Представяне

След като Договорът от Ница предвиди през 2003 г. възможността за създаване на специализирани съдилища на Европейския съюз, на 2 ноември 2004 г. Съветът на ЕС реши да създаде Съда на публичната служба, чиято задача, изпълнявана дотогава от Общия съд на Европейския съюз, бе разрешаването на спорове между Европейския съюз и неговите служители. През 2015 г. предвид на нарастването на броя и на твърде голямата продължителност при разглеждане на делата пред Общия съд на ЕС, законодателят на Съюза реши постепенно да увеличи броя на съдиите в Общия съд на ЕС до 56 души, а правомощията на Съда на публичната служба да преминат към Общия съд. Съдът на публичната служба престана да съществува на 1 септември 2016 г.

Съдът на публичната служба се състоеше от седем съдии, определени от Съвета за срок от шест години с възможност за подновяване на мандата им, след покана за подаване на кандидатури и становище на създаден за целта комитет. При назначаването на съдиите Съветът осигуряваше балансиран състав на Съда на публичната служба на възможно най-широка географска основа и при възможно най-широко представителство на националните правни системи. Съдиите в Съда на публичната служба избираха един от тях за председател за срок от три години с възможност за преизбиране. Съдът на публичната служба заседаваше в състави от трима съдии или при необходимост с оглед на сложността или значението на правните въпроси, в рамките на пленум. Съдиите определяха секретар за срок от шест години.

Съдът на публичната служба бе компетентната първа инстанция по дела в рамките на европейската публична служба, тоест по около 150 дела годишно при обща численост на персонала на всички институции, органи, служби и агенции на Съюза от около 40 000 души. Разглежданите от Съда на публичната служба спорове се отнасяха не само до въпросите, свързани със същинското служебно правоотношение (възнаграждение, развитие на кариерата, назначаване, дисциплинарни мерки и пр.), но и до режима на социално осигуряване (болест, старост, инвалидност, трудова злополука, семейни надбавки и пр.). Освен това Съдът на публичната служба бе компетентен да разглежда спорове на служители с особен статут, а именно в Евроюст, Европол, Европейската централна банка, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Европейската служба за външна дейност. Постановените от Съда на публичната служба решения можеха да се обжалват в двумесечен срок пред Общия съд на ЕС само по правни въпроси, а при изключителни обстоятелства решенията на Общия съд, постановени в производство по обжалване, можеха на свой ред да бъдат преразгледани от Съда.

За времето на своето съществуване в Съда на публичната служба, освен неговият секретар — германски гражданин, имаше общо 14 съдии от 14 различни държави членки, а броят на постановените от него решения е 1549.