Съд на публичната служба

Paul J. Mahoney
Paul J. Mahoney

Роден през 1946 г.; следва право (Master of Arts, Оксфордски университет, 1967; Master of Laws, University College London, 1969); преподавател в University College London (1967-1973); barrister (Лондон, 1972-1974); администратор и главен администратор в Европейския съд по правата на човека (1974-1990); гостуващ професор по право в Университета в Саскечуан, Saskatoon, Канада (1988); ръководител на персонала в Съвета на Европа (1990-1993); началник на отдел (1993-1995), заместник-секретар (1995-2001), секретар на Европейския съд по правата на човека (от 2001 г. до септември 2005 г.); председател на Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 6 октомври 2011 г.

Sean Van Raepenbusch
Sean Van Raepenbusch

Роден през 1956 г.; бакалавърска степен по право (Свободен университет в Брюксел, 1979 г.); специализация по международно право (Брюксел, 1980 г.); доктор по право (1989); ръководител на правната служба на Société anonyme du canal et des installations maritimes в Брюксел (1979-1984); длъжностно лице в Комисията на Европейските общности (генерална дирекция „Социални въпроси", 1984-1988 г.); член на правната служба на Комисията на Европейските общности (1988-1994); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1994-2005); лектор в Университета в Шарлероа (международно и европейско социално право, 1989-1991 г.), в Университета в Монс-Ено (европейско право, 1991-1997 г.), в Университета в Лиеж (право на европейската публична служба, 1989-1991 г.; институционално право на Европейския съюз, 1995-2005 г.; европейско социално право, 2004-2005 г.) и от 2006 г. в Свободния университет в Брюксел (институционално право на Европейския съюз); многобройни публикации в областта на европейското социално право и институционалното право на Европейския съюз; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г.; председател на Съда на публичната служба 7 октомври 2011 до 31 август, 2016 г.,.

Heikki Kanninen
Heikki Kanninen

Роден през 1952 г.; завършва Висшето търговско училище в Хелзинки и Юридическия факултет на Хелзинкския университет; съдебен помощник във Върховния административен съд на Финландия; генерален секретар на комитета за реформа на правната защита в публичната администрация; главен администратор във Върховния административен съд; генерален секретар на комитета за реформа, свързана с административните спорове, съветник в дирекцията по законодателство в Министерството на правосъдието; заместник-секретар на Съда на ЕАСТ; съдебен помощник в Съда на Европейските общности; съдия във Върховния административен съд (1998-2005); член на апелативната комисия за бежанците; заместник-председател на комитета относно развитието на финландските съдебни институции; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 6 октомври 2009 г.; съдия в Общия съд от 7 октомври 2009 г.; заместник-председател на Общия съд от 17 септември 2013 г.

Haris Tagaras
Haris Tagaras

Роден през 1955 г.; бакалавърска степен по право (Солунски уни-верситет, 1977); специализация по европейско право (Институт за европейски изследвания на Свободния университет в Брюксел, 1980 г.); доктор по право (Солунски университет, 1984); юрист-линг-вист в Съвета на Европейските общности (1980-1982); научен сътрудник в Центъра по международно и европейско икономическо право в Солун (1982-1984); администратор в Съда на Ев-ропейските общности и в Комисията на Европейските общности (1986-1990); професор по право на Общността, по международно частно право и по права на човека в Университета Panteion в Атина (от 1990 г.); външен консултант по европейските въпроси към Министерство на правосъдието и член на Постоянния комитет по Кон-венцията от Лугано (1991-2004); член на Националната комисия по конкуренцията (1999-2005); член на Националната комисия по пощите и далекосъобщенията (2000-2002); член на Солунската адвокатска колегия, адвокат към Касационния съд; член - основа-тел на Съюза на европейските адвокати (САЕ); асоцииран член на Международната академия по сравнително право; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 6 октомври 2011 г.

Irena Boruta
Irena Boruta

Родена през 1950 г.; магистър по право от Университета във Вроцлав (1972), доктор по право (Лодз, 1982); адвокат към адвокатурата на Република Полша (от 1977 г.); гостуващ научен сътрудник (Университет Париж X, 1987-1988; Университета в Нант, 1993-1994); експерт на „Solidarnosc" (1995-2000); професор по трудово право и европейско социално право в Университета в Лодз (1997-1998 и 2001-2005), асоцииран професор във Висшето икономическо училище във Варшава (2002), професор по трудово право и осигурително право в Университета „Кардинал Стефан Вишински", Варшава (2002-2005); заместник-министър на труда и социалните въпроси (1998-2001); член на преговорния екип за присъединя-ването на Република Полша към Европейския съюз (1998-2001); представител на полското правителство в Международната организация на труда (1998-2001); автор на значителен брой трудове в областта на трудовото право и европейското социално право; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 7 октомври 2013 г.

Stéphane Gervasoni
Stéphane Gervasoni

Роден през 1967 г.; диплома от Института по политически науки, Гренобъл (1988) и от Националната школа по администрация (1993); младши съдия в Conseil d'État [Държавен съвет] (съдия докладчик към отдел „Съдебни спорове" (1993-1997) и член на отдела по социални въпроси (1996-1997); съдия в Conseil d'État (1996-2008); доцент в Института за политически науки, Париж (1993-1995); правителствен представител в специализираната касационна комисия по пенсиите (1994-1996); юрисконсулт, Министерство на държавната служба и Община Париж (1995-1997); главен секретар на префектурата на департамент Йон, заместник-префект в окръг Оксер (1997-1999); главен секретар на префектурата на департамент Савоа, заместник-префект в окръг Шамбери (1999-2001); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (2001-2005); титулярен член на комисията по споровете на Организацията на Северноатлантическия договор (2001-2005); съдия в Съда на публичната служба на Европейския съюз (2005-2011 г., председател на състав от 2008 г. до 2011 г.); старши съдия в Conseil d'État, заместник-председател на осми състав към отдел „Съдебни спорове" (2011-2013); член на комисията по споровете на Европейската космическа агенция (2011-2013); съдия в Общия съд от 16 септември 2013 г.

Horstpeter Kreppel
Horstpeter Kreppel

Роден през 1945 г.; следва в университетите в Берлин, Мюнхен и Франкфурт на Майн (1966-1972); първи държавен изпит (1972); стажант-магистрат във Франкфурт на Майн (1972-1973 г. и 1974-1975 г.); Колеж на Европа в Брюж (1973-1974); втори държавен изпит (Франкфурт на Майн, 1976 г.); специалист консултант във Федералната служба по заетостта и адвокат (1976); съдия в съд по трудовоправни спорове (провинция Хесен, 1977-1993 г.); преподавател във Fachhochschule für Sozialarbeit във Франкфурт на Майн и във Verwaltungsfachhochschule във Висбаден (1979-1990); национален експерт в правната служба на Комисията на Европейските общности (1993-1996 г. и 2001-2005 г.); аташе по социалните въпроси към посолството на Федерална република Германия в Мадрид (1996-2001); съдия в Съда по трудовоправни спорове във Франкфурт на Майн (февруари-септември 2005 г.); съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 13 април 2016 г.

Maria Isabel Rofes i Pujol
Maria Isabel Rofes i Pujol

Родена през 1956 г.; юридическо образование (licenciatura en derecho, Universidad de Barcelona, 1981); специализация по международно търговско право (Мексико, 1983); обучение по европейска интеграция (Търговска камара на Барселона, 1985) и по общностно право (Escola d‘Administació Pública de Catalunya 1986); служител в Generalitat de Catalunya (член на правната служба на Министерството на промишлеността и енергетиката, от април 1984 г. до август 1986 г.); член на адвокатската колегия в Барселона (1985-1987); администратор, след това главен администратор в отдела за изследвания и документация на Съда на Европейските общности (1986-1994); съдебен помощник в Съда (в кабинета на генералния адвокат г-н Ruiz-Jarabo Colomer, от януари 1995 г. до април 2004 г.; в кабинета на съдия Lõhmus, от май 2004 г. до август 2009 г.); хоноруван преподавател по производства пред общностните съдилища, факултет по право, Universitat Autònoma de Barcelona (1993-2000); голям брой публикации в областта на европейското социално право; член на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (2006-2009); съдия в Съда на публичната служба от 7 октомври 2009 г. до 13 април 2016 г.

Ezio Perillo
Ezio Perillo

Роден през 1950 г.; доктор по право и адвокат в Адвокатската колегия на Падуа; асистент, а впоследствие старши научен сътрудник по гражданско и сравнително право в юридическия факултет на Университета в Падуа (1977-1982); лектор по общностно право в Европейския колеж (Парма, 1990-1998) и в юридическите факултети на университетите в Падуа (1985-1987), Мачерата (1991-1994) и Неапол (1995) и на Миланския държавен университет (2000-2001); член на научния комитет на „Master in European integration“ в Университета в Падуа; длъжностно лице в дирекция „Библиотека, изследвания и документация“ на Съда на Европейските общности (1982-1984); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към генералния адвокат F. Mancini (1984-1988); правен съветник на генералния секретар на Европейския парламент E. Vinci (1988-1993); началник на отдел в правната служба на Европейския парламент (1995-1999); директор на дирекция „Законодателни и помирителни процедури, междуинституционални отношения и отношения с националните парламенти“ на Европейския парламент (1999-2004); директор на дирекция „Външни отношения“ на Европейския парламент (2004-2006); директор на дирекция „Законодателство“ в правната служба на Европейския парламент (2006-2011); автор на многобройни публикации в областта на италианското гражданско право и правото на Европейския съюз; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2011 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г. до 26 септември 2019 г.

René Barents
René Barents

Роден през 1951 г.; диплома по право и диплома по икономика (Университет „Еразъм Ротердамски“, 1973); доктор по право (Утрехтски университет, 1981); научен сътрудник по европейско право и международно икономическо право (1973-1974) и доцент по европейско и икономическо право в Европейския институт на Утрехтския университет (1974-1979) и в Университета в Лейден (1979-1981); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1981-1986), впоследствие началник на звено „Права съгласно Правилника“ в отдел „Персонал“ в Съда на Европейските общности (1986-1987); член на правната служба на Комисията на Европейските общности (1987-1991); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1991-2000); началник на отдел (2000-2009), а впоследствие директор (2009-2011) на дирекция „Изследвания и документация“ на Съда на Европейския съюз; редовен професор (1988-2003) и почетен професор (от 2003 г.) по европейско право в Мастрихтския университет; съветник в Апелативен съд, с’Хертогенбос (1993-2011); член на Кралската академия на науките на Нидерландия (от 1993 г.); многобройни публикации в областта на европейското право; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2011 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

Kieran Bradley
Kieran Bradley

Роден през 1957 г.; диплома по право (Trinity College, Дъблин, 1975—1979 г.); сътрудник на сенатор Mary Robinson в сферата на изследванията (1978—79 г. и 1980 г.); стипендия „Pádraig Pearse“ за обучение в Колежа на Европа (1979); следдипломно обучение по европейско право в Колежа на Европа (1979—1980); магистратура по право в Университета в Кеймбридж (1980—1981); стаж в Европейския парламент (Люксембург, 1981 г.); администратор в секретариата на правната комисия на Европейския парламент (Люксембург, 1981—1988 г.); член на правната служба на Европейския парламент (Брюксел, 1988—1995 г.); съдебен помощник в Съда (1995—2000); доцент по европейско право в Harvard Law School (2000); член на правната служба на Европейския парламент (2000—2003), а впоследствие началник на отдел (2003—2011) и директор (2011); автор на многобройни публикации; съдия в Съда на публичната служба от 6 Октомври, 2011, за да 31ви Август, 2016.

Jesper Svenningsen
Jesper Svenningsen

Роден през 1966 г.; завършва право (Candidatus juris) в Орхуския университет (1989); стажант-адвокат към правния съветник на датското правителство (1989-1991); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към генералния адвокат C. C. Gulmann (1991-1993); вписан в Датската адвокатска колегия (1993); адвокат към правния съветник на датското правителство (1993-1995); преподавател по европейско право в Университета в Копенхаген; доцент в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) (Люксембург, 1995-1997); адвокат в Брюкселската адвокатска колегия (1997); доцент, а впоследствие изпълняващ длъжността директор на ЕИПА (Люксембург, 1997-1999); администратор в правната служба на Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (1999-2000); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към съдия Gulmann (2003-2006), а впоследствие към съдия L. Bay Larsen (2006-2013); съдия в Съда на публичната служба от 7 октомври 2013 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

João Sant
João Sant'Anna

Роден през 1957 г.; завършва право в Лисабонския класически университет (1980); преподавател по административно право в Лисабонския класически университет (1979-1980); научна дейност в областта на индустриалната собственост в института „Макс Планк" в Мюнхен (1982-1984); служител, впоследствие началник на отдел в Министерството на вътрешните работи (1980-1986); адвокат в Лисабонската адвокатска колегия (1981-1986); в Европейския парламент - администратор в генерална дирекция „Информация и връзки с обществеността" (1986-1987), в генерална дирекция „Изследвания и проучвания" (1987-1992), в генерална дирекция „Персонал, бюджет и финанси" (1992-1996) и в правната служба (1996-2000); началник на административно-финансовия отдел (2000-2007), впоследствие директор на правния отдел (2007-2011) и на дирекция „А" (2012-2015) към Европейския омбудсман; съдия в Съда на публичната служба от 13 април до 31 август 2016.

Alexander Kornezov
Copie de Александър Корнезов

Роден през 1978 г.; завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и магистратура по европейско право в Колежа на Европа (Брюж, 2004); доктор по право (2008); адвокат в Брюкселската адвокатска колегия (2004-2006); преподавател по процесуално право на Европейския съюз в Университета за национално и световно стопанство (2008-2012) и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2010-2013); доцент по право на Европейския съюз и по международно частно право в Българската академия на науките (от 2014 г.); гост преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет; съдебен помощник в Съда на Европейския съюз (2007-2016); учредител и член на управителния съвет на Българската асоциация за европейско право; отговорен редактор на списанието за европейско право „Европейски правен преглед“; автор на многобройни публикации в областта на европейското право; съдия в Съда на публичната служба от 13 април до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

Waltraud Hakenberg
Waltraud Hakenberg

Родена през 1955 г.; следва право в Регенсбург и в Женева (1974-1979); първи държавен изпит (1979); следдипломна специализация по право на Общността в Колежа на Европа, Брюж (1979-1980); стажант-магистрат в Регенсбург (1980-1983); доктор по право (1982); втори държавен изпит (1983); адвокат в Мюнхен и Париж (1983-1989); длъжностно лице в Съда на Европейските общности (1990-2005); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (в кабинета на съдия Jann, 1995-2005); преподавателска дейност в голям брой университети в Германия, Австрия, Швейцария и Русия; почетен професор в Университета в Саарланд (от 1999 г.); член на различни правни комитети, асоциации и комисии; многобройни публикации по право на Общността и по процесуално право на Общността; секретар на Съда на публичната служба от 30 Ное 2005 до 31 август 2016 г.; починал на 20 януари 2024 г.