Представяне

Въведение

Състав

Правомощия

Производство

Съдът в правния ред на Европейския съюз

Въведениe

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз придобива правосубектност и получава компетентността, предоставена преди това на Европейската общност. Ето защо общностното право става право на Съюза, което включва и всички разпоредби, които вече са приети на основание на Договора за Европейския съюз в редакцията му преди изменението с Договора от Лисабон. По-нататък в настоящото изложение все пак се използва и терминът „общностно право", когато става дума за практиката на Съда преди влизането в сила на Договора от Лисабон.

Наред с Европейския съюз продължава да съществува Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Като се има предвид, че компетентността на Съда по отношение на Евратом по принцип е същата като компетентността му в рамките на Европейския съюз, всяко посочване на правото на Съюза по-нататък ще се отнася и до правото на Евратом, за да се улесни прочитът на настоящото изложение.

 

Състав

vignette-cjce   Съдът е съставен от 27 съдии и 11 генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват съответните функции. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване. Избират се измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности в съответните им държави или са юристи с призната компетентност.


Съдиите от Съда избират помежду си председател и заместник-председател за срок от три години с възможност за преизбиране. Председателят ръководи работата на Съда и председателства съдебните заседания и съвещанията на най–големите съдебни състави. Заместник-председателят подпомага председателя при изпълнението на функциите му и го замества, когато председателят е възпрепятстван да присъства.

Генералните адвокати подпомагат Съда. Те представят, при пълна независимост и безпристрастност, правно становище, наречено „заключение", по делата, които са им поверени.

Секретарят е генерален секретар на институцията и ръководи нейните служби под ръководството на председателя на Съда.

Съдът може да заседава в пленум, в голям състав (петнадесет съдии) или в състави от петима или трима съдии.

Съдът заседава в пленум в особени случаи, предвидени в Статута на Съда (например в производството по освобождаване от длъжност на Европейския омбудсман или на член на Европейската комисия, който не е изпълнил задълженията си), както и когато Съдът прецени, че дадено дело е от изключителна важност.

Големият състав заседава по молба на държава членка или институция, която е страна по спора, както и по особено важни дела или дела с висока степен на сложност.
Другите дела се разглеждат от състави от петима или трима съдии. Председателите на петчленните състави се избират за срок от три години, а председателите на тричленните съдебни състави -за срок от една година.

 

Правомощия

С оглед на възложената му задача на Съда са предоставени ясно определени правомощия, които се упражняват в рамките на производството по постановяване на преюдициално заключение, както и по различни видове искове и жалби.

Видове производства

  • Производство по постановяване на преюдициално заключение

Съдът работи в сътрудничество с всички юрисдикции на държавите членки, които са юрисдикциите, компетентни да прилагат правото на Съюза. За да се осигури ефективно и еднакво прилагане на законодателството на Съюза, както и за да се избегне всяко противоречиво тълкуване, националните съдилища могат, а понякога са длъжни, да се обърнат към Съда за уточнение на въпрос по тълкуването на правото на Съюза, например с цел да проверят дали националното им законодателство е в съответствие с това право. Преюдициалното запитване може също така да има за цел да се провери валидността на даден акт на правото на Съюза.
Съдът отговаря не чрез обикновено становище, а чрез акт под формата на решение или мотивирано определение. Националната юрисдикция, до която те са адресирани, е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос.
Производството по постановяване на преюдициално заключение е и средството, чрез което всеки европейски гражданин може да потърси тълкуване на засягащите го правила на Съюза. Въпреки че запитването може да бъде отправено само от национална юрисдикция, в производството пред Съда могат да участват всички страни в производството пред тази национална юрисдикция, както и държавите членки и институциите на Съюза. По тази причина значителен брой от водещите принципи на правото на Съюза са изведени от преюдициални въпроси, някои от които са поставени от първоинстанционни национални юрисдикции.

  •  Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Той дава възможност на Съда да упражнява контрол за спазване от държавите членки на задълженията им по правото на Съюза. Сезирането на Съда се предхожда от предварителна процедура, провеждана от Комисията, която има за цел да предостави на държавата членка възможност да даде отговор на отправените срещу нея твърдения за нарушение. Ако тази процедура не доведе до прекратяване на неизпълнението от страна на държавата членка, пред Съда може да бъде предявен иск за установяване на нарушение на правото на Съюза.
Искът може да бъде предявен или от Комисията - на практика това е най-честият случай - или от държава членка. Ако Съдът установи неизпълнение на задължение, държавата е длъжна да го преустанови незабавно. Ако след повторно сезиране от Комисията Съдът установи, че съответната държава членка не се е съобразила с неговото решение, той може да ѝ наложи заплащането на еднократно платима сума и/или периодична имуществена санкция. От друга страна, когато държава членка не съобщи на Комисията мерките за транспониране на директива, Съдът по искане на Комисията може да наложи имуществена санкция на тази държава членка още с първото решение за установяване на неизпълнение на задължения.

  •  Жалба за отмяна

С тази жалба жалбоподателят иска отмяна на акт, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза (например регламент, директива, решение). Съдът има изключителната компетентност да се произнася по жалбите, подадени от държава членка срещу Европейския парламент и/или срещу Съвета (с изключение на актовете на Съвета в областта на държавните помощи, дъмпинга и изпълнителните правомощия) или подадени от една институция на Съюза срещу друга. Общият съд е компетентен да разглежда като първа инстанция всички други жалби от този вид, и по-специално жалбите, подадени от частноправни субекти.

  • Иск за установяване на неправомерно бездействие

С него се дава възможност на Съда да упражнява контрол за правомерността на проявено бездействие от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Такъв иск обаче може да бъде предявен само след като съответната институция бъде поканена да предприеме действия. След като се установи неправомерността на бездействието, тази институция следва да предприеме нужните мерки за отстраняване на нарушението. Компетентността по исковете за установяване на неправомерно бездействие се разпределя между Съда и Общия съд съгласно същите критерии, които се прилагат и при жалбите за отмяна..

  • Обжалване

Съдът може да бъде сезиран с жалби срещу решенията и определенията на Общия съд, но само по правни въпроси. Ако жалбата е допустима и основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Съдът може да реши делото по същество, ако стадият на производството го позволява. В противен случай той следва да върне делото на Общия съд, който е обвързан от решението на Съда в производството по обжалване.

 

Производство

Независимо от вида на делото, производството включва писмена и евентуално устна фаза, провеждана в открито заседание. При все това има някои разлики между производството по преюдициални запитвания и другите производства (преки производства и производства по обжалване).

Сезиране на Съда и писмена фаза на производството

  •   при преюдициалните запитвания

Националната юрисдикция отнася до Съда въпроси, свързани с тълкуването или с преценката на валидността на разпоредба от правото на Съюза, обикновено под формата на съдебен акт в съответствие с националните процесуални правила. След като служба „Преводи" на Съда преведе запитването на всички езици на Съюза, секретариатът го връчва както на страните в производството пред националния съд, така и на всички държави членки и на институциите на Съюза. Публикува се съобщение в Официален вестник, в което, освен другото, се посочват страните в производството и съдържанието на въпросите. Страните, държавите членки и институциите имат на разположение два месеца, за да представят пред Съда писмените си становища.

  •  при преките производства и производствата по обжалване

Съдът трябва да бъде сезиран с искова молба или жалба, адресирана до секретариата. Секретарят публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие за иска или жалбата заедно с описание на основанията и исканията на ищеца или жалбоподателя. Исковата молба или жалбата се връчва на другите страни, които имат на разположение два месеца, за да представят писмена защита или писмен отговор. При необходимост ищецът или жалбоподателят има право на писмена реплика, а ответникът — на писмена дуплика. Сроковете за депозиране на тези документи следва да се спазват.

И при двата типа производства председателят и първият генерален адвокат определят съответно съдия докладчик и генерален адвокат, които да следят за развитието на производството.

Подготвителни действия

При всички производства след приключването на писмената фаза страните могат в триседмичен срок да посочат дали и защо желаят да бъде проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания. По предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат Съдът преценява дали делото налага събиране на доказателства, на какъв съдебен състав следва да бъде разпределено и дали следва да се проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания, чиято дата се определя от председателя.

Открито съдебно заседание и заключение на генералния адвокат

Когато се вземе решение за изслушване на устните състезания, същите се провеждат в открито съдебно заседание пред решаващия съдебен състав и генералния адвокат. Съдиите и генералният адвокат могат да задават на страните всички въпроси, които намират за подходящи. Няколко седмици по-късно, отново в открито съдебно заседание, генералният адвокат представя заключението си пред Съда. В него той подробно анализира най-вече правните аспекти на спора и напълно независимо предлага на Съда как според него трябва да се реши разглежданият проблем. С това приключва устната фаза на производството. Когато счита, че делото не повдига нови правни проблеми, Съдът може да реши след изслушване на генералния адвокат, че делото ще бъде решено без представяне на заключение.

Съдебни решения

Съдиите провеждат разисквания въз основа на проекторешение, изготвено от съдията докладчик. Всеки съдия от съответния състав може да предлага изменения в проекта. Решенията на Съда се вземат с мнозинство, а особени мнения не се излагат. Решението се подписва само от съдиите, участвали в устните разисквания, по време на които то е прието, като наред с това се прилага и правилото най-младшият член на състава да не подписва решението, ако броят на съдиите в този състав е бил четен. Решенията се обявяват в открито съдебно заседание. Съдебните решения и заключенията на генералните адвокати могат да се намерят на уебсайта CURIA в деня на обявяването или съответно прочитането им. В повечето случаи след това те се публикуват в Сборника съдебна практика.

Особени производства

  • опростено производство

Когато определен преюдициален въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, или когато отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение или се налага от съдебната практика, Съдът, след изслушване на генералния адвокат, може да се произнесе с мотивирано определение, с което препраща по-конкретно към вече постановеното решение по този въпрос или към съответната съдебна практика.

  • бързо производство

Бързото производство дава възможност на Съда да се произнесе в кратки срокове по особено неотложни дела чрез максимално скъсяване на сроковете и даване на абсолютен приоритет на тези дела. По искане на една от страните, председателят на Съда може да реши, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на другата страна и на генералния адвокат, че определено дело трябва да се разгледа по реда на бързото производство поради особената му спешност. Бързо производство е предвидено и за преюдициалните запитвания. В тези случаи националната юрисдикция, която сезира Съда, трябва да направи искане в този смисъл, като в него изложи обстоятелствата, които налагат незабавно произнасяне по поставения преюдициален въпрос.

  • спешно преюдициално производство (СПП)

Това производство дава възможност на Съда да разглежда в особено кратък срок най-чувствителните въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие (полицейско и съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора). Делата, разглеждани по реда на спешното преюдициално производство, се разпределят на специално определения за целта състав от петима съдии, като на практика писмената фаза на производството се провежда преди всичко по електронен път и е изключително ограничена както от гледна точка на продължителността си, така и от гледна точка на броя на субектите, които имат право да представят писмени становища, доколкото по-голямата част от участващите в производството субекти представят становищата си в съдебното заседание, което е задължително.

  • обезпечително производство

Обезпечителното производство цели да спре изпълнението на акт на институция, който е и предмет на обжалване, или допускането на всякакви други временни мерки, необходими за предотвратяване на настъпването на значителна и непоправима вреда за някоя от страните.

Съдебни разноски

Производството пред Съда е безплатно. Съдът обаче не поема разходите за адвокат, имащ право да практикува пред юрисдикция на държава членка, който трябва да представлява страните. Същевременно страна, която не разполага със средства да заплати изцяло или отчасти разходите, може, без да бъде представлявана от адвокат, да поиска правна помощ. Към искането се прилагат всички необходими сведения, удостоверяващи необходимостта от правната помощ.

Езиков режим

При всички преки производства езикът, на който е изготвена исковата молба или жалбата (всеки един от 24-те официални езика на Европейския съюз), ще бъде по принцип и „език на производството“, тоест езикът, на който ще се развива производството. При производствата по обжалване езикът на производството е езикът на обжалваното съдебно решение или определение на Общия съд. При производствата по постановяване на преюдициално заключение език на производството е този на националната юрисдикция, отнесла въпроса до Съда. Устните състезания, провеждани в хода на съдебните заседания, са придружени от симултанен превод, според нуждите, на различни официални езици на Европейския съюз. Съдиите разискват без преводач на общ език, който по традиция е френският.

Схема на производството

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД СЪДА  

Преки производства и жалби

 

Производство по постановяване на преюдициално заключение

Писмена фаза

Искова молба или жалба

Връчване на исковата молба или жалбата на ответника от секретариата

Известие за иска или жалбата в Официален вестник на Европейския Съюз (серия С)

[Временни мерки]

[Встъпване]

Писмена защита/Писмен отговор

[Възражение за недопустимост]

[Писмена реплика и писмена дуплика]

[Молба за предоставяне на правна помощ]

Определяне на съдия докладчик и на генерален адвокат

Акт за преюдициално запитване на национална юрисдикция

Превод на останалите официални езици на Европейския съюз

Известие за преюдициалните въпроси в Официален вестник на Европейския Съюз (серия C)

Съобщаване на страните по производството, на държавите членки, на институциите на Съюза, на държавите от ЕИП и на Надзорния орган на ЕАСТ

Писмени становища на страните, на държавите и на институциите

Съдията докладчик изготвя предварителния доклад

Общо събрание на съдиите и генералните адвокати

Разпределение на делото на съдебен състав
[Събиране на доказателства]

Устна фаза

[Заключение на генералния адвокат]

Разисквания на съдиите

СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

Незадължителните етапи на производството са отделени в скоби.
Удебеленият шрифт обозначава документ, който е достъпен за обществеността.

 Съдът в правния ред на Европейския съюз 

За изграждането на Европа държавите членки (понастоящем 27 на брой) сключиха договори за създаването на Европейските общности, а по-късно и на Европейския съюз, които разполагат с институции, приемащи правни норми в определени области.

Съдът на Европейския съюз е правораздавателната институция на Съюза и на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ). Той се състои от две юрисдикции: Съд и Общ съд, чиято основна задача е да упражняват контрол за законосъобразност на актовете на Съюза, както и да осигуряват еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Съюза.

В своята съдебна практика Съдът е извел задължението администрациите и националните съдилища да прилагат в пълна степен правото на Съюза съобразно сферите им на компетентност, както и да защитават правата, предоставени на гражданите от това право (пряко приложение на правото на Съюза), и да оставят без приложение всяка разпоредба на националното право, която му противоречи, независимо дали тя е приета преди или след разпоредбата на Съюза (предимство на правото на Съюза над националното право).

Освен това Съдът е признал принципа за отговорността на държавите членки при нарушение на правото на Съюза - принцип, който от една страна засилва съществено защитата на правата, предоставени на частноправните субекти от разпоредбите на Съюза, а от друга страна, може да спомогне за по-старателното прилагане на тези разпоредби от държавите членки. По този начин нарушенията на държавите членки могат да породят задължения за плащане на обезщетение, което в някои случаи може да доведе и до сериозни последици за техните държавни финанси. Нещо повече, всяко нарушение на правото на Съюза от държава членка може да бъде отнесено пред Съда и в случай на неизпълнение на решение, с което се установява такова нарушение, Съдът може да наложи плащането на еднократно платима сума и/или периодична имуществена санкция. От друга страна, когато държава членка не съобщи на Комисията мерките за транспониране на директива, Съдът по искане на Комисията може да наложи имуществена санкция на тази държава членка още с първото решение за установяване на неизпълнение на задължения.

Съдът работи в сътрудничество и с националните съдилища, които са съдилищата, компетентни да прилагат правото на Съюза. Когато трябва да реши спор, свързан с правото на Съюза, националният съд може, а понякога дори е длъжен, да отправи преюдициални въпроси към Съда. В този случай Съдът трябва да даде тълкуване на съответната норма на правото на Съюза или да прецени валидността ѝ.

Развитието на съдебната практика илюстрира приноса на Съда за създаването на правен ред за гражданите, като защитава правата, предоставени им от законодателството на Съюза в различни области от тяхното ежедневие.

Основни принципи, установени в съдебната практика

В своята практика Съдът е въвел (с Решение по дело Van Gend & Loos от 1963 г.) принципа на непосредственото действие на общностното право в държавите членки, което дава възможност на европейските граждани да се позовават пряко на общностните разпоредби пред техните национални юрисдикции.

Транспортното предприятие Van Gend & Loos, което внася стоки от Германия в Нидерландия, е трябвало да заплати мита, които счита за несъвместими с правилото от Договора за ЕИО за забрана на увеличаването на митата при търговията между държавите членки. В националното производство се поставя въпросът за колизията между националното законодателство и разпоредбите на Договора за ЕИО. Съдът решава въпроса, отправен от нидерландската юрисдикция, като установява правилото за непосредственото действие и по този начин предоставя на транспортното предприятие пряка гаранция за защитата на неговите права по общностното право пред националната юрисдикция.

С Решение по дело Costa през 1964 г. се установява предимството на общностното право пред вътрешното законодателство. В това дело италианска юрисдикция поставя на Съда въпроса дали италианският закон за национализация на производството и разпределението на електрическа енергия е в съответствие с някои правила от Договора за ЕИО. Съдът въвежда правилото за предимството на общностното право, като се основава на специфичното естество на общностния правен ред, което изисква еднаквото му прилагане във всички държави членки.

С Решение по дело Francovich и др. от 1991 г. Съдът развива друго основно понятие - за отговорността на държавата членка за вреди, причинени на частноправни субекти при нарушение на общностното право от страна на тази държава. По този начин след 1991 г. европейските граждани могат да предявят иск за обезщетение за вреди срещу държава членка, която нарушава общностно правило.

Двама италиански граждани, чиито работодатели, обявени в несъстоятелност, им дължали възнаграждения, предявяват искове за установяване на факта, че италианската държава не е транспонирала общностните разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя. След като е сезиран от италианска юрисдикция, Съдът установява, че въпросната директива цели да предостави на частноправните субекти права, от които те са били лишени поради неправомерното бездействие на държавата, която не е транспонирала директивата. По този начин Съдът създава възможност за предявяване на иск за обезщетение за вреди срещу самата държава членка.

Съдът в живота на гражданите на Съюза

По-голямата част от хилядите постановени от Съда решения, и по-специално тези в производства по постановяване на преюдициално заключение, несъмнено имат важни последици за ежедневието на гражданите на Съюза. Някои от цитираните по-долу са примери от най-важните области на правото на Съюза.

  • Свободно движение на стоки

След Решение по дело Cassis de Dijon от 1979 г. относно принципа за свободно движение на стоки, търговците могат да внасят в страна си всеки продукт, идващ от друга страна на Съюза, при условие че там той е законно произведен и пуснат на пазара и че няма императивно съображение, например свързана със защитата на здравето или с околната среда, което възпрепятства вноса му в страната, в която този продукт се употребява.

  • Свободно движение на хора

В областта на свободното движение на хора са постановени много решения.
С Решение по дело Kraus (1993 г.) Съдът приема, че положението на гражданин на Общността, притежаващ университетска диплома за следдипломна квалификация, която е получена в друга държава членка и улеснява достъпа до професия или упражняването на икономическа дейност, се регулира от общностното право, дори във връзка с отношенията между този гражданин и неговата държава членка на произход. Съответно, ако държава членка може да обуслови използването на този документ на нейна територия от административно разрешение, то целта на разрешителната процедура трябва да бъде единствено да провери дали документът е бил надлежно издаден.
Едно от най-известните решения в тази област е Решение по дело Bosman (1995 г.), в което Съдът дава заключение по запитване от белгийска юрисдикция относно съвместимостта на правилата на футболните федерации със свободното движение на работници. Той посочва, че професионалният спорт е икономическа дейност, чието упражняване не може да бъде затруднявано от правила, регулиращи трансфера или ограничаващи броя на играчите, граждани на други държави членки. Този принцип е разширен с последващи решения и обхваща и положението на професионални спортисти от трети страни, сключили споразумение за асоцииране (Решение по дело Deutscher Handballbund, 2003 г.) или споразумение за партньорство (Решение по дело Simutenkov, 2005 г.) с Европейските общности.

  • Свободно предоставяне на услуги

Едно решение от 1989 г. относно свободното предоставяне на услуги е свързано с британски турист, който е нападнат и пострадва тежко в парижкото метро. След като е сезиран от френска юрисдикция, Съдът решава, че в качеството на турист на това лице се престират услуги извън неговата страна и спрямо него се прилага принципа на общностното право на недопускане на дискриминация, основана на гражданство. Ето защо това лице има право на същото обезщетение, което би могъл да претендира всеки френски гражданин (Решение по дело Cowan).
След сезиране от страна на люксембургски юрисдикции Съдът постановява, че национални разпоредби с действие, което води до отказ за възстановяване на разходите за зъболекарско лечение на осигурено лице, поради това че са направени в друга държава членка, представляват необосновано ограничение на свободното предоставяне на услуги (Решение по дело Kohll, 1998 г.), както и че отказът за възстановяване на разходи, свързани с покупката на очила в чужбина, се счита за необосновано ограничение на свободното движение на стоки (Решение по дело Decker, 1998 г.).

  • Равно третиране и социални права

Стюардеса предявява иск срещу работодателя си, като твърди, че срещу нея е допусната дискриминация по отношение на възнаграждението, което тя получава за същия труд в сравнение с това на колегите ѝ от мъжки пол. След като е сезиран от белгийска юрисдикция, през 1976 г. Съдът постановява, че правилото в Договора, изискващо равно заплащане за мъжете и жените за равен труд, има непосредствено действие (Решение по дело Defrenne).
Чрез своето тълкуване на общностните правила по отношение на равното третиране на мъжете и жените Съдът е спомогнал за защитата на жените срещу уволнение, свързано с майчинството. Една жена е уволнена поради невъзможност да продължава да работи заради трудности, свързани с бременността. През 1998 г. Съдът приема, че такова уволнение е в противоречие с общностното право. Уволнението на жена по време на бременност за отсъствия, причинени от свързана с бременността болест, представлява незаконна дискриминация, основана на пола (Решение по дело Brown).
Необходимо е да се предостави платен годишен отпуск на работниците, за да се осигури защита на здравето и безопасността им. През 1999 г., BECTU, британски синдикат, оспорва законодателната уредба на Обединеното кралство, която отказва това право на работниците, сключили краткосрочни договори, на основание, че това е несъвместимо с общностната директива за организацията на работното време. Съдът приема (Решение по дело BECTU, 2001 г.), че правото на платен годишен отпуск е социално право, пряко предоставено с общностното право на всеки работник, и че никой работник не може да бъде лишаван от това право.

  • Основни права

Като поддържа, че зачитането на основните права е неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи, Съдът е спомогнал в значителна степен за повишаването на стандартите за защита на тези права. В това отношение той следва общите конституционни традиции на държавите членки, както и международните актове за защита на правата на човека, по които държавите членки са си сътрудничили или към които са се присъединили, и в частност Европейската конвенция за правата на човека. След влизането в сила на Договора от Лисабон, Съдът ще има право да прилага и тълкува Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 година, която с Договора от Лисабон придобива същата правна сила като договорите.
След многобройни терористични нападения срещу полицията полицейските служители в Северна Ирландия започват да носят огнестрелно оръжие. Въпреки това, за осигуряване на обществената безопасност, жените-полицейски служители не са имали право да носят огнестрелно оръжие (въз основа на издаден от компетентния министър акт, който не може да се оспорва по съдебен ред). В резултат на това, на жените полицейски служители повече не били предлагани договори за работа на пълно работно време. След като е сезиран от юрисдикция от Обединеното кралство Съдът приел, че изключването на правомощие за контрол от съдилищата на издаден от национален орган акт противоречи на принципа за ефективен съдебен контрол, на който могат да се позоват всички лица, считащи се за жертви на дискриминация, основана на пола (Решение по дело Johnston, 1986 г.).

  • Гражданство на Съюза

По отношение на гражданството на Съюза, което съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда за всеки гражданин на държава членка, Съдът приема, че то включва правото на пребиваване в друга държава членка. В този смисъл и ненавършило пълнолетие лице, което е гражданин на държава членка, има здравна застраховка и разполага с достатъчно средства, също притежава право на пребиваване. Съдът подчертава, че общностното право не изисква самото дете да разполага с необходимите средства, както и че в същото време отказът да се предостави право на пребиваване на майката, която е гражданин на трета страна, би лишило от всякакъв смисъл правото на пребиваване на детето (Решение по дело Zhu и Chen, 2004 г.).
В същото решение Съдът уточнява, че не се допуска ограничаване от държава членка на последиците от предоставянето на гражданство на друга държава членка дори тогава, когато придобиването на гражданство на държава членка има за цел получаването на право на пребиваване по силата на общностното право от гражданин на трета страна.