неистинни твърдения. Освен това те искат от списъка на тези резултати да бъдат заличени техните снимки, показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), извън какъвто и да било елемент от контекста.

Google отказва да изпълни тези искания, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват тези статии и снимки, и изтъква, че не му е било известно дали информацията, съдържаща се в тези статии, е истинна или не.

Сезиран със спора, германският Федерален върховен съд иска от Съда да тълкува Общия регламент относно защитата на данните във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност Регламентът предвижда изрично, че правото да бъдеш забравен е изключено, когато обработването на разглежданите лични данни е необходимо за упражняването на правото на свобода на информация.

Съдът подчертава, че правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни имат по принцип предимство пред законния интерес на интернет потребителите от достъп до информацията. Това равновесие обаче може да зависи от естеството на тази информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на засегнатото лице. То зависи и от интереса на обществеността да разполага с информацията. Този интерес може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

Същевременно правото на свобода на изразяване и на информация не може да се взема предвид тогава, когато информацията, включена в съдържанието, към което се препраща (и която не е от маловажна), се окаже неистинна.

Когато дадено лице подаде искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, има определени задължения:

То трябва да провери дали дадено съдържание може да продължи да бъде включвано в списъка с резултатите при търсене, извършено чрез неговата търсачка. Ако в искането са представени достатъчни доказателства, лицето, което управлява търсачката, е длъжно да уважи това искане.
Ако искането не доказва очевидно неистинността на информацията, то не е длъжно да извърши изтриването. В този случай обаче подалото искането лице трябва да може да сезира надзорния орган по защита на данните или съдебния орган, за да могат те да извършат необходимите проверки и да разпоредят, при необходимост, на лицето, което управлява търсачката, да предприеме необходимите мерки
То трябва да предупреди интернет потребителите, че съществува административно или съдебно производство относно твърдения за неистинност на дадено съдържание.
То трябва да извърши проверка дали визуализирането на снимките под формата на миниатюрни изображения (thumbnails) е необходимо за упражняването на правото на свобода на информация на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тези снимки. Визуализацията на снимки на едно лице всъщност представлява особено силно вмешателство в правото на зачитане на личния му живот. Фактът, че този достъп допринася за дебат от общ интерес, е от първостепенно значение, което следва да се вземе предвид при претеглянето с други основни права.

Защитата на личните данни е област, в която има значителен брой дела пред Съда.

Някои неотдавнашни решения във връзка с развитието на информационните и комуникационните технологии:

Решение Facebook Ireland и Schrems от 16 юли 2020 г. относно нивото на защита, което следва да се осигури в случаите на предаване на лични данни на трети държави (C‑311/18);
Решения La Quadrature du Net и др. от 6 октомври 2020 г. относно забраната за национална правна уредба, която налага общо и неизбирателно предаване или запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение (C‑511/18 и др.);
Решение Prokuratuur от 2 март 2021 г. относно достъпа на публичните органи до данните за трафик или за местонахождение с цел борба с тежката престъпност(C‑746/18) ;
Решение Facebook Ireland и др. от 15 юни 2021 г. относно правомощията на националните надзорни органи (C‑645/19) ;
Решение Vyriausioji tarnybinės etikos komisija от 1 август 2022 г. относно прозрачността на декларациите за частни интереси на работещи или на ръководители в публичния сектор (C‑184/20).

На фокус

Войната в Украйна: забрана за излъчване, наложена на някои проруски медии, и свобода на изразяване

Решение RT France/Съвет (T‑125/22)

Обезпечителното производство

На 8 март 2022 година RT France подава до председателя на Общия съд молба за незабавно спиране на изпълнението на решението за забрана на дейността по излъчване до произнасяне на окончателното решение на Общия съд. На 30 март тази молба, наричана обезпечително производство, е отхвърлена. Председателят преценява по-конкретно, че RT France не е доказал, че забраната му е причинила непоправима вреда. Следователно не е налице особена неотложност, която да обоснове спиране на изпълнението до окончателното произнасяне по делото.

На 24 февруари 2022 г. Руската федерация започна военна агресия срещу Украйна. В рамките на своята обща външна политика и политика на сигурност Европейският съюз реагира на това нарушение на международното право, по-конкретно като наложи санкции на Руската федерация. На 1 март 2022 г. Съветът на Европейския съюз забрани дейността по излъчване на някои медии в Съюза или на излъчванията им, насочени към Съюза, за да се противопостави на действията на руската пропаганда.

Забраната визира по-конкретно RT France, телевизионен канал, финансиран от бюджета на руската държава, който сезира Общия съд на Европейския съюз на 8 март 2022 г. с искане за отмяна на това решение на Съвета.

С оглед на значимостта и неотложния характер на делото Общият съд в голям състав (от 15 съдии) приложи служебно за първи път бързо производство, което даде възможност той да се произнесе за по-малко от 5 месеца.

В решението си от 27 юли Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост. Решението се основава на три основни елемента:

Съветът разполага с широка свобода на преценка при определянето на ограничителните мерки в областта на общата външна политика и политика на сигурност. Той може да прибегне към временна забрана за излъчване на съдържание от някои медии, финансирани от бюджета на руската държава, ако тези медии подкрепят военната агресия на Русия. Еднаквото прилагане на забрана от този тип се осъществява по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище.
Забраната за излъчване, за която е взето решение без предварителното изслушване на RT France, не съставлява нарушение на правото на защита. Извънредният контекст и изключителната неотложност, свързани със започването на война на границите на Съюза, изискват бърза реакция. Незабавното изпълнение на мерките по забрана на един вектор на пропаганда в полза на военната агресия е съществено за осигуряване на тяхната ефективност.
Свободата на изразяване представлява един от основните стълбове на демократичното общество. Тази свобода се прилага не само към идеи, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни, но и към такива, които засягат, шокират или смущават. Това произтича от изискванията за плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които няма демократично общество.

В демократичните общества обаче може да се окаже необходимо да бъдат санкционирани формите на изразяване, които пропагандират, оправдават или подбуждат към омраза, основана на нетърпимост, употреба или възхвала на насилието.

Взетата срещу RT France мярка за забрана преследва тази цел. Тя визира защита на обществения ред и сигурност в Съюза, които са заплашени от системната пропагандна кампания, провеждана от Русия, и да се окаже натиск върху руските власти за преустановяване на военната агресия. Тази мярка е също така пропорционална, защото тя е подходяща и необходима за търсените цели. Съществуват достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, годни да докажат факта, че RT France подкрепя активно дестабилизиращата и агресивна политика, водена от Руската федерация, която в крайна сметка се превърна в мащабна военна офанзива срещу Украйна. Никое от доказателствата, представени от RT France, не позволява да се установи, че той е осигурявал като цяло балансирано третиране на информацията за водената война, съблюдаващо принципите в областта на „задълженията и отговорностите“ на аудио-визуалните медии.

Ограничителните мерки или санкции

Това са инструменти, с които Европейският съюз разполага за постигането на целите на своята обща външна политика и политика на сигурност. Става въпрос по-конкретно за защита на ценностите на ЕС, неговите основни интереси и неговата сигурност, за консолидиране и подкрепа на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право, за опазване на мира и предотвратяване на конфликтите, и за укрепване на международната сигурност.

Тези мерки могат да визират правителства на трети държави или недържавни образувания (например предприятия) и лица (като терористични групи). В повечето случаи мерките се отнасят до лица или образувания и се състоят в замразяване на средства и в забрана за пътуване в ЕС.

Общият съд е сезиран с многобройни дела, които се отнасят до налагане на ограничителни мерки: става въпрос по-конкретно за санкции в контекста на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна или на положението в Сирия, в Беларус или в Демократична република Конго.

На фокус

Рекордна глоба от 4,125 милиарда евро, наложена на Google за ограниченията, наложени на производителите на мобилни устройства Android

Решение Google и Alphabet/Комисия (Google Android) от 14 септември 2022 г. (T‑604/18)

Google е предприятие от сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в продукти и услуги, свързани с интернет. То извлича съществената част от своите приходи от водещия си продукт, търсачката Google Search. Нейният търговски модел се основава на взаимодействието между, от една страна, определен брой продукти и услуги, предлагани най-често безплатно на потребителите, и от друга страна, на онлайн рекламни услуги, използващи данните, събрани от тези потребители. Google предлага освен това експлоатационната система Android, с която с през юли 2018 г. според Европейската комисия са били оборудвани около 80 % от използваните в Европа интелигентни мобилни устройства.

Вследствие на изпратени до Комисията жалби последната започва процедура срещу Google през 2015 г. Тази процедура приключва през 2018 г. със санкция от 4,343 милиарда евро, наложена на Google за това, че е наложил неправомерни ограничения на производителите на мобилни устройства Android и на операторите на мобилни мрежи. Тези ограничения се състоят в задължаването на производителите на мобилни устройства:

да инсталират предварително Google Search и Chrome, за да могат да получат лицензиране за ползването на Play Store,
да се въздържат от продажбите на устройства с неодобрени от Google версии на Android,
да отказват предварително инсталиране на конкурентна услуга за търсене, за да могат да получат част от приходите на Google от реклама.

Според Комисията тези ограничения са имали за цел да укрепят господстващото положение на интернет търсачката на Google и неговите приходи, получени посредством рекламните съобщения, свързани с търсенето.

Какво означава злоупотреба с господстващо положение?

Господстващото положение е състояние на икономическа мощ, с което се ползва дадено предприятие, което му дава властта да препятства поддържането на ефективна конкуренция и да действа независимо от своите конкуренти, от своите клиенти, от своите доставчици и от крайния потребител.

Договорът за функционирането на Европейския съюз забранява на предприятията да злоупотребяват с господстващото си положение, за да ограничават или нарушават конкуренцията, например като налагат представляващи злоупотреба цени, споразумения за изключителни права на продажба или възнаграждения за лоялност, които имат за цел да отклонят доставчиците от конкурентите си.

Това е най-голямата глоба, налагана някога в Европа от орган за защита на конкуренцията. Google подава жалба пред Общия съд, с която оспорва решението на Комисията.

В случая на Google и Alphabet преписката по делото беше над 100 000 страници. В съдебното заседание присъстваха 72 адвокати и представители за 13 различни страни по делото (жалбоподателят – Google et Alphabet, ответникът – Европейската комисия, 11 встъпили страни в подкрепа на исканията на жалбоподателя или на ответника). Съдебното заседание продължи пет дни.

По делото беше постановено Решение Google и Alphabet/Комисия от 14 септември 2022 г. Общият съд до голяма степен потвърди решението на Комисията и отхвърли съществена част от жалбата. Същевременно Общият съд постановява, че Комисията не е доказала в достатъчна степен годността на някои от действията на Google да ограничат конкуренцията и че тя не е трябвало да отказва на Google възможността да изложи доводите си по този пункт в хода на изслушване. Вследствие на собствената си преценка на съвкупността от обстоятелства Общият съд в крайна сметка намалява размера на глобата, наложена на Google, на 4,125 милиарда евро.

Проверка на фактите и на правилното прилагане на правото от Общия съд

Делата в областта на конкуренцията пред Общия съд често пъти са сложни и обемисти. Общият съд решава като първа инстанция: затова той разглежда не само дали Комисията е приложила правилно правото, а и дали фактите са доказани в достатъчна степен. Преписките могат да съдържат подробни доказателства и икономически изследвания, чиято цел е да докажат или да оспорят последиците от действията на предприятията на пазара.

Решение Qualcomm/Комисия от 15 юни 2022 г. (T‑235/18)

По друго дело за злоупотреба с господстващо положение Общият съд отменя изцяло решението на Комисията, с което е наложена на Qualcomm глоба от около 1 милиард евро за това, че то е злоупотребило с господстващото си положение на пазара на чипсети за LTE (електронни компоненти, с които се оборудват смартфоните и таблетите). Според Комисията тази злоупотреба се характеризира със съществуването на споразумения, предвиждащи стимулиращи плащания, по силата на които Apple е трябвало да се снабдява с чипсети за LTE изключително от Qualcomm. Общият съд установява редица процесуални нарушения, които са засегнали правото на защита на Qualcomm, по-конкретно липсата на записи на някои събеседвания в хода на разследването. Впрочем Общият съд изтъква също така, че анализът на Комисията относно антиконкурентните последици от споразуменията не е отчел всички релевантни фактически обстоятелства и в частност липсата на техническа алтернатива за Apple на чипсетите за LTE.

Преглед на важните решения през годината

Околна среда

Съдът и околната среда
Вж. видеоклипа в YouTube

Защитата на флората и фауната, замърсяването на въздуха, земята и водата, както и рисковете, свързани с опасните вещества, представляват предизвикателства, за справянето с които Европейският съюз допринася, приемайки стриктни правила. Това важи за определянето на пределно допустими стойности за емисии на замърсители, поспециално в агломерациите.

В рамките на производство за установяване на нарушение срещу Италия Комисията иска от Съда да установи, че тази държава членка не е изпълнила задълженията си, като системно и постоянно не е спазвала годишните пределно допустими стойности за емисиите на азотен диоксид (NO₂) в различни зони, а именно в градовете Торино, Милано, Бергамо, Бреша, Генуа, Флоренция, Рим и Катания. В решението си Съдът уважава иска на Комисията, като установява, че Италия е нарушила задълженията си, произтичащи от Директива 2008/50, като не е следила за предотвратяването на системното и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности, определени за азотния диоксид. Италия не е изпълнила задълженията си и като не е приела, считано от 11 юни 2010 г., мерки, които да гарантират спазването на пределно допустимите стойности за NO₂ в засегнатите зони, като по-подходящи планове за подобряване на качеството на въздуха или допълнителни конкретни мерки за защита на чувствителните групи от населението.
Решение Комисия/Италия (Пределно допустими стойности за NO₂) от 12 май 2022 г. (C‑573/19)
Потъването през ноември 2002 г. на петролния танкер Prestige край бреговете на Галисия (Испания) причинява голям нефтен разлив, който засяга испанското и френското крайбрежие. Това е най-тежката екологична катастрофа, настъпвала в Испания. По дело за вредите, причинени от нефтения разлив, свързани с това потъване, Съдът приема, че съдебно решение, постановено от британски съд, с което се потвърждава арбитражно решение, прието в започнато в Обединеното кралство арбитражно производство, не може да възпрепятства признаването на испанско съдебно решение, с което застраховател е осъден да поправи тези вреди. Всъщност той преценява, че арбитражно решение може да бъде пречка за признаването на съдебни решения на други държави членки само ако неговото съдържание би могло да бъде и предмет на съдебно решение, прието при спазване на Регламент № 44/2001. В конкретния случай той не допуска, че британското съдебно решение може да се противопостави на признаването на съдебното решение, постановено в Испания по пряк иск, предявен от потърпевшия срещу застрахователя за ефективно поправяне на понесената от него вреда.
Решение London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association от 20 юни 2022 г. (C‑700/20)

Дирекция „Изследвания и документация“ предлага на юристите, в рамките на своя сборник от резюмета, „Подбрани важни решения“ и „Месечен бюлетин на съдебната практика“ на Съда и на Общия съд.

Енергетика

В контекст, белязан от войната в Украйна и енергийната зависимост на европейския континент от останалия свят, Европейският съюз осигурява снабдяването и енергийната сигурност на своята територия. Той допринася да се гарантира правилното функциониране на енергийния пазар и да се овладее рязкото покачване на цените на енергията, и по-конкретно тази на газа и елек троенергията. Освен това той осигурява взаимната свързаност на енергийните мрежи на държавите членки. По-нататък, Съюз ът нас ърчава развитието на възобновяемите енергийни източници и намаляването на зависимостта от енергията от изкопаеми горива. Тъй като инвестициите на държавите членки биха могли да застрашат конкуренцията на енергийния пазар, за преценката на тяхната съвместимост с правото на Съюза е сезиран Общият съд.

Австрия оспорва решението на Комисията, с което се одобрява инвестиционната помощ, предоставена от Унгария в полза на държавно предприятие, за разработването на два ядрени реактора в процес на изграждане на площадката на централата „Paks“. Общият съд разглежда доводите на Австрия, която твърди поконкретно, че помощта причинява непропорционални нарушения на конкуренцията и различия в третирането, водещи до отстраняване на производителите на енергия от възобновяеми източници от пазара на електроенергия. Той заключава, че направеният от Комисията анализ е правилен, пълен и позволява да се докаже съвместимостта на предоставената държавна помощ с правото на Съюза. Всъщност електроенергията, произвеждана от новите реактори, би била налична на пазара на едро за всички участници на пазара и при условия на прозрачност. Следователно не съществува риск електроенергията, произвеждана от дружеството „Paks II“ да придобие монополно положение чрез дългосрочни договори, тъй като този вид договори представляват риск за ликвидността на пазара.
Решение Австрия/Комисия от 30 ноември 2022 г. (T‑101/18)
През 2015 г. операторът на унгарската газопреносна мрежа (FGSZ) се включва в проект за регионално сътрудничество с цел увеличаване на енергийната независимост чрез използването на газ от Черно море в мрежата. Проектът предвижда създаването на добавен капацитет, включително между Унгария и Австрия. През 2018 г. австрийският регулаторен орган одобрява предложението на оператора на австрийската газопреносна мрежа (GCA), свързано с тази част от проекта, докато неговият унгарски колега (MEKH) по предложение на FGSZ приема обратно решение. През август 2019 г., при липсата на координирано решение между съответните национални регулаторни органи, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) се обявява за компетентна в тази област, и одобрява частта от проекта в предложения от GCA вид. Сезиран с две жалби, подадени от MEKH и FGSZ срещу решението на ACER, Общият съд обявява за неприложими разпоредбите на Регламент 2017/459, свързани с процедурата за създаване на добавен капацитет за преноса на газ. Следователно ACER не е имала компетентност да приеме решението за одобряване, поради което Общият съд отменя това решение.
Решение MEKH и FGSZ/ACER от 16 март 2022 г. (съединени дела T‑684/19 и T‑704/19)

Потребители

Какво е направил за мен Съдът на ЕС?
Вж. видеоклипа в YouTube
Съдът на ЕС: гарант за правата на потребителите в ЕС
Вж. видеоклипа в YouTube

Спазването на правата на потребителите, техния просперитет и благосъстоянието им са основни ценности при разработването на политиките на ЕС. Съдът следи за прилагането на правилата за защита на потребителите, за да гарантира опазване на тяхното здраве, безопасност и икономически и правни интереси, независимо от това къде пребивават, къде пътуват или откъде извършват покупките си в рамките на Съюза

Според правото на Съюза потребителят, сключил договор с търговец по интернет или по телефона, разполага по принцип със срок от 14 дни за отказ, без да посочва причини за това. Това право на отказ обаче е изключено за културни или спортни събития с цел да бъдат защитени организаторите от риска за непродадени места. Съдът уточнява, че това изключване се прилага и при онлайн покупка на билети за концерт от доставчик на услуги за продажба на билети, когато икономическият риск тежи върху организатора на концерта.
Решение CTS Eventim от 31 март 2022 г. (C‑96/21)
Съдът постановява, че въздушен превозвач, който не е от ЕС (в случая United Airlines), не е сключил договор за превоз с пътниците, но е извършил полета, може да дължи обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полета. Всъщност превозвачът, който при упражняване на своята дейност по превоз на пътници, вземе решение да изпълни конкретен полет, включително като определи неговия маршрут, е опериращ въздушен превозвач. За този превозвач следователно се счита, че действа от името на превозвача съдоговорител (Lufthansa). Съдът обаче подчертава, че опериращият въздушен превозвач (United Airlines), който е длъжен да заплати обезщетение на пътника, запазва правото си да търси обезщетение от всяко лице, в това число и от трети лица, в съответствие с приложимото национално законодателство.
Решение United Airlines от 7 април 2022 г. (C‑561/20)
След закъснение от повече от три часа на полета им от Ню Йорк до Будапеща пътници се обръщат към унгарския орган, който отговаря за прилагането на регламента относно правата на пътниците, използващи въздушния транспорт, за да им се заплати от превозвача LOT предвиденото в този регламент обезщетение. Този орган действително установява нарушение на Регламента и задължава LOT да изплати обезщетение в размер на 600 EUR на всеки засегнат пътник. LOT оспорва това решение пред унгарска юрисдикция. Тази юрисдикция се обръща към Съда, за да се определи дали разглежданият орган може да налага на въздушен превозвач заплащането на обезщетение, ако този прерогатив е запазен за националните юрисдикции. Съдът приема, че национален орган, който отговаря за прилагането на Регламента, може да задължи превозвач да изплати обезщетението на пътниците, ако са подадени индивидуални жалби, при условие че съответната държава членка му е предоставила компетентност за тази цел.
Решение LOT (Обезщетение, чието заплащане е разпоредено от административния орган) от 29 септември 2022 г. (C‑597/20)
По дело в отговор на преюдициално запитване, отправено от литовска юрисдикция, Съдът тълкува директивата относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите. В случая става въпрос за различни видове разтворими „бомби за баня“, изглеждащи като хранителни стоки, които могат да създадат опасност от натравяне за потребителите, по-специално за децата. Съдът приема, че държава членка може, при определени условия, да ограничи дистрибуцията на козметични продукти, които могат да бъдат сбъркани с хранителни стоки, защото имат техния външен вид, и по този начин да породят рискове за здравето. Той уточнява, че интересът от защита на здравето и безопасността на потребителите може да има предимство пред правото да се пуснат на пазара някои козметични продукти.
Решение Get Fresh Cosmetics от 2 юни 2022 г. (C‑122/21)

Равно третиране

Съдът на ЕС: гарант за равното третиране и защитник на правата на малцинствата
Вж. видеоклипа в YouTube

Хартата на основните права на Европейския съюз утвърждава равенството пред закона на всички индивиди в качеството им на човешки същества, работници, граждани или страни в съдебно производство. Поконкретно Директива 2000/78 предвижда основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, както и защита срещу дискриминацията, основана на религия или убеждения, възраст, увреж дане или сексуална ориентация. Съдът се произнася по няколко дела, свързани с предполагаеми случаи на пряка или непряка дискриминация, като подчертава необходимостта да се спазва принципът на пропорционалност между целта, преследвана от въпросните правила, и принципа на равно третиране.

В производство по преюдициално запитване, отправено от испанска юрисдикция, Съдът се произнася по съвместимостта на националното законодателство относно социалноосигурителните обезщетения на домашните помощници с директивата на Съюза относно равното третиране в сферата на социалното осигуряване. Испанската специална социалноосигурителна схема, приложима по отношение на домашните помощници, не обхваща закрилата при безработица. Като изтъква, че домашните помощници са основно лица от женски пол, Съдът постановява, че Директивата не допуска това изключване, което поставя в особено неблагоприятно положение работниците от женски пол в сравнение с тези от мъжки пол и така представлява непряка дискриминация, основана на пола. Същата впрочем не е обоснована от обективни фактори, които не съдържат никаква дискриминация, основана на този критерий.
Решение TGSS (Безработица на домашните помощници) от 24 февруари 2022 г. (C‑389/20)
В производство по преюдициално запитване, отправено от португалска юрисдикция, Съдът се произнася по съвместимостта на националното законодателство относно изчисляването на обезщетението за неизползван годишен отпуск с директивата на Съюза относно работа чрез агенции за временна заетост. Той постановява, че методът за изчисляване на това обезщетение и на съответната добавка за годишен отпуск, предвиден в специалния режим, приложим към наетите чрез агенция за временна заетост работници, ги поставя в по-неблагоприятно положение от гледна точка на броя на дните платен отпуск и размера на добавката за отпуск. Въпросното обезщетение трябва да бъде поне равно на това, което би било предоставено на работниците, ако бяха назначени пряко от предприятието ползвател, за да изпълняват в него същите функции за същия период.
Решение Luso Temp от 12 май 2022 г. (C‑426/20)
Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Френскоезичен съд по трудови спорове Брюксел) се обръща към Съда с въпроса дали изразът „религия или убеждения“, съдържащ се в Директивата за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува като двата аспекта на един и същ защитен признак, или обратно, като два отделни критерия. Той иска от Съда също така да установи дали забраната за носене на ислямска забрадка, съдържаща се в правилника за вътрешния ред на дружество, представлява пряка дискриминация, основана на религията. Спорът е свързан с обстоятелството, че спонтанната кандидатура на L.F., млада жена от мюсюлманско вероизповедание, не е била взета предвид, след като по време на събеседване последната е посочила, че ще откаже да свали забрадката си, както това е предвидено в политиката на неутралитет, провеждана с този правилник за вътрешния ред.
В решението си Съдът приема, че религията и убежденията (поконкретно философски или духовни) представляват единен признак за дискриминация. Вследствие на това вътрешното правило на предприятие, забраняващо видимото носене на религиозни, философски или духовни символи, не представлява пряка дискриминация, ако се прилага общо и без разграничение към всички работници и служители. То може обаче да съдържа непряка дискриминация, ако се установи, че съдържащото се в него на пръв поглед неутрално задължение всъщност поставя в по-неблагоприятно положение лицата, изповядващи определена религия или убеждения. Същевременно тази непряка дискриминация може да бъде оправдана при определени условия от законна цел. Когато преценява дали непряката дискриминация е оправдана, националната юрисдикция при претеглянето на различните интереси може да отдаде по-голямо значение на тези, свързани с религията или убежденията, отколкото на тези, произтичащи по-специално от свободата на стопанската инициатива, при условие че това произтича от вътрешното ѝ право.
Решение S.C.R.L. (Облекло с религиозен подтекст) от 13 октомври 2022 г. (C‑344/20)
Италианска юрисдикция се обръща към Съда с въпроса за съвместимостта с правото на Съюза, по-конкретно с принципа за недопускане на дискриминация, на максималната възраст от 30 години, предвидена в националното законодателство като максимална граница за допускане до участие в публичния конкурс за назначаване на полицейски комисари. Съдът преценява, че това ограничение представлява разлика в третирането на основание възраст, като същевременно възлага на националната юрисдикция задачата да провери дали тя е оправдана от съществена и определяща професионална необходимост като изискването за притежаване на особени физически способности, свързани с действително изпълняваните от полицейски комисар функции. Националната юрисдикция следва да провери и дали същото това ограничение преследва законосъобразна цел и дали то е пропорционално на тази цел, като прецени по-конкретно дали предвиденият за конкурса елиминаторен физически изпит представлява подходяща и създаваща по-малко ограничения мярка.
Решение Ministero dell’Interno (Възрастова граница за назначаване на полицейски комисари) от 17 ноември 2022 г. (C‑304/21)
A е избрана за ръководител на организация на работници през 1993 г. Това е политическа длъжност, основана на отношения на доверие, но разкрива и някои характеристики на трудово правоотношение: A работи на пълно работно време, получава месечно възнаграждение и ползва платен отпуск по реда на Закона за платените отпуски. Тя е преизбирана на длъжността ръководител на тази организация на всеки четири години до 2011 г., когато навършва 63 години и надхвърля възрастовата граница, предвидена като условие за явяване на предстоящите същата година избори за ръководител. Датската юрисдикция, пред която е заведено дело от Ligebehandlingsnævnet (Съвет за равно третиране), действащ като представител на A срещу HK/Danmark и HK/Privat, се обръща към Съда, за да установи дали Директивата относно равното третиране в областта на заетостта и професиите е приложима в тази ситуация. Съдът постановява, че възрастова граница — предвидена в устава на организация на работници като условие за избираемост на ръководителя ѝ — попада в приложното поле на тази директива. Както политическият характер на длъжността, така и методът за назначаване (избори) са без значение за нейното прилагане в този контекст.
Решение HK/Danmark и HK/Privat от 2 юни 2022 г. (C‑587/20)

Семейство

Европейският съюз установява правила за координиране на системите за социална сигурност, така че европейските граждани, и в частност семействата, да не бъдат възпрепятствани при упражняването на правата си, защото живеят в различни държави — членки на Съюза, или защото през живота си са се премествали от една държава членка в друга. Със същата цел Регламент „Брюксел IIа“ урежда съдебното сътрудничество в рамките на Съюза по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

В производство по преюдициално запитване относно преместване на местопребиваването на дете от Швеция в Русия Съдът приема, че съд на държава членка не запазва компетентността си да се произнесе по въпроса за упражняване на родителски права на основание на Регламент „Брюксел ІІа“, ако в хода на производството обичайното местопребиваване на детето е законно преместено на територията на трета държава, страна по Хагската конвенция от 1996 г.
Решение CC (Преместване на обичайното местопребиваване на дете в трета държава) от 14 юли 2022 г. (C‑572/21)
Германските власти отказват на гражданка на Съюза, която няма германско гражданство, отпускането на детски надбавки за първите три месеца от установяването на пребиваването ѝ в Германия. Отказът се основава на факта, че това лице не получава доходи от източници в Германия. Тъй като посоченото изискване не се прилага по отношение на германските граждани, които се завръщат след пребиваване в друга държава членка, гражданката на Съюза оспорва този отказ пред германска юрисдикция, която се обръща към Съда. Той постановява, че това различно третиране съставлява дискриминация, забранена от правото на Съюза. Той обаче подчертава, че видно от правната уредба на Съюза, за разлика от случая (както по това дело), в който лицето установява обичайното си пребиваване в съответната държава членка, пребиваване, което би било само временно, не е достатъчно, за да може да се иска това равно третиране.
Решение Familienkasse Niedersachsen-Bremen от 1 август 2022 г. (C‑411/20)
През януари 2019 г. Австрия въвежда механизъм на индексиране за изчисляване на фиксирания размер на семейните помощи и този на различни данъчни предимства, които тя предоставя на работниците, чиито деца пребивават постоянно в друга държава членка. Индексирането може да бъде в посока към увеличаване или намаляване в зависимост от общото равнище на цените в съответната държава членка. Комисията приема, че този механизъм за индексиране и последвалата от него разлика в третирането основно за работниците мигранти спрямо местните граждани, противоречат на правото на Съюза. Вследствие на това тя сезира Съда с иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Австрия. В своето решение Съдът установява, че този механизъм за индексиране, който взема предвид държавата по пребиваване на децата на работниците, противоречи на правото на Съюза, доколкото представлява необоснована непряка дискриминация, основана на гражданството на работниците мигранти.
Решение Комисия/Австрия от 16 юни 2022 г. (C‑328/20)

Лични данни

Съдът в дигиталния свят
Вж. видеоклипа в YouTube

Европейският съюз разполага с правна уредба, която осигурява солидна и последователна основа за защита на личните данни, независимо от начина и контекста на събирането, запазването, обработването и предаването на тези данни. Съдът се уверява, че обработваните или запазваните лични данни се ограничават до стриктно необходимото и не засягат непропорционално правото на личен живот.

Proximus, доставчик на далекосъобщителни услуги в Белгия, публикува също така указатели, съдържащи името, адреса и телефонния номер на абонатите на различните доставчици на публичнодостъпни телефонни услуги. Тези данни за контакт се съобщават на Proximus от операторите, освен ако абонатът изрази желание да не фигурира в указателите. В рамките на искане за оттегляне на съгласието на един от абонатите, белгийска юрисдикция се обръща към Съда с въпрос относно задълженията на Proximus като администратор на лични данни. Според Съда този администратор трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори за оттеглянето на съгласието на субекта на данните. Другите администратори са тези, които са му предоставили тези данни и на които той е предал такива данни. Администраторът също така е длъжен да предприеме разумни мерки, за да информира операторите на интернет търсачки за искането за изтриване на данните, направено от субекта на данните.
Решение Proximus (Публични електронни указатели) от 27 октомври 2022 г. (C‑129/21)
Съдът се произнесе отново относно възможността държавата да възлага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължението за общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и за местонахождение. Той уточнява, че макар и, както е предвидено в германски закон, данните за трафика да се съхраняват само за десет седмици и данните за местонахождението – само за четири седмици, значителният брой на събраните данни позволява да се състави подробен профил на засегнатите лица. Тази сериозна намеса в личния живот може да се допусне само в случай на сериозна и настояща заплаха за националната сигурност, в частност в случай на терористична заплаха. При липсата на такива заплахи органите по сигурността разполагат с други мерки за борба с престъпността като общо и неизбирателно съхраняване на IP адресите (а именно идентификационен номер, даден на свързано с мрежата интернет устройство), целево съхраняване и бързо съхраняване („quick freeze“, произтичащо от разпореждане за временно съхраняване на обработваните и запазени към момента данни).
Решение SpaceNet и др. от 20 септември 2022 г. (съединени дела C‑793/19 и C‑794/19)
Ligue des droits humains (LDH) е сдружение с нестопанска цел, което през юли 2017 г. сезира белгийския Конституционен съд с искане за отмяна на Закона от 25 декември 2016 г., който транспонира в белгийското право Директивата PNR (относно използването на резервационни данни на пътуващи със самолет пътници), Директивата API (относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците) и Директива 2010/65 (относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки). Според LDH този закон нарушава правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани в белгийското право и в правото на Съюза. Съдът преценява, че спазването на основните права изисква правомощията, предвидени в Директивата PNR, да бъдат ограничени до стриктно необходимото. Той приема, че при липсата на действителна и настояща или предвидима терористична заплаха, пред която е изправена държава членка, правото на Съюза не допуска национално законодателство, което предвижда предаване и обработване на PNR данни за полетите в рамките на ЕС, както и за превозите, извършвани с други средства в Съюза.
Решение Ligue des droits humains от 21 юни 2022 г. (C‑817/19)
Френският касационен съд сезира Съда с въпроса за съотношението между релевантните разпоредби от Директивата за личния живот и електронните съобщителни услуги, от Хартата на основните права на Европейския съюз, от Директивата и от Регламента за пазарната злоупотреба. Разглежданите законодателни мерки задължават операторите на електронни съобщителни услуги да запазват превантивно общо и неизбирателно данните за трафик в продължение на една година, считано от деня на записването им. Целта на тези мерки е да допринесат за борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация. Съдът постановява, че правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и данни за местонахождение за целите на борбата с престъпления, свързани с пазарната злоупотреба, и поспециално със злоупотребата с вътрешна информация. Мерките, които предвиждат това съхраняване, надхвърлят границите на строго необходимото и не могат да се считат за обосновани в едно демократично общество.
Решение VD и SR от 20 септември 2022 г. (съединени дела C‑339/20 и C‑397/20)

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници се изгражда около няколко оси: съдебното с ътрудничество меж ду държавите членки по граждански и наказателни дела, полицейското сътрудничество, контрола по външните границ и, убежището и имиграцията. Съдебното с ътрудничество меж ду държавите членки се конкретизира по-специално посредством европейската заповед за арест – съдебно решение от държава членка, издадено за задържане и предаване на издирвано лице в друга държава членка с цел провеждане на наказателно прес ледване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Що се отнася до убежището, правото на Съюза установява условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети с трани или лиц ата без гражданство, за да могат да се ползват с международна закрила (Директивата за бежанците). Съдът редовно бива сезиран с искания за уточняване на обхвата на приложимите правила.

В контекста на миграционната криза Австрия въвежда повторно граничен контрол с Унгария и Словения, от средата на септември 2015 г. Впоследствие прилагането на този контрол е удължавано многократно. Австрийска юрисдикция, пред която гражданин оспорва този контрол, поставя на Съда въпроса за неговата съвместимост с правото на Съюза. Съдът постановява, че в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност държава членка може временно да въведе повторно граничен контрол на границите си с други държави членки, без обаче максималната обща продължителност да надхвърля шест месеца. Тази мярка може да се приложи отново само ако това е обосновано от нова сериозна заплаха.
Решение Landespolizeidirektion Steiermark и др. (Максимална продължителност на граничния контрол на вътрешните граници) от 26 април 2022 г. (C‑368/20)
През юни 2016 г. италианските съдебни органи издават европейска заповед за арест (ЕЗА) срещу KL, италиански гражданин с местопребиваване във Франция, за изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години и шест месеца. Това наказание съответства на кумулирането на четири наказания, наложени за четири престъпления, извършени в Италия, сред които престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“. Cour d’appel d’Angers (Апелативен съд Анже, Франция) отказва да предаде KL на италианските съдебни органи, защото две от деянията не са престъпление във Франция. Всъщност фактическият състав на престъплението „унищожаване на имущество и разграбване“ е различен в двете държави членки, за които става дума: в италианското право това престъпление се отнася до многократни и масови действия по унищожаване и повреждане на имущество, които включително нарушават общественото спокойствие, докато във френското право застрашаването на общественото спокойствие чрез масово унищожаване на движимо или недвижимо имущество не е квалифицирано като отделно престъпление. Съдът постановява, че не се изисква пълно съответствие между елементите на фактическия състав на съответното престъпление в издаващата държава членка и изпълняващата държава членка. Следователно изпълняващият съдебен орган не може да откаже изпълнението на европейската заповед за арест с мотива, че само част от деянията, съответстващи на посоченото престъпление в издаващата държава членка, съставляват престъпление и в изпълняващата държава членка.
Решение Procureur général près la cour d’appel d’Angers от 14 юли 2022 г(C‑168/21)
Руски гражданин, който на шестнадесет години развива рядка форма на рак на кръвта, се лекува в Нидерландия. Медицинското му лечение, което не е разрешено в Русия, се състои по-специално в прилагането на медицински канабис за облекчаване на болката. Първоинстанционен съд Хага, се обръща към Съда, за да установи дали правото на Съюза допуска при такава хипотеза да бъде взето решение за връщане или мярка за извеждане. Съдът приема, че правото на Съюза не допуска това, когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че връщането на това лице би го изложило, поради липсата на подходящи грижи в държавата по местоназначение, на реална опасност от бързо, значително и необратимо усилване на болката, причинена от тежкото заболяване, от което страда, което би било в разрез с човешкото достойнство.
Решение Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис) от 22 ноември 2022 г. (C‑69/21)
През 2019 г. египетският гражданин I подава молба за международна закрила в Гърция, докато все още не е навършил пълнолетие. Във връзка с молбата си той заявява, че желае да се събере с S, негов чичо, също египетски гражданин, който пребивава законно в Нидерландия. Нидерландският държавен секретар отхвърля искането за поемане на отговорност за I, направено от гръцките органи, с мотива, че не може да се установи самоличността на I и следователно твърдяната родствена връзка между него и S. Същият държавен секретар отхвърля жалбата на I като явно недопустима с мотива, че Регламент „Дъблин III“ не предвижда възможност за кандидатите за международна закрила да оспорват решение на компетентните национални органи за отхвърляне на искане за поемане на отговорност. След като този отказ е оспорен пред Районен съд Хага (Нидерландия), последният отправя запитване до Съда, който отговаря, че Регламент „Дъблин III“ във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз, налага на непридружения ненавършил пълнолетие да се предостави право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу решение за отхвърляне на искане за поемане на отговорност. Роднината на ненавършилия пълнолетие обаче не се ползва с такова право на правни средства за защита.
Решение Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Отказ за поемане на отговорност за непридружен ненавършил пълнолетие египетски гражданин) от 1 август 2022 г. (C‑19/21)

Спасяване по море

В контекста на операции за спасяване по море възниква въпросът за обхвата на правомощията на органите на държавата членка на пристанището за проверка на плавателни средства, плаващи под флага на друга държава — членка на Европейския съюз, в областта на морската безопасност и околната среда.

Sea Watch е германска хуманитарна организация, която извършва системно дейност по търсене и спасяване на хора в Средиземно море посредством кораби. След провеждането на спасителни операции през 2020 г., два от нейните кораби са обект на проверки и на мерки по задържане от страна на пристанищните администрации на Палермо и Порто Емпедокле (Италия), които са оспорени от Sea Watch. Италианска юрисдикция отнася до Съда въпроса за изясняване на обхвата на правомощията за контрол и задържане на държавата на пристанището по отношение на корабите, експлоатирани от хуманитарните организации. Съдът постановява, че тези кораби могат да бъдат обект на контрол от държавата на пристанището. При това обаче последната може да взема мерки по задържане единствено в случай на явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, което тя следва да докаже. Съдът подчертава също така значението на принципа на лоялно сътрудничество, по силата на който държавите членки, сред които са държавата, която има качеството на държава на пристанището, и тази, която има качеството на държава на флага, са длъжни да си сътрудничат и да съгласуват усилията си при упражняването на съответните им правомощия.
Решение Sea Watch от 1 август 2022 г. (съединени дела C‑14/21 и C‑15/21)

Достъп до документи

Прозрачността на обществения живот е ключов принцип на Съюза. Затова всеки гражданин или юридическо лице на Съюза може по принцип да получи достъп до документите на институциите. Въпреки това в определени случаи този достъп може да бъде отказан.

Agrofert е чешко холдингово дружество, първоначално учредено от г-н Andrej Babiš, министър-председател на Чешката република от 2017 г. до 2021 г. В своя резолюция Европейският парламент заявява, че г-н Babiš продължава да контролира групата Agrofert, включително след определянето му за министър-председател. Тъй като счита това твърдение за неточно и желае да се запознае с източниците и информацията, с които е разполагал Парламентът, Agrofert подава заявление за достъп до няколко документа. В отговора си Парламентът посочва определени документи като публично достъпни и отказва достъпа до писмо на Комисията до чешкия министър-председател и до доклад, изготвен от Комисията. Сезиран от Agrofert с жалба срещу това решение на Парламента, Общият съд потвърждава неговата валидност. Общият съд констатира отпадането на правния интерес на дружеството Agrofert да обжалва решението за отказ на Парламента да му предостави достъп до доклада, който междувременно му е съобщен, и отхвърля жалбата срещу решението за отказ на достъп до писмото, изпратено на министър-председателя, с мотива, че оповестяването му можело да засегне целите на дейностите по разследване на Комисията.
Решение Agrofert/Парламент от 28 септември 2022 г. (T‑174/21)

Конкуренция и държавни помощи

Европейският съюз прилага правила за защита на свободната конкуренция. Забранени са практиките, които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. По-конкретно правото на ЕС забранява определени споразумения или обмен на информация меж ду предприятие и негови конкуренти, които могат да имат такава цел или резултат, както и злоупотребата с господстващо положение на даден пазар от страна на предприятие. В този контекст държавните помощи са забранени по принцип, освен ако са обосновани и не нарушават конкуренцията по начин, който противоречи на общия интерес.

През 2009 г. Комисията налага глоба от 1,06 милиард евро на Intel Corporation за това, че е злоупотребило с господстващото си положение на световния пазар на процесори между 2002 г. и 2007 г. През 2014 г. Общият съд потвърждава това решение. Intel подава жалба срещу това съдебно решение пред Съда, който през 2017 г. го отменя поради грешка при прилагане на правото. Общият съд неправилно се ограничил с това да констатира, че спорните отстъпки по естеството си са годни да ограничат конкуренцията, без да разгледа дали тези отстъпки са породили конкретно тази последица. Съдът тогава връща делото на Общия съд за ново разглеждане. В Решението си от 26 януари 2022 г. Общият съд преценява, че анализът на Комисията относно годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията е непълен, и вследствие на това отменя частично решението на Комисията. Що се отнася до отражението на такава частична отмяна на обжалваното решение върху размера на наложената на Intel от Комисията глоба, Общият съд не счита за възможно да определи размера на глобата по отношение само на голите ограничения. Поради това той отменя изцяло разпоредбата от обжалваното решение, с която на Intel се налага глоба в размер на 1,06 милиарда евро за установеното нарушение.
Решение Intel Corporation/Комисия от 26 януари 2022 г. (T‑286/09 RENV)
На 27 септември 2017 г. Европейската комисия установява, че дружествата Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH, три субекта от групата Scania, които извършват дейност в областта на производството и продажбата на тежкотоварни камиони, предназначени за превоз на дълги разстояния, са нарушили конкурентното право на Съюза. Комисията упреква тези дружества, че са участвали със своите конкуренти от януари 1997 г. до януари 2011 г. в картели на пазара на средни и тежкотоварни камиони в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Решението е прието вследствие на така наречената „хибридна“ процедура, която обединява процедурата за постигане на споразумение и обикновеното административно производство в областта на картелите. Процедурата за постигане на споразумение дава възможност на страните по делата в областта на картелите да признаят своята отговорност и в замяна на това да получат намаляване на размера на наложената глоба. Дружествата от групата Scania потвърждават пред Комисията волята си да участват в разговори за постигане на споразумение. Впоследствие обаче те се оттеглят от тази процедура. Затова Комисията приема решение за постигане на споразумение по отношение на предприятията, които са подали заявление в този смисъл и продължава разследването по отношение на дружествата на групата Scania, на които е наложена глоба в размер на 880 523 000 EUR. Общият съд отхвърля жалбата на дружествата от групата срещу решението на Комисията в неговата цялост, като с това наложената от Комисията глоба се запазва.
Решение Scania и др./Комисия от 2 февруари 2022 г. (T‑799/17)
На 4 май 2022 г. Общият съд потвърждава решението на Комисията, с което се одобрява помощта за оздравяване от 36 660 000 EUR, предоставена от Румъния на румънската авиокомпания TAROM, която извършва дейност главно в областта на националния и международния транспорт на пътници, товари и пощенски пратки. Авиокомпанията Wizz Air Hungary оспорва това решение пред Общия съд. Последният потвърждава решението на Комисията с мотива, че помощта е насочена към преодоляване на социалните трудности, които могат да се породят от прекъсване на предоставянето на услугите на румънската авиокомпания предвид лошото състояние на румънската пътна и железопътна инфраструктура.
Решение Wizz Air Hungary/Комисия от 4 май 2022 г. (T‑718/20)
Правителството на Aвтономната област Валенсия предоставя на Fundación Valencia (Фондация „Валенсия“ ), сдружение, свързано с футболния клуб Valencia CF, гаранция за банков заем в размер на 75 милиона евро, с който тя придобива 70,6 % от акциите на Valencia CF. Впоследствие тази гаранция е увеличена с 6 милиона евро. През 2016 г. Комисията преценява, че става въпрос за държавни помощи, несъвместими с правото на Съюза и разпорежда връщането им. Valencia CF оспорва това решение пред Общия съд, който през 2020 г. го отменя (T‑732/16). Тогава Комисията подава жалба пред Съда срещу решението на Общия съд. Съдът отхвърля жалбата, като констатира, че Общият съд не е наложил на Комисията прекомерна тежест на доказване, а само основателно е констатирал, че тя не е изпълнила изискванията, които самата тя си е наложила с приемането под формата на известие на правилата за анализ на гаранциите, предлагани от държавите членки.
Решение Комисия/Valencia Club de Fútbol от 10 ноември 2022 г. (C‑211/20 P)

Интелектуална собственост

Интелектуалната собственост и Общият съд
Вж. видеоклипа в YouTube

Съдът и Общият съд осигуряват тълкуването и прилагането на правната уредба, приета от Съюза за защита на всички изк лючителни права върху интелектуални произведения. Закрилата на интелектуалната собственост (авторско право) и индустриалната собственост (право на марки, защита на промишления дизайн, патентно право) подобрява конкурентоспособността на предприятията чрез насърчаване на среда, способстваща творчеството и иновациите. Правото на Съюза защитава също така признатия ноу-хау за даден продукт в географска зона на Съюза посредством защитените наименования за произход (ЗНП).

Наименованието „Feta“ е регис трирано като защитено наименование за произход (ЗНП) през 2002 г. Оттогава това наименование може да бъде използвано само за сиренето с произход от определен географски район в Гърция и което отговаря на продуктовата спецификация на този продукт. Дания счита, че Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани в Съюза, и не се прилага за износа в трети държави. Затова тя не забранява на своите производители да изнасят продуктите си под наименованието „Feta“. Комисията започва производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Дания, считайки че тя е нарушила произтичащите от Регламента задължения. Съдът постановява, че Регламентът не изключва продуктите за износ от забранените от него действия, по-конкретно нарушенията на правото върху интелектуална собственост, което ЗНП защитава. Вследствие на това той констатира, че Дания не е изпълнила своите задължения, като не е преустановила използването на наименованието „Feta“ за обозначаване на сирене, предназначено за износ в трети страни.
Решение Комисия/Дания от 14 юли 2022 г. (C‑159/20)
През юни 2017 г. правителството на Княжество Андора подава заявка за регистрация като марка на Европейския съюз за широк набор стоки и услуги, следния фигуративен знак:

След отказа за регистрация на тази марка от Службата на Европейския съюз за интелект уална собственост (EUIPO) правителството на Княжество Андора подава жалба пред Общия съд. За да бъде регистрирана, марка на Съюза не трябва в частност да има описателен характер, което изключва тя да се ограничава до обикновено описание на визираните от нея продукти или услуги. В своето решение Общият съд заключава, че марката Andorra има описателен характер. Съответните потребители биха могли да я възприемат като указание за произхода на разглежданите стоки или услуги. Става въпрос за абсолютно основание за отказ, което само по себе си оправдава това, че знакът не може да бъде регистриран като марка на Европейския съюз.
Решение Govern d‘Andorra/EUIPO (Andorra) от 23 февруари 2022 г. (T‑806/19)
Общият съд отхвърля трите жалби, подадени от Apple Inc. срещу решенията на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) за отмяна на словния знак „THINK DIFFERENT“. През 1997 г., 1998 г. и 2005 г. Apple Inc. получава регистрация на словния знак „THINK DIFFERENT“ като марка на Европейския съюз за компютърна техника и телекомуникационни устройства. По искане на Swatch AG, констатиращо, че спорните марки не са реално използвани за разглежданите продукти за непрекъснат период от пет години, EUIPO обявява отмяната на спорните мерки. Общият съд потвърждава решението на EUIPO: според него в тежест на Apple Inc. е било да докаже реалното използване на тези марки за съответните продукти за петгодишния период преди датата на подаване на заявленията за отмяна, което то не успява да направи.
Решения Apple/EUIPO – Swatch (Think different) от 8 юни 2022 г. (съединени дела T‑26/21, T‑27/21 и T‑28/21)
През 2017 г. британското дружество Golden Balls подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) искане за отмяна на марката BALLON D’OR, защото според него тази марка не се използва в достатъчна степен за някои стоки и услуги. Марката BALLON D’OR е регистрирана по-рано в полза на френското предприятие Les Éditions P. Amaury, притежател на правата, свързани с Ballon d’or (възнаграждение, дадено на най-добрия футболен играч за годината). През 2021 г. EUIPO обявява отмяната на тази марка за повечето стоки и услуги, за които тя е регистрирана. Сезиран с жалба от Les Éditions P. Amaury срещу решението на EUIPO, Общият съд отменя това решение в частта, в която марката е обявена за недействителна по отношение на развлекателните услуги. Общият съд обаче потвърждава отмяната на тази марка за услугите, които се състоят в излъчване или монтаж на телевизионни програми, продуциране на спектакли или филми и издаване на книги, списания или вестници.
Решение Les Éditions P. Amaury/EUIPO - Golden Balls (BALLON D’OR) от 6 юли 2022 г. (T‑478/21)

Данъчно облагане

Преките данъци по принцип са от компетентността на държавите членки. Въпреки това те трябва – като например корпоративното данъчно облагане – да спазват основните правила на Европейския съюз, като забраната за държавни помощи. Така предварителните данъчни решения („tax rulings“) на някои държави членки, предоставили специално данъчно третиране на многонационални предприятия, подлежат на контрол от страна на Комисията и съдът на Съюза се произнася по тях.

Предварителните данъчни решения са решения, които данъчната администрация в някои държави членки приема по искане на предприятията и в които се определя предварително данъкът, с който тези предприятия ще бъдат обложени. Със седалище във Великото херцогство Люксембург, Fiat Chrysler Finance Europe получава от люксембургските данъчни органи предварително решение, с което се одобрява метод за определяне на възнаграждението на Fiat Chrysler Finance Europe, като интегрирано дружество за доставките на услуги за останалите дружества от групата Fiat/Chrysler. През 2015 г. Комисията преценява, че това предварително решение съставлява помощ за функционирането, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на правото на Съюза. Fiat Chrysler Finance Europe и Люксембург подават жалби пред Общия съд, който през 2019 г. потвърждава подхода на Комисията и отхвърля жалбите. Fiat Chrysler Finance Europe и Ирландия оспорват по няколко пункта анализа на Общия съд при определянето на наличието на икономическо предимство, по-конкретно с оглед на правилата, приложими в областта на държавните помощи. Съдът отменя решението на Общия съд, както и решението на Комисията. Според Съда Комисията прилага принцип на сделката между несвързани лица, различен от определения в люксембургското право, докато при липсата на хармонизация по този въпрос в правото на Съюза, релевантни са единствено националните разпоредби за целите на анализа на въпроса дали конкретните сделки трябва да бъдат разглеждани с оглед на принципа на сделката между несвързани лица.
Решение Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия и Ирландия/Комисия от 8 ноември 2022 г. (съединени дела C‑885/19 P и C‑898/19 P)

Правова държава

Гарантиране на върховенството на закона в Европейския съюз
Вж. видеоклипа в YouTube

Хартата на основните права на Европейския съюз — обвързващи правила с реално отражение
Вж. видеоклипа в YouTube

В Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в Договора за Европейския съюз, правовата държава е изрично посочена като една от общите ценности на държавите членки, на които се основава Съюзът. Съдът все по-често трябва да се произнася по въпроса за спазването от държавите членки на принципите на правовата държава както по искове за установяване на неизпъ лнение на задъ лжения, предявени срещу тях от Европейската комисия, така и по преюдициални запитвания от националните съдилища. В такива случаи Съдът проверява дали тази основополагаща ценност се спазва на национално равнище, по-специално що се отнася до съдебната власт, и поконкретно в контекста на процедурата по назначаване или дисциплинарния режим на съдиите.

В отговор на преюдициален въпрос, поставен от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), Съдът постановява, че сам по себе си фактът, че съдия е бил назначен през период, в който държавата членка по назначаването му все още не е имала демократичен режим на управление, не поставя под въпрос независимостта и безпристрастността на този съдия при упражняване на последващите му правораздавателни функции. По-конкретно, сами по себе си обстоятелствата около първото назначение на този съдия не позволяват да се породят основателни и сериозни съмнения в съзнанието на правните субекти.
Решение Getin Noble Bank от 29 март 2022 г. (C‑132/20)

Ограничителни мерки и външна политика

Ограничителните мерки или „санкциите“ са основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз. Те се използват като част от интегриран и всеобхватен политически подход, включващ по-специално политически диалог. Съюзът прибягва до тях поспециално за да съхранява ценностите на Съюза, неговите основни интереси и неговата сигурност, както и за да предотврати конфликти и да укрепи международната сигурност. Санкциите всъщност целят да предизвикат промяна в политиката или поведението на лицата или образуванията, към които са насочени, с оглед насърчаване на целите на ОВППС.

Вследствие на тежките нарушения на правата на човека в Либия, Съветът на Европейския съюз приема през октомври 2020 г. ограничителни мерки срещу г-н M. Yevgeniy Viktorovich Prigozhin, руски бизнесмен, който поддържа тесни връзки с Wagner Group, участваща във военни операции в тази държава. Срокът на действие на решението е продължен през юли 2021 г. Тези мерки се състоят в замразяване на средства на лицата, които участват или оказват подкрепа за действия, застрашаващи мира, стабилността или сигурността в Либия. Г-н Prigozhin подава жалба срещу тези мерки пред Общия съд за тяхната отмяна. Общият съд отхвърля жалбата. В частност той приема, че представените доказателства, като извлечения от доклада на генералния секретар на Организацията на обединените нации и статии от печата (съдържащи снимки и данни) от различни източници като агенции по печата или от медиите, позволяват да се идентифицира Wagner Group, и че те съдържат точни и непротиворечиви доказателства за дейностите на тази група, застрашаващи мира, сигурността и стабилността в Либия. Преписката с доказателствата съдържа конкретни, точни и съвпадащи доказателства, установяващи тесните и многобройни връзки, които г-н Prigozhin поддържа с Wagner Group.
Решение Prigozhin/Съвет от 1 юни 2022 г. (T‑723/20)

Правораздавателната дейност

A | Съдът на ЕС през 2022 г.B | Общият съд през 2022 г.C | Съдебната практика през 2022 г.

A | Съдът на ЕС през 2022 г.

Дейност и развитие на Съда на ЕС

Koen Lenaerts

Председател на Съда на Европейския съюз

Членовете на Съда на ЕС

K. Lenaerts

L. Bay Larsen

Ал. Арабаджиев

A. Prechal

K. Jürimäe

C. Lycourgos

E. Regan

M. Szpunar

M. Safjan

P. G. Xuereb

L. S. Rossi

D. Gratsias

M. L. Arastey Sahún

J. Kokott

M. Ilešič

J.-C. Bonichot

T. von Danwitz

S. Rodin

F. Biltgen

M. Campos Sánchez-Bordona

N. J. Cardoso da Silva Piçarra

G. Pitruzzella

I. Jarukaitis

P. Pikamäe

A. Kumin

N. Jääskinen

N. Wahl

J. Richard de la Tour

A. Rantos

I. Ziemele

J. Passer

A. M. Collins

M. Gavalec

N. Emiliou

Z. Csehi

O. Spineanu-Matei

T. Ćapeta

L. Medina

A. Calot Escobar

B | Общият съд през 2022 г.

Дейност и развитие на Общия съд

Marc van der Woude

Председател на Общия съд

Правораздавателни нововъведения

Savvas S. Papasavvas

Заместник-председател на Общия съд

Членовете на Общия съд

M. van der Woude

S. Papasavvas

D. Spielmann

A. Marcoulli

F. Schalin

R. da Silva Passos

J. Svenningsen

M. J. Costeira

K. Kowalik-Bańczyk

Ал. Корнезов

L. Truchot

O. Porchia

M. Jaeger

S. Frimodt Nielsen

H. Kanninen

J. Schwarcz

М. Кънчева

E. Buttigieg

V. Tomljenović

S. Gervasoni

L. Madise

V. Valančius

N. Półtorak

I. Reine

P. Nihoul

U. Öberg

A | Съдът на ЕС през 2022 г.
B | Общият съд през 2022 г.
C | Съдебната практика през 2022 г.