Съдебна статистика на Съда - 2023 г

Вж. подробните статистически данни за Съда 

Кратък преглед на основните статистически тенденции през изминалата година

От Marc-André Gaudissart, заместник-секретар на Съда

Целта на настоящото изложение, което преди беше включено в самия текст на Годишния доклад на институцията, както всяка година, е да направи обобщен преглед на основните тенденции, които се очертават при разглеждането на съдебната статистика за изминалата година. То се отнася до предмета, произхода и вида на делата, отнесени до Съда през 2023 г., и дава някои насоки как да се тълкуват данните, свързани с делата, приключени от юрисдикцията през тази година.

 Образуваните дела

Броят на делата, отнесени до Съда през 2023 г., съответства точно — без едно дело — на средното за последните три години равнище, тъй като броят на образуваните през 2023 г. дела, 821, е с 15 повече от броя на образуваните през 2022 г. (806 дела) и със 17 по-малко от делата, образувани през 2021 г. (838 дела). Разпределението на съдебните спорове по видове дела също е до голяма степен сходно с това от предходните години — само преюдициалните запитвания и жалбите срещу актове на Общия съд все още съставляват над 90 % от всички отнесени до Съда дела (съответно с 518 нови преюдициални запитвания и 231 такива жалби, жалби срещу постановени актове по обезпечителни мерки или по встъпване) — но особено забележително е увеличаването на броя на преките производства, заведени пред Съда през 2023 г.

Макар че през 2021 г. този брой достигна исторически минимум, със само 29 нови дела, през 2023 г. той нарасна до 60 дела, т.е. повече от два пъти. Това покачване се обяснява както с увеличения брой жалби за отмяна (8 жалби, подадени през 2023 г., в сравнение със само 2 през 2022 г., като през миналата година само една държава членка, Полша, е подала 7 жалби срещу актове, приети от законодателя на Съюза в областта на опазването на околната среда и енергийната ефективност), така и с покачването на броя на исковете за установяване на неизпълнение на задължения от държава, тъй като през 2023 г. Комисията реши да започне няколко паралелни процедури за установяване на нарушение, свързани с това, че някои държави членки не са транспонирали или не са съобщили за мерките, предприети от тях за изпълнение на задълженията си по Договорите. Значителна част от тези дела и тук е свързана с околната среда (опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, въвеждане на система за наблюдение на инвазивните чужди видове, насърчаване и използване на енергия от възобновяеми източници, пречистване на градските отпадъчни води и третиране на отпадъците и др.), но няколко от делата засягат и по-традиционни области, като свободно движение на хора и стоки, транспорт, авторско право и сродните му права в цифровия единен пазар, както и мерките, които трябва да се въведат за ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности[1].

При преюдициалните запитвания не е изненадващо — предвид общия геополитически контекст и многото огнища на въоръжени конфликти в непосредствена близост до ЕС — че най-много запитвания, отправени до Съда през 2023 г., се отнасят до пространството на свобода, сигурност и правосъдие (82 преюдициални запитвания), като много от тях са свързани с тълкуването на правилата относно правото на убежище и режима на международна закрила на граждани на трети държави. Както и през 2022 г., много от преюдициалните запитвания, отправени до Съда през миналата година, се отнасят до областите данъчно облагане, защита на потребителите и транспорт (със съответно 53, 52 и 40 преюдициални запитвания), докато подадените през 2023 г. жалби срещу съдебни актове на Общия съд се отнасят главно до областите интелектуална собственост, конкуренция, държавни помощи и публична служба. Всъщност въпреки появата на нови видове съдебни спорове тези области все още представляват значителна част от дейността на Общия съд.

Що се отнася до географския произход на преюдициалните запитвания, постъпили в Съда през 2023 г., следва да се отбележи, че през изминалата година съдилищата на всички държави членки без изключение са сезирали Съда, което показва жизнеността на въведения с Договорите „диалог между съдии“. Както и през предходните години, начело на „географската класация“ на преюдициалните запитвания продължават да са германските съдилища (с 94 преюдициални запитвания, отправени до Съда през 2023 г.), но този път те са следвани не от италианските, а от българските и полските си колеги, които през годината са отправили съответно 51 и 48 преюдициални запитвания. Що се отнася до Полша, броят на преюдициалните запитвания през 2023 г. е най-високият, откакто тази държава се присъедини към Европейския съюз преди 20 години, докато броят на запитванията от български съдилища през 2023 г. от своя страна се доближава до рекордния брой запитвания от тези съдилища през 2021 г. (58 запитвания).

Подобна констатация може да се направи и по отношение на преюдициалните запитвания от Румъния. С цели 40 запитвания до Съда през 2023 г. румънските съдилища всъщност са отправили голям брой преюдициални запитвания, който напомня и за пика, достигнат през 2019 г., когато в Съда постъпиха 49 преюдициални запитвания. Въпросите, поставени от румънските съдилища през 2023 г., се отнасят до такива разнообразни въпроси, като тарифното класиране на оптични кабели, безопасност на храните, защита на потребителите срещу неравноправни клаузи в договори за кредити в чуждестранна валута, правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, поемането на медицински разноски, направени в държава членка, различна от държавата по осигуряване, и деликатната връзка между националните стандарти за защита на основните права и зачитането на принципите на предимство, ‏единство и ефективност на правото на Съюза.

Що се отнася до спешните съдебни дела, следва да се отбележи, че също както през 2022 г. исканията за прилагане на бързото или на спешното производство бяха значително по-малко, отколкото през 2021 г. Всъщност, докато през тази година бяха отправени цели 90 искания, общо за всички видове дела, през 2023 г. са подадени 41 искания за ускоряване на производството. Съдът не бе сезиран с нито едно искане за бързо производство, а спешно преюдициално производство бе образувано на два пъти през 2023 г. по дела, отнасящи се съответно до тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003, г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164) във връзка с членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз[2], както и тълкуването на член 325, параграф 1 ДФЕС, член 2, параграф 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г., както и на принципа на предимство на правото на Съюза[3].

При делата, образувани по жалби срещу актове на Общия съд, обаче се наблюдава обратната тенденция. Докато през 2021 г. Съдът бе сезиран с 9 жалби срещу съдебни актове по обезпечителни мерки или встъпване, през 2023 г. той бе сезиран с 18 такива жалби, т.е. два пъти повече.

Приключените дела

Както и при образуваните дела, броят на приключените от Съда дела през 2023 г. съответства на средното за последните три години равнище. През изминалата година Съдът приключи 783 дела през 2023 г., в сравнение със 771 през 2021 г. и 808 през 2022 г. Не е изненадващо, че през 2023 г. основната част от приключените от Съда дела са по преюдициални запитвания и жалби срещу актове на Общия съд, което е точно отражение на техния дял от образуваните пред Съда дела.

Ако разгледаме по-подробно начина, по който са приключени делата през изминалата година, ще видим, че той също е много сходен с начина им на приключване през 2022 г. Докато през тази година Съдът всъщност прие 466 решения и 265 определения общо за всички видове дела, през 2023 г. броят на решенията и определенията е съответно 469 и 253, т.е. почти без промяна спрямо предходната година. Тази констатация се отнася и до определенията с правораздавателен характер, с които се слага край на производството, различни от определенията за заличаване от регистъра, за прекратяване на производството поради липса на основание за произнасяне по същество или за препращане на делото на Общия съд. През 2022 г. те бяха 167, а през 2023 г. — 163, но разпределението на тези определения по видове дела е малко по-различно.

Докато през 2022 г. 12,7 % от преюдициалните дела бяха приключени с определение, прието на основание член 53, параграф 2 или на основание член 99 от Процедурния правилник, или пък на основание на едната разпоредба във връзка с другата, то през миналата година този процент се увеличи до 14,6 %. От друга страна, що се отнася до жалбите, процентът на делата, приключени с определение по член 181 или 182 от Процедурния правилник, намалява — от 56,8 % през 2022 г. на 45,9 % през 2023 г. Тази промяна се обяснява с факта, че през 2023 г. по-голям брой дела по жалби, подадени срещу съдебни актове на Общия съд, приключиха със съдебно решение, тъй като по няколко сложни дела се наложи провеждането на съдебно заседание и/или представяне на заключение от генералния адвокат.

Въпреки че през миналата година бе постановен по-голям брой съдебни решения по жалби, отколкото през 2022 г., това все пак не означава, че броят на отменените актове на Общия съд се е увеличил. Всъщност през последните години се наблюдава голяма стабилност в резултатите от обжалванията, независимо как са приключени делата по тях. От приключените 201 дела по такива жалби през 2023 г. 37 доведоха до отмяна на съдебния акт на Общия съд и само 10 от тях бяха върнати на Общия съд. И тук числата са доста сходни с тези от предходната година, тъй като през 2022 г. бяха отменени 39 съдебни акта на Общия съд (от общо 196 приключени дела по обжалване), а Съдът върна делото на Общия съд само в 9 случая.

Както през 2022 г. делата, приключени от съставите от трима съдии — включително от състава по допускането на обжалване — представляват повече от половината от делата, приключени от Съда през 2023 г. (с изключение на определенията за заличаване от регистъра, за прекратяване на производството поради липса на основание за произнасяне по същество или за връщане на делото на Общия съд). Следва обаче да се отбележи, че през изминалата година частта от делата, приключени от съставите от петима съдии, се е увеличила — през 2023 г. тези съдебни състави приключиха 298 дела в сравнение с 270 дела през предходната година — докато частта от делата, приключени от големия състав, е намаляла наполовина, като от 80 дела, приключени от такъв състав през 2022 г., е спаднала до едва 36 дела през 2023 г. Тази промяна е следствие от по-селективния подход на Съда по отношение на делата, изискващи участието на големия състав, който се дължи по-специално на броя и сложността на отнесените до Съда дела, но се обяснява и с наличието на добре установена съдебна практика в някои области, което улеснява, в сравнение с преди, разпределянето на дела на по-ограничен състав, вместо на такъв от петима съдии.

Що се отнася до продължителността на производствата, следва да се отбележи, че общата средна продължителност на разглеждане общо за всички видове дела е малко по-ниска от предходната година — 16,1 месеца през 2023 г. в сравнение с 16,4 месеца през 2022 г. Това намаление се дължи главно на съкращаването на средната продължителност при преките производства (от 23,5 месеца през 2022 г. на 20,8 месеца през 2023 г.) и в по-малка степен на тази при преюдициалните запитвания (от 17,3 месеца на 16,8 месеца). Средната продължителност на разглеждане на делата все пак продължава да зависи от сложността на отнесените до Съда дела и от начина на приключването им, което обяснява защо Съдът отдава такова значение на предложението, което отправи към законодателя на Съюза на 30 ноември 2022 г. за прехвърляне на Общия съд на част от своята компетентност по преюдициални запитвания и за разширяване на материалния обхват на механизма за предварително допускане на обжалване.

Висящите дела

Към 31 декември 2023 г. в Съда са висящи 1149 дела, което е с около четиридесет повече от предходната година. Тъй като основната част от тези дела се състои от преюдициални запитвания (760 дела) и обжалвания на актове на Общия съд (289 дела), прилагането на посочената по-горе реформа неизбежно ще се отрази на тази статистика, тъй като при влизането ѝ в сила тя ще доведе до прехвърляне на нови преюдициални запитвания в определени области към Общия съд.

[1] Така през 2023 г. Комисията предяви искове срещу 6 държави членки за това, че не са приели или не са съобщили законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17). Вж. дела C‑147/23, C‑149/23, C‑150/23, C‑152/23, C‑154/23 и C‑155/23 (искове, предявени съответно срещу Република Полша, Федерална република Германия, Великото херцогство Люксембург, Чешката република, Република Естония и Унгария).

[2] Вж. решение от 18 април 2023 г., Afrin, C‑1/23 PPU (EU:C:2023:296).

[3] Вж. решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU (EU:C:2023:606).

Вж. също

Съдебната статистика за няколко предходни години също може да се прегледа на сайта Curia, в частта „Исторически преглед".