От създаването си през 1952 г. Съдът на Европейския съюз има за задача да осигурява „спазването на правото при тълкуването и прилагането“ на Договорите.

Като част от тази задача Съдът на Европейския съюз:

• упражнява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Европейския съюз,
• следи за спазването от държавите членки на задълженията им по договорите, и
• тълкува правото на Съюза по искане на националните съдилища.

В този смисъл той е съдебният орган на Европейския съюз и в сътрудничество с юрисдикциите на държавите членки следи за еднаквото прилагане и тълкуване на правото на Съюза.
Съдът на Европейския съюз, чието седалище е в Люксембург, се състои от две юрисдикции: Съд и Общ съд (създаден през 1988 г.). Съдът на публичната служба, създаден през 2004 г., преустанови дейност на 1 септември 2016 г. след като правомощията му преминаха към Общия съд в рамките на реформата в устройството на правораздаването на Съюза.

Тъй като всяка държава членка има собствен език и специфична правна система, Съдът на Европейския съюз е многоезична институция. Езиковият му режим няма аналог в никоя друга юрисдикция по света, тъй като производството може да бъде на всеки от официалните езици на Съюза. Всъщност поради необходимостта да използва езика на производството в отношенията си със страните и да осигурява разпространението на своята практика във всички държави членки зачитането на пълно многоезичие е задължение на Съда.