Съд

Massimo PILOTTI
Massimo PILOTTI

Роден на 1 август 1879 г.в Рим; италиански гражданин; доктор по право, съдия (1901 г.); съдия в първоинстанционния съд на Рим (1913 г.); съдия в Апелативния съд на Рим (1923 г.); съдия в Касационния съд (1926 г.); първи председател на Апелативния съд на Триест (1930 г.); главен прокурор към Касационния съд (1944 г.); председател на Tribunale superiore delle acque pubbliche (1948 г.); първи почетен председател на Касационния съд (1949 г.); заместник-генерален секретар на Обществото на народите (1932-1937 г.); председател на Международния институт за хармонизиране на частното право (1944 г.); член на Постоянния арбитражен съд в Хага (1949 г.); председател на Съда от 1952 г. до 1958 г.; починал на 29 април 1962 г.

Petrus SERRARENS
Petrus SERRARENS

Роден на 12 ноември 1888 г. в Dordrecht; нидерландски поданик; генерален секретар на Международната федерация на християнските синдикати (1920-1952 г.); делегат на многобройни международни трудови конференции, заместник-член на Управителния съвет на Международната служба по труда, председател на Комитета по социални въпроси на Съвета на Европа, член на първата камара (1929 г.) и на втората камара (1939-1952 г.) на нидерландския парламент; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; починал на 26 август 1963 г.

Otto RIESE
Otto RIESE

Роден на 27 октомври 1894 г. във Франкфурт на Майн; германски гражданин; доктор по право (1921 г.); помощник-съдия в Областния съд на Франкфурт на Майн (1923 г.); служител в Министерство на правосъдието (1925-1928 г.); обучение по английско право (Лондон, 1928 г.); преподавател (1932 г.), извънреден професор (1935 г.), професор (1949 г.), декан на Юридическия факултет (1950 г.) и почетен професор (1951 г.) на Университета в Лозана; председател на съдебен състав във Федерален съд, Карлсруе; член на МТКСВП (Международен технически комитет на специалистите по въздушно право) (от 1926 г.); съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 6 февруари 1963 г.; починал на 4 юни 1977 г.

Louis DELVAUX
Louis DELVAUX

Роден на 21 октомври 1895 г. в Orp-le-Grand (Белгия); белгийски поданик; доктор по право (1922 г.); вписан в адвокатската колегия на Louvain, впоследствие в адвокатската колегия на Nivelles; депутат от окръг Nivelles в Камарата на представителите (1936-1946 г.); министър на земеделието (1945 г.); напуска политиката (1946 г.) и се завръща към адвокатурата (1946-1949 г.); председател на Управителния съвет на Службата по секвестъра (1949-1953 г.); финансов инспектор на Националната банка; директор на Société nationale de la petite propriété terrienne (Национално дружество на дребната селска собственост) до март 1953 г.; занимава се с журналистика от 1931 до 1940 г. и от 1944 до 1945 г.: „Le vingtième siècle", „Le Soir", „La cité"; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 8 октомври 1967 г.; починал на 24 август 1976 г.

Jacques RUEFF
Jacques RUEFF

Роден на 23 август 1896 г. в Париж; френски гражданин; главен финансов инспектор; член на Френския институт; чуждестранен член на Белгийската Кралска академия на науките и изкуствата, както и на Accademia Nazionale dei Lincei; финансов инспектор (1923 г.); професор в Статистическия институт на Парижкия университет (1923-1930 г.); държавен служител с особена мисия в кабинета на Раймон Поанкаре, министър-председател, министър на финансите (1926 г.); член на икономическия и финансов отдел на секретариата на Обществото на народите (1927 г.); финансово аташе във френското посолство в Лондон (1930 г.); професор в École libre des sciences politiques (от 1933 г.): заместник-директор по общото движение на капитали в Министерство на финансите (1934 г.); директор по общото движение на капитали (1936-1939 г.); старши съдия във Върховния административен съд на извънредна служба (1936 г.); подуправител на Banque de France (1939 г.); заместник-делегат на първата и втората асамблея на Обединените нации (1946 г.); член от френска страна на Комитета по икономика и заетост на Обединените нации (1946 г.); почетен председател на Парижкото дружество по политическа икономия и на Статистическото дружество на Париж; почетен председател на Международния съвет по философия и хуманитарни науки; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 до 18 май 1962 г. При създаването на Петата република ръководи експертния комитет, натоварен от генерал Де Гол с подготовката и прилагането на плана за икономическо възстановяване, като една от най-ефективните негови мерки е създаването на „franc lourd" (преоценения франк). От 1962 до 1974 г. е член на Икономическия и социален съвет. Награден е с орден Голям кръст на Почетния легион, член на Академията по етически и политически науки. Изпълнява функцията на канцлер на Френския институт, а на 30 април 1964 г. е избран за член на Френската академия, на мястото на Жан Кокто, с 18 срещу 6 гласа за поета Андре Бери. На 1 април 1965 г. лично е приет от Андре Мороа. Починал на 23 април 1978 г

Charles Léon HAMMES
Charles Léon HAMMES

Роден на 21 май 1898 г. във Falk; люксембургски поданик; доктор по право; адвокат от Люксембургската адвокатска колегия (1922-27 г.); аташе в Министерство на правосъдието (1927-29 г.); мирови съдия (1929-30 г.); заместник-прокурор (1930-37 г.); съдия в окръжен съд (1937-45 г.); съдия във Върховния съд (1945-52 г.); съветник в Съвета по съдебни спорове на Държавния съвет (1951-52 г.); извънреден професор в Брюкселския университет; член на Държавния съвет на Великото Херцогство; член на Комисията на Бенелюкс за унифициране на правото; председател на националната комисия към Хагската конференция по международно частно право; председател на Комисията по законодателни проучвания на Великото херцогство; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 7 октомври 1964 г.; председател на Съда на Европейските общности от 8 октомври 1964 г. до 9 октомври 1967 г.; председател на Арбитражния съд по Споразумението между ЕИО и африканските държави, както и Мадагаскар, асоциирани към тази Общност (1965-67 г.); починал на 9 декември 1967 г..

Adrianus VAN KLEFFENS
Adrianus VAN KLEFFENS

Роден на 14 октомври 1899 г.; нидерландски поданик; следва право в Лайден; работи в Генералния секретариат на Обществото на народите в Женева; съдия в Rechtbank te Amsterdam (съд на Амстердам); член на Международната морска комисия; директор на Дирекция "Външна търговия" в Министерство на икономиката (1934 г.); военнопленник; през 1945 г. продължава работа в същото министерство; тясно свързан с европейската икономическа интеграция; главен автор, от страна на Нидерландия, на проекта за съюза Бенелюкс; съдия в Съда на ЕОВС от 10 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; починал на 2 август 1973 г.

Maurice LAGRANGE
Maurice LAGRANGE

Роден на 14 май 1900 г. в Meudon; френски гражданин; влиза във Върховния административен съд след конкурс, младши член съдия (втори клас през 1924 г.), младши член съдия (първи клас през 1929 г.), съдия по жалбите във Върховния административен съд (1934), старши съдия във финансовото отделение на Върховния административен съд (1945 г.); правителствен комисар; участва като правен експерт в преговорите, които водят до подписването на Договора за създаване на ЕОВС (1950 г.); генерален адвокат в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1958 г. до 8 октомври 1964 г.; починал на 5 септември 1986 г.

Karl ROEMER
Karl ROEMER

Роден на 30 декември 1899 г.; германски гражданин; следва политикономия и право (Кьолн, Мюнхен, Фрайбург, Бон); помощник-съдия и съдия (Кьолн, 1932 г.); адвокат в Берлинската адвокатска колегия (до 1946 г.); адвокат към окръжния съд и към апелативния съд на Саарбрюкен; от 1947 до 1952 г. дейността му е свързана основно с чуждестранно право, защитава германските интереси пред органите и юрисдикциите, установени в рамките на окупационния режим, както и пред чуждестранни органи и юрисдикции; специални мисии от името на федералното правителство преди създаването на дипломатически служби в чужбина; участва в работата на Sonderstelle für Geld und Kredit в Хомбург при подготовката на паричната реформа (1947-1948 г.); генерален адвокат на Съда от 1953 г. до 1973 г.; починал на 21 декември 1984 г.

Rino ROSSI
Rino ROSSI

Роден на 14 август 1889 г. в Chivenna; италиански гражданин; Pretore (магистрат, мирови съдия) в Caraglio (1920 г.) и Торино (1924 г.); председател на първоинстанционния съд на Родос (1928 г.), назначен в първоинстанционния съд на Рим (1934 г.); съдия в Консулски съд, Кайро (1936 г.); командирован в Министерство на външните работи (1940 г.); председател на Апелативния съд на Родос (1941 г.); съдия в Апелативния съд в Aquila, а впоследствие в Апелативния съд на Рим (1945 г.); командирован в прокуратурата към Касационния съд (1948 г.); заместник-главен прокурор към Касационния съд (1951 г.), председател на отделение в Касационния съд (1958 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1958 г. до 7 октомври 1964 г.; починал на 6 февруари 1974 г.

Nicola CATALANO
Nicola CATALANO

Роден на 27 февруари 1910 г. в Castellaneta; италиански гражданин; доктор по право (1932 г.); практикува като адвокат до 1939 г.; след конкурс влиза в „Avvocatura dello Stato", и е назначен за заместник-прокурор (1955 г.); асистент в Римския университет (1939-1950 г.); член на ръководството на издателството Il Giornale d'Italia (1944-46 г.); юридически съветник в "Държавна полиграфия" (1946-1948 г.); агент на италианското правителство в помирителни комисии по мирния договор (1948-1950 г.); юридически съветник в международната зона Танжер (1951-1953 г.) и на Върховния орган на ЕОВС (1953-1956 г.); юридически експерт на италианската делегация за създаването на Римските договори; автор на множество правни съчинения; съдия в Съда (1958-1961 г.); починал на 5 август 1984 г.

Andreas Matthias DONNER
Andreas Matthias DONNER

Роден на 15 януари 1918 г. в Ротердам; нидерландски поданик; доктор по право (1941 г.); юридически сътруднидник на „Schoolraad voor de Scholen met de Bijbel" и след забраната на този орган от окупатора продължава нелегално дейността си (1941-1945 г.); професор по публично право и административно право в Свободния университет на Амстердам (от 1945 г.); председател на Нидерландската асоциация по административно право (1948-1958 г.); член на Кралската нидерландска академия на науките (от 1955 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1958 г. до 29 март 1979 г., председател от 7 октомври 1958 г. до 7 октомври 1964 г.; професор по конституционно право в Университета в Грьонинген (1979-1984 г.); починал на 24 август 1992 г.

Alberto TRABUCCHI
Alberto TRABUCCHI

Роден на 26 юли 1907 г. във Верона; италиански гражданин; доктор по право (Университет от Падуа, 1928 г.); асистент в института по философия на правото в Падуа (1929 г.); преподавател по гражданско право на свободна практика (1935 г.); професор, лектор по гражданско право във Ферара (1935-1942 г.); извънреден професор по гражданско право във Венеция (1941-1942 г.); редовен професор по гражданско право във Венеция от 1942 г. и професор по сравнително частно право в същия университет от 1953 г.; директор на Института по частно право в Падуа от 1945 г.; член на Istituto Veneto,Венеция, както и на академиите в Падуа, Верона и Ферара; съдия в Съда от 8 март 1962 г. до 12 декември 1972 г., впоследствие генерален адвокат от 9 януари 1973 г. до 6 октомври 1976 г.; починал на 18 април 1998 г.

Robert LECOURT
Robert LECOURT

Роден на 19 септември 1908 г.; френски гражданин; доктор по право; адвокат към Парижкия апелативен съд; капитан от запаса; член на Ръководния нелегален комитет на френската съпротива и член на Движението за национално освобождение; член на Временната консултативна асамблея; депутат от Париж , 1945-1958 г.; депутат от Hautes-Alpes, ноември 1958 г.; министър на правосъдието (на няколко пъти между 1948 и 1958 г.); министър, отговорен за помощта и сътрудничеството между Франция и държавите-членки на Общността, впоследствие отговаря за отвъдморските страни и територии, както и за Сахара (януари 1959-август 1961 г.); член на Изпълнителния комитет на Европейското движение; съдия в Съда от 18 май 1962 г. до 9 октомври 1967 г., председател от 10 октомври 1967 г. до 25 октомври 1976 г.; починал на 9 август 2004 г.

Walter STRAUSS
Walter STRAUSS

Роден на 15 юни 1900 г. в Берлин; германски гражданин; доктор по право (Хайделберг, 1924 г.); помощник-съдия в Берлинския първоинстанционен съд; работи в Министерството на икономиката (1928-1935 г.); икономически експерт; ръководител на администрацията на берлинските болници; държавен секретар по федералните въпроси на правителството на Хес, член на Директората на Федералния съвет на американската окупационна зона в Щутгарт (1946 г.); заместник-директор (1947-1948 г.), впоследствие директор на правната служба (1948-1949 г.) в управлението на икономиката на обединената икономическа зона; член на Парламентарния съвет (1948-1949 г.); държавен секретар във Федералното министерство на правосъдието (1949-1963 г.); съдия в Съда от 6 февруари 1963 г. до 28 октомври 1970 г.; починал на 1 януари 1976 г.

Joseph GAND
Joseph GAND

Роден на 2 януари 1909 г.; италиански гражданин; доктор по право (Университетът в Торино, 1930 г.); „Privatdozent" (частен доцент) по международно право (1933 г.); лектор в Университета в Торино; професор по международно право в Университета в Каляри (1939-1940 г.), а впоследствие и в Университета в Модена (1940-1942 г.); професор в Юридическия факултет в Торино (1942-1956 г.); редовен професор по международни организации във Факултета по политически науки в Римския университет (1956-1964 г.); съдия в първоинстанционния съд на Торино; държавен съветник (от 1948 г.); председател на почетния отдел на Държавния съвет (1956 г.); генерален секретар на Дирекция„Дипломатически спорове" и ръководител на правната служба; член на Института по международно право; член на Постоянния арбитражен съд; съдия в Съда от 8 октомври 1964 г. до 3 февруари 1976 г.; починал на 4 октомври 1974 г.

Riccardo MONACO
Riccardo MONACO

роден на 2 януари 1909 г.; италиански гражданин; доктор по право (Университет в Торино, 1930 г.); „Privatdozent"" (частен доцент) по международно право (1933 г.); лектор в Университета в Торино; професор по международно право в Университета в Каляри (1939-40 г.), впоследствие в Университета в Модена (1940-1942 г.); професор в юридическия факултет в Торино (1942-1956 г.); редовен професор по международни организации във факултета по политически науки в Римския университет (1956-1964 г.); съдия в първоинстанционния съд на Торино; държавен съветник (от 1948 г.); председател на почетния отдел на Държавния съвет (1956 г.); генерален секретар на Дирекция „Дипломатически спорове" и ръководител на правната служба; член на Института по международно право; член на Постоянния арбитражен съд; съдия в Съда от 8 октомври 1964 г. до 3 февруари 1976 г.; починал на 18 януари 2000 г.

Josse J. MERTENS de WILMARS
Josse J. MERTENS de WILMARS

Роден на 22 юни 1912 г. в St-Niklaas Waas; белгийски поданик; доктор по право (1934 г.); адвокат, член на Адвокатския съвет (1935 г.); доктор по политически и дипломатически науки (1945 г.); член на ръководството, а впоследствие председател на Vlaamse Conferentie van de Balie; член на Камарата на представителите (1951-1961 г.); член на парламентарните комисии по външните работи, правосъдието и конституционната реформа; извънреден професор в Юридическия факултет на Университета в Лувен; съдия в Съда от 9 октомври 1967 г. до 29 октомври 1980 г., председател от 30 октомври 1980 г. до 10 април 1984 г.; починал на 1 август 2002 г.

Pierre PESCATORE
Pierre PESCATORE

Роден на 20 ноември 1919 г. в Люксембург; люксембургски поданик; доктор по право; правен съветник, политически директор и генерален секретар в Министерството на външните работи (1946-1967 г.); лектор в Юридическия факултет на Университета в Лиеж (1951 г.); съосновател на Института по европейски правни изследвания на Университета в Лиеж (1963 г.); извънреден професор и титуляр на катедра по право на Европейската общност (1965 г.); асоцииран член на Института по международно право на сесията във Варшава (1965 г.); член на Института по етически и политически науки на Великото Херцогство (1967 г.); съдия в Съда от 9 октомври 1967 г. до 7 октомври 1985 г.; починал на 2 февруари 2010 г.

Hans KUTSCHER
Hans KUTSCHER

Роден на 14 декември 1911 г. в Хамбург; германски гражданин; следва право и политически науки (Грац, Freiburg im Breisgau и Берлин); доктор по право (1937 г., Кьонигсберг, Прусия); служител на Министерствата на икономиката и на транспорта; секретар на правния комитет на германския Бундестаг, на смесения му комитет и на Бундесрата; съдия във Федералния конституционен съд, Карлсруе (1955-1970 г.); почетен професор в Университета в Хайделберг; съдия в Съда от 28 октомври 1970 г. до 6 октомври 1976 г.; председател от 7 октомври 1976 г. до 31 октомври 1980 г.; починал на 24 август 1993 г.

Alain Louis DUTHEILLET de LAMOTHE
Alain Louis DUTHEILLET de LAMOTHE

Роден на 25 август 1919 г. в Лимож; френски гражданин; доктор по право; завършва английска филология; от 1945 г. до 1947 г. следва в École nationale d'administration; младши член съдия, впоследствие съдия по жалбите (1954 г.) и старши съдия във Върховния административен съд (1969 г.); правителствен комисар в отделението по споровете във Върховния административен съд (1957-1969 г.) и в Съда за спорове за подведомственост (1965-1970 г.); командирован за определени периоди в Междуминистерския комитет за европейско икономическо сътрудничество (1948-1951 г.), в кабинетите на министър-председателя (1952 г.), на министъра на националната отбрана (1952-1954 г.) и на министъра на правосъдието (1969-1970 г.); мисии в чужбина за техническа подкрепа; доцент в École nationale d'administration и в Institut d'études politiques, Париж; редовно сътрудничество с многобройни правни списания; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1970 г. до 2 януари 1972 г., деня на неговата смърт.

Henri MAYRAS
Henri MAYRAS

Роден на 29 март 1920 г. в Charenton-le-Pont (Val-de-Marne); френски гражданин; следдипломна квалификация по публично право и политическа икономия; агент на правителството във френско-италианската Помирителна комисия (1949-1951 г.); технически съветник в кабинета на министъра на правосъдието (1952-1953 г.); младши член съдия във Върховния административен съд, впоследствие съдия по жалбите (1954 г.) и старши съдия (1972 г.); правен съветник на френското посолство в Мароко (1956-1958 г.); правителствен комисар в отделението по споровете във Върховния административен съд (1958-1961 г.); председател на административното отделение на Върховния съд на Мароко (1961-1964 г.); директор на съдебните служби в Министерството на правосъдието (1964 г.); доцент в École nationale d'administration; лектор в Юридическия факултет в Рабат; професор в мароканското Училище за администрацията; генерален адвокат в Съда от 22 март 1972 г. до 18 март 1981 г.; починал на 9 юли 1995 г.

Cearbhall O
Cearbhall O'DALAIGH

Роден на 12 февруари 1911 г.; ирландски гражданин; University College, Dublin (завършва специалност келтски език и култура, 1933 г.); баристър, King's Inn (1934 г.); Senior Counsel (1945 г.); Bencher, King's Inn (1946 г.); Attorney General (1946-1948 г. и 1951-1953 г.); съдия във Върховния съд (1953-1961 г.); председател на Върховния съд (1961-73 г.); съдия в Съда от 9 януари 1973 г. до 12 декември 1974 г.; президент на Ирландия (1974-1976 г.); починал на 21 март 1978 г.

Max SØRENSEN
Max SØRENSEN

Роден на 19 февруари 1913 г. в Копенхаген; датски поданик; следва право в Университета в Копенхаген и в Института по висши международни изследвания в Женева; доктор по право (1946 г.); служител на датското Министерство на външните работи на служба в Берн и Лондон (1938-1945 г.); професор по международно право и по конституционно право в Университета в Орхус (от 1947 г.); ad hoc съдия, назначен от правителствата на Дания и Нидерландия в Международния съд по дела, свързани с континенталния шелф на Северно море (1968-1969 г.); член на Постоянния арбитражен съд; член на Института по международно право; съдия в Съда от 9 януари 1973 г. до 8 октомври 1979 г.; починал на 11 октомври 1981 г.

Gerhard REISCHL
Gerhard REISCHL

Роден на 17 юли 1918 г. в Мюнхен; германски гражданин; доктор по право на Мюнхенския университет (1950 г.); втори държавен изпит по право (1951 г.); заместващ-съдия, впоследствие съветник с ранг на районен съдия към Министерство на правосъдието на Баварската държава (1951-1954 г.); съдия в Районен съд, Мюнхен (1954-1955 г.); сътрудничи на министъра, представляващ Бавария на федерално ниво (1955-1956 г.); Oberregierungsrat, Regierungsdirektor към Канцлерството на Баварската държава в Мюнхен (1956-1958 г.); съдия във Върховния областен съд, Мюнхен), (1958-1961 г.); депутат в Бундестага (1961-1972 г.); държавен секретар, отговорен за отношенията с Парламента, в министерството на федералния министър на финансите (1969-1971 г.); член на Европейската асамблея (1971-1973 г.); генерален адвокат в Съда от 9 октомври 1973 г. до 11 януари 1984 г.; починал на 16 април 1998 г.

Jean-Pierre WARNER
Jean-Pierre WARNER

Роден на 24 септември 1924 г.; британски поданик; записва се в британската армия (февруари 1943 г.); зачислен към стрелкова бригада; участва във военни операции в Европа и Азия; завършва военната си кариера като Acting Major (1947 г.); диплома по право (B.A., 1948 г.); допуснат до адвокатурата от Lincoln's Inn (януари 1950 г.); баристър към Chancery Bar (1950-1972 г.); член на ръководството на Lincoln's Inn (от 1966 г.); съветник, Royal Borough of Kensington (1959-1968 г.); директор на Warner & Sons Ltd. и дъщерните му дружества (1952-1970 г.); Queen's Counsel, (ноември 1972 г.); генерален адвокат в Съда от 9 януари 1973 г. до 26 февруари 1981 г.; починал на 1 февруари 2005 г.

Alexander J. MACKENZIE STUART
Alexander J. MACKENZIE STUART

Роден на 18 ноември 1924 г.; британски поданик; адвокат в шотландската адвокатска колегия (1951 г.); Queen's Counsel (1963 г.); съдия в Court of Session (Върховния съд на Шотландия), (1972 г.); съдия в Съда от 9 януари 1973 г. до 6 октомври 1988 г.; председател на Съда от 10 април 1984 г. до 6 октомври 1988 г.; в знак на признателност за неговите заслуги е удостоен с титлата „барон на Обединеното кралство", както и с титлата Lord Mackenzie-Stuart of Dean; починал на 1 април 2000 г.

Andreas O
Andreas O'KEEFFE

Роден на 4 октомври 1912 г.; ирландски гражданин; LL.B., University College Dublin (1936 г.); баристър, King's Inns, Dublin (1935 г.); Senior Counsel (1951 г.); член на ръководството на King's Inns (1954 г.); Attorney General (1954 г. и от 1957 г. до 1965 г.); съдия във Върховния съд (1965); председател на Върховния съд (1966 г.); съдия в Съда от 12 декември 1974 г. до 16 януари 1985 г.; починал на 30 декември 1994 г.

Giacinto BOSCO
Giacinto BOSCO

Роден на 25 януари 1905 г. в Caserta; италиански гражданин; завършва право в Университета в Неапол (1925 г.); заместник-секретар в Министерство на външните работи (1927-1932 г.); професор по международно право в Римския университет (1932 г.); декан на Юридическия факултет на университета в Урбино (1932 г.); професор по международно право в университета във Флоренция (1933-1940 г.) и в Римския университет (1940-1975 г.); директор на Института по международно право към факултета по икономика и търговия на Римския университет (от 1966 г.); сенатор (1948-1972 г.); държавен заместник-секретар в Министерство на отбраната (1953-1958 г.); заместник-председател на Сената (1958-1960 г.); министър на образованието (1960-1962 г.); министър на правосъдието (1962-1963 г.); министър на труда и социалната сигурност (от 1963 г. до 1964 г. и от 1966 г. до 1968 г.); министър без портфейл по въпросите, свързани с Обединените нации (1968-1969 г. и 1970 г.); министър на финансите (1969-1970 г.); министър на пощите и далекосъобщенията (1970-1972 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1976 г. до 6 октомври 1988 г.; починал на 11 октомври 1997 г.

Adolphe TOUFFAIT
Adolphe TOUFFAIT

Роден на 29 март 1907 г. в Рен; френски гражданин; магистър по частно право; заместник-съдия в апелативния съд на Douai, а впоследствие и в Парижкия апелативен съд (1933-1936 г.); заместник-окръжен прокурор към съда на Évreux (1936-1940 г.), впоследствие окръжен прокурор към първоинстанционния съд на Évreux (1940 г.); директор на службата за разследване на военни престъпления (1946 г.); директор на кабинета на министъра на въоръжените сили (1947-1949 г.); директор на кабинета на държавния министър по информацията (1949-1953 г.); директор на кабинета на държавния министър, заместник-председател на Съвета (1953 г.); първи заместник-окръжен прокурор към първоинстанционния съд на Seine (1954-56 г.); директор на кабинета на министъра на правосъдието (1957-1958 г.); окръжен прокурор към съда на Seine (1958-1961 г.); съдия в Касационния съд (1961 г.); главен инспектор на съдебните служби (1962 г.); първи председател на Парижкия апелативен съд (1962-1968 г.); главен прокурор към Касационния съд (1968-1976 г.); съдия в Съда от 26 октомври 1976 г. до 6 октомври 1982 г.; починал на 12 март 1990 г.

Francesco CAPOTORTI
Francesco CAPOTORTI

Роден на 9 февруари 1925 г. в Неапол; италиански гражданин; диплома по право (Неапол, 1945 г.); асистент в Университета в Неапол (1946-1952 г.); доктор по международно право (1951 г.); лектор по международно право в Университета в Неапол (1951-1954 г.); извънреден професор по публичноправни институции в Университета в Каляри (1954 г.); титулярен професор по международно право в Университета в Бари (1955-1968 г.); професор по международни организации в Университета в Неапол (1968 г.); директор на Института по публично право във факултета по икономика и търговия в същия университет (1970 г.); професор по международно частно право във факултета по политически науки в Римския университет (1970-1976 г.); съдия в Съда от 3 февруари до 6 октомври 1976 г., впоследствие генерален адвокат от 7 октомври 1976 г. до 6 октомври 1982 г.; починал на 4 април 2002 г.

Thymen KOOPMANS
Thymen KOOPMANS

Роден на 11 август 1929 г. в Амстердам; нидерландски поданик; доктор по право (Амстердамски университет, 1953 г.); адвокат и прокурор в Хаарлем (1953-56 г.); служил в Министерство на правосъдието, Хага (1956-1962 г.); юридически съветник в правната служба на Съвета на Европейските общности (1962-1965 г.); титулярен професор (1965-1978 г.), декан на Юридическия факултет (1973-1975 г.) на Университета в Лайден; член на Кралската нидерландска академия на науките (1978 г.); съдия в Hoge Raad der Nederlanden (Върховния съд на Нидерландия) (1978-1979 г.); съдия в Съда от 29 март 1979 г. до 29 март 1990 г., починал на 24 декември 2015 г.

Ole DUE
Ole DUE

Роден на 10 февруари 1931 г.; датски поданик; директор в Министерство на правосъдието; съветник ad interim към Апелативния съд; член на датската делегация на Хагската конференция по международно частно право; съдия в Съда от 7 октомври 1979 г. до 6 октомври 1988 г.; председател на Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 21 януари 2005 г.

Ulrich EVERLING
Ulrich EVERLING

Роден на 2 юни 1925 г. в Берлин; германски гражданин; доктор по право, Гьотингенски университет (1952 г.); служител в правния отдел на федералното Министерство на икономиката (1953 г.); началник на отдела по европейски въпроси на федералното Министерство на икономиката (1958 г.); началник на отдел „Европейска политика" (1970 г.); доцент (1971 г.), почетен професор (1975 г.) в Университета в Мюнстер; член на изпълнителния комитет на Deutsche Wissenschaftliche Gesellschaft für Europarecht; член на управителния съвет на Института „Макс Планк" по чуждестранно публично право и международно право в Хайделберг; съдия в Съда от 6 октомври 1980 г. до 6 октомври 1988 г.; починал на 20 септември 2018 г.

Pieter VERLOREN van THEMAAT
Pieter VERLOREN van THEMAAT

Роден на 16 март 1916 г. в Ротердам; нидерландски поданик; доктор по право, Университета в Лайден (1946 г.); различни длъжности в Министерство на икономиката и в Министерство на външните работи, както и главен съветник на министъра и на директора на службата за организация на пазара (1945-1958 г.); генерален директор в Комисията на Европейските общности (1958-1967 г.); професор по социално и икономическо право в Университета в Утрехт (1967-1981 г.); генерален адвокат в Съда от 4 юни 1981 г. до 13 януари 1986 г.; починал на 4 юли 2004 г.

Simone ROZÈS
Simone ROZÈS

Родена на 29 март 1920 г. в Париж; френски гражданин; диплома по право; следдипломна квалификация по публично право, политическа икономия и политически науки; постоянно аташе към Министерство на правосъдието (1950 г.); началник на служба в кабинета на министъра на правосъдието (1958 г.); заместник-председател на окръжния съд на Париж (1969 г.); директор в Министерство на правосъдието (1973 г.); член на ръководството на École nationale de la magistrature (Националното училище за магистрати), (1974 г.); председател на окръжния съд на Париж (1976 г.); генерален адвокат в Съда от 18 март 1981 г. до 13 февруари 1984 г.

Fernand GRÉVISSE
Fernand GRÉVISSE

Роден на 28 юли 1924 г.; френски гражданин; младши член съдия, впоследствие съдия по жалбите във френския Върховен административен съд; директор в Министерство на правосъдието; генерален директор, отговарящ за водите и горите; генерален директор на правителствения генерален секретариат; старши съдия във Върховния административен съд, председател на първото под-отделение на отделението по споровете на Върховния административен съд; професор в Institut d'études politiques, Париж; председател на отдела по комунално строителство в Държавния съвет; съдия в Съда от 4 юни 1981 г. до 6 октомври 1982 г. и от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 11 януари 2002 г.

Alexandros CHLOROS
Alexandros CHLOROS

Роден на 15 август 1926 г. в Атина; гръцки гражданин; диплома по философия на правото, Оксфордски университет; преподавател в University of Wales, Aberystwyth (1954 г.), и в King's College, Лондон (1959 г.); професор по сравнително право в Лондонския университет (1966 г.); доктор по право (LLD), Лондонски университет (1972 г.); директор на Центъра по европейско право към King's College (1974 г.); съдия в Съда от 12 януари 1981 г. до 15 ноември 1982 г., деня на неговата смърт.

Gordon SLYNN
Gordon SLYNN

Роден на 17 февруари 1930 г.; британски поданик; баристър, Master of the Bench, след това Treasurer; Gray's Inn; Queen's Counsel; Junior Counsel (Министерство на труда), Junior и Leading Counsel към Treasury (Министерство на финансите); Recorder; съдия в High Court (Queen's Bench Division); председател на Employment Appeal Tribunal (Апелативен трудов съд); гостуващ професор в University of Durham, Cornell (САЩ), Mercer (САЩ) и King's College, Лондон; генерален адвокат в Съда от 26 февруари 1981 г. до 6 октомври 1988 г.; съдия от 7 октомври 1988 г. до 10 март 1992 г.; починал на 7април 2009 г.

Kai BAHLMANN
Kai BAHLMANN

Роден на 29 януари 1927 г. в Дюселдорф; германски гражданин; обучение по право в университетите в Кьолн, Бон и Фрайбург (1947-1951 г.); „Gerichtsreferendar" (съдебен кандидат) (1952-1956 г.), след това „Gerichtsassessor" (стажант-съдия) в Апелативния съд на Кьолн (1956 г.); научен сътрудник към Федералния конституционен съд (1958-1960 г.); „Landgerichtsrat" (съдия) в Областния съд на Кьолн (1959 г.); служител (1961 г.), директор на отдел „Публично право" (1969 г.) във Федералното министерство на правосъдието; съдия в Съда от 7 октомври 1982 г. до 6 октомври 1988 г.; починал на 28 Май 2009 г.

G. Federico MANCINI
G. Federico MANCINI

Роден на 23 декември 1927 г.; италиански гражданин; титулярен професор по трудово право (Урбино, Болоня, Рим) и по сравнително право (Болоня); член на Висшия съдебен съвет (1976-1981 г.); генерален адвокат в Съда (1982-1988 г.); съдия в Съда от 26 септември 1988 г. до 21 юли 1999 г., деня на неговата смърт.

Yves GALMOT
Yves GALMOT

Роден на 5 януари 1931 г. в Париж; френски гражданин; диплома по право, следдипломна квалификация по публично право; завършва Ecole nationale d'administration (1956 г.); младши член съдия във Върховния административен съд (1956 г.); държавен служител с особена мисия, впоследствие технически съветник в кабинета на Върховния комисар за младежта и спорта (1961 г.); съдия по жалбите във Върховния административен съд (1962 г.); правителствен комисар в колегията по административните спорове на Върховния административен съд (1964-1968 г.); заместник-генерален секретар, впоследствие генерален секретар на Entreprise minière et chimique (1970-1974 г.); административен и финансов директор на Institut de recherche et de coordination acoustique/musique (IRCAM) и на Beaubourg Centre (от 1974 г.); старши съдия във Върховния административен съд (юни 1981 г.); правен съветник на Entreprise de recherche et d'activités pétrolières (октомври 1981-1982 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1982 г. до 6 октомври 1988 г.; починал на 3 октомври 2017 г.

Constantinos KAKOURIS
Constantinos KAKOURIS

Роден на 16 март 1919 г.; гръцки гражданин; адвокат (Атина); младши член, а впоследствие член на Държавния съвет; старши член на Държавния съвет; председател на Специалния съд за разглеждане на искове срещу магистрати; член на Върховния специален съд; главен инспектор на административните съдилища; член на Висшия съдебен съвет; председател на Върховния дисциплинарен съвет в Министерство на външните работи; съдия в Съда от 14 март 1983 г. до 6 октомври 1997 г.; починал на 23 март 2000 г.

Carl Otto LENZ
Carl Otto LENZ

Роден на 5 юни 1930 г.; германски гражданин; адвокат; нотариус; генерален секретар на Християндемократическата партия в Европейския парламент; депутат в германския Бундестаг; председател на правния комитет и на комитета по европейски въпроси на Бундестага; почетен професор по европейско право на Университета в Саарланд (1990 г.); генерален адвокат в Съда от 11 януари 1984 г. до 6 октомври 1997 г.

Thomas Francis O
Thomas Francis O'HIGGINS

Роден на 31 юли 1916 г. в Cork; ирландски гражданин; следва право (University College и King's Inn, Dublin); баристър (1938 г.); Senior Counsel (1954 г.); член на Dáil Eireann (1948-1973 г.); министър на здравеопазването (1954-1957 г.); кандидат-президент (1966 г. и 1973 г.); съдия във Върховния съд (1973 г.); председател на Върховния съд (1974 г.); съдия в Съда от 16 януари 1985 г. до 6 октомври 1991 г.; починал на 25 февруари 2003 г.

Marco DARMON
Marco DARMON

Роден на 26 януари 1930 г.; френски гражданин; магистрат в Министерство на правосъдието; преподавател в Юридическия факултет на Университета Париж I; заместник-директор в кабинета на министъра на правосъдието; председател на състав в Апелативния съд на Париж; директор на Direction des affaires civiles et de sceau Министерство на правосъдието; генерален адвокат в Съда от 13 февруари 1984 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 8 август 2017 г.

René JOLIET
René JOLIET

Роден на 17 януари 1938 г.; белгийски поданик; редовен професор (1974-1984 г.) и извънреден професор (от 1984 г.), юридически факултет на Университета в Лиеж (Катедра „Право на Европейската общност"); титуляр на белгийската катедра в King's College (1977 г.); гостуващ професор в Университета в Нанси (1971-1978 г.), в Европейския институт на Амстердамския университет (1976-1985 г.), в католическия университет на Louvain-la-Neuve (1980-1982 г.) и в Northwestern University, Чикаго (1974 г. и 1983 г.); преподавател по европейско право на конкуренцията в Колежа на Европа, Брюж (1979-1984 г.); съдия в Съда от 10 април 1984 г. до 15 юли 1995 г., деня на неговата смърт..

Fernand SCHOCKWEILER
Fernand SCHOCKWEILER

Роден на 15 юни 1935 г.; люксембургски поданик; министерство на правосъдието; правителствено аташе първи ранг; правителствен съветник в комитета по съдебни спорове в Държавния съвет; първи правителствен съветник в Министерство на правосъдието; съдия в Съда от 7 октомври 1985 г. до 1 юни 1996 г., деня на неговата смърт.

Jean MISCHO
Jean MISCHO

Роден на 7 септември 1938 г.; люксембургски поданик; следва право и политически науки в Монпелие, Париж и Кеймбридж; член на правната служба на Комисията и главен администратор на кабинетите на двама от членовете на Комисията; заема различни отговорни длъжности в Министерство на външните работи на Великото Херцогство Люксембург; заместник-постоянен представител на Великото херцогство Люксембург в Европейските общности; генерален адвокат в Съда от 13 януари 1986 г. до 6 октомври 1991 г. и от 19 декември 1997 г. до 6 октомври 2003 г.; починал на 10 май 2016 г.

 

José Carlos de CARVALHO MOITINHO de ALMEIDA
José Carlos de CARVALHO MOITINHO de ALMEIDA

Роден на 17 март 1936 г.; португалски гражданин; прокурор към Апелативния съд на Лисабон; началник на кабинета на министъра на правосъдието; заместник-главен прокурор; директор на службата по европейско право; професор по право на Общността (Лисабон); съдия в Съда от 31 януари 1986 г. до 6 октомври 2000 г.

Gil Carlos RODRÌGUEZ IGLESIAS
Gil Carlos RODRÌGUEZ IGLESIAS

Роден на 26 май 1946 г.; испански поданик; асистент, а по-късно професор в университети на Овиедо, Freiburg im Breisgau, Мадрид (Universidad Autónoma de Madrid, Universidad Complutense de Madrid) и Грeнада (Universidad Complutense de Granada); съдия в Съда от 31 януари 1986 г. до 6 октомври 2003 г., председател от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2003 г.; починал на 17 януари 2019 г.

José Luís DA CRUZ VILAÇA
José Luís DA CRUZ VILAÇA

Роден през 1944 г.; завършва право и магистърска степен по икономика в университета в Коимбра; доктор по международни икономически науки (университет „Paris I - Panthéon Sorbonne"); отбива задължителна военна служба в Министерството на военноморските сили (правна служба 1969 1972); преподавател в Католическия университет и в университета „Nova" в Лисабон; бивш преподавател в университета „Coimbra" и в университета „Lusíada" в Лисабон (директор на Института по европейски изследвания); член на португалското правителство (1980-1983): държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, в председателството на Министерския съвет и в Комитета по европейска интеграция; депутат в португалския парламент, заместник-председател на Християндемократическата група; генерален адвокат в Съда (1986-1988); председател на Първоинстанционния съд на Европейските общности (1989-1995); адвокат в адвокатската колегия на Лисабон, специалист по европейско и конкурентно право (1996-2012); член на работната група за бъдещето на съдебната система на Европейските общности „Groupe Due" (2000); председател на дисциплинарния съвет на Европейската комисия (2003-2007); председател на Португалската асоциация по европейско право (от 1999 г.); Съдия в Съда на Европейските общности от 8 октомври 2012 г. до 8 октомври 2018 г.

Manuel DIEZ de VELASCO
Manuel DIEZ de VELASCO

Роден на 22 май 1926 г.; испански поданик; бивш професор по международно публично и частно право в следните университети: Гренада, Барселона и Universidad Autónoma, Мадрид; професор по международно публично право в Universidad Complutense, Мадрид; съдия в испанския Конституционен съд (1980-1986 г.); член на изборна длъжност на Държавния съвет; член на Real Academia de Jurisprudencia (Мадрид); съдия в Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г; починал на 20 октомври 2009 г.

Manfred ZULEEG
Manfred ZULEEG

Роден на 21 март 1935 г.; германски гражданин; научен асистент в Института по право на Европейската общност (Кьолн); редовен професор по публично право, международно публично право и европейско право в университетите на Бон и Франкфурт; съдия в Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 1 юни 2015 г.

Walter VAN GERVEN
Walter VAN GERVEN

Роден на 11 май 1935 г.; белгийски поданик; професор в Католическия университет на Лувен, на Университета в Чикаго и на Амстердамския университет; заместник-ректор и член на Академичния съвет и на организационния орган на Католическия университет на Лувен; адвокат (Dendermonde, Лувен, Брюксел); председател на банковата комисия; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 8 юли 2015 г.

Francis Geoffrey JACOBS
Francis Geoffrey JACOBS

Роден през 1939 г.; баристър; King's Counsel; служител в секретариата на Европейската комисия по правата на човека; съдебен помощник на генералния адвокат J.-P. Warner; професор по европейско право в Лондонския университет; директор на Центъра по европейско право към King's College, Лондон; публикува многобройни изследвания в областта на европейското право; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1988 г. до 10 януари 2006 г.

Giuseppe TESAURO
Giuseppe TESAURO

Роден на 15 ноември 1942 г.; италиански гражданин; титулярен професор по международно право и по право на Общността в университета в Неапол; адвокат към Касационния съд; член на Съвета по дипломатически спорове на Министерство на външните работи; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1988 г. до 4 март 1998 г.; починал на 6 юли 2021 г.

Paul Joan George KAPTEYN
Paul Joan George KAPTEYN

Роден на 31 януари 1928 г.; нидерландски поданик; служител в Министерство на външните работи; професор по право на международните организации (Утрехт и Лайден); член на „Raad van State"; председател на съдебния отдел към Raad van State; член на кралската Академия на науките; член на Управителния съвет на Академията по международно право, Хага; съдия в Съда от 29 март 1990 г. до 6 октомври 2000 г.

Claus Christian GULMANN
Claus Christian GULMANN

Роден през 1942 г.; служител в Министерство на правосъдието; съдебен помощник на съдията Max Sørensen; професор по международно публично право и декан на Юридическия факултет на университета в Копенхаген; адвокат; председател и член на арбитражни съдилища; член на Административния апелативен съд; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1991 г. до 6 октомври 1994 г.; съдия в Съда от 7 октомври 1994 г. до 10 януари 2006 г.

John L. MURRAY
John L. MURRAY

Роден на 17 юни 1943 г.; ирландски гражданин; баристър (1967 г.) и Senior Counsel (1981 г.); адвокат в адвокатската колегия на Ирландия; Attorney General (1987 г.); бивш член на Държавния съвет; бивш член на Адвокатския съвет на Ирландия; член на ръководството на Honourable Society of King's Inns; съдия в Съда от 7 октомври 1991 г. до 5 октомври 1999 г.; починал на 18 януари 2023 г.

David Alexander Ogilvy EDWARD
David Alexander Ogilvy EDWARD

Роден на 14 ноември 1934 г.; британски поданик; адвокат (Шотландия); King's Counsel (Шотландия); секретар, впоследствие ковчежник на Faculty of Advocates; председател на консултативния съвет на адвокатурите на Европейската общност; Salvesen Professor of European Institution и директор на Европейския институт на Единбургския университет; специален съветник към House of Lords Select Committee по въпросите на Европейските общности; почетен член на ръководството на Gray's Inn, Лондон; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 9 март 1992 г.; съдия в Съда от 10 март 1992 г. до 7 януари 2004 г.

Antonio Mario LA PERGOLA
Antonio Mario LA PERGOLA

Роден през 1931 г.; италиански гражданин; професор по конституционно право и по общо и сравнително публично право в университети в Падуа, Болоня и Рим); член на Висшия съдебен съвет (1976-1978 г.); член на Конституционния съд и председател на Конституционния съд (1986-1987 г.); министър за политиката на Общността (1987-1989 г.); депутат в Европейския парламент (1989-1994 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1994 г. до 31 декември 1994 г.; генерален адвокат от 1 януари 1995 г. до 14 декември 1999 г., съдия в Съда от 15 декември 1999 г. до 3 май 2006 г.; починал на 18 юли 2007 г.

Georges COSMAS
Georges COSMAS

Роден на 14 юли 1932 г.; гръцки гражданин; адвокат в адвокатската колегия на Атина; младши член на гръцкия Държавен съвет през 1963 г.; член на гръцкия Държавен съвет през 1973 г. и държавен съветник (1982-1994 г.); член на Специалния съд, който разглежда искове срещу съдии; член на Специалния върховен съд, който, в съответствие с гръцката конституция, е компетентен да уеднакви съдебната практика на трите върховни съдилища на страната и осигурява съдебен контрол за законност на изборите за законодателна власт, както и на европейските избори; член на Висшия съдебен съвет; член на Висшия съвет на Министерство на външните работи; председател на второинстанционния съд по марките; председател на специалния съвет по изготвяне на законодателството към Министерство на правосъдието; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2000 г.

Jean-Pierre PUISSOCHET
Jean-Pierre PUISSOCHET

Роден през 1936 г.; старши съдия във Върховния административен съд (Франция); директор, впоследствие генерален директор на правната служба на Съвета на Европейските общности (1968-1973 г.); генерален директор на Националната агенция по заетостта (1973-1975 г.); директор на общата администрация в Министерство на промишлеността (1977-1979 г.); директор по правните въпроси в ОИСР (1979-1985 г.); директор на Международния институт по публична администрация (1985-1987 г.); юрисконсулт, директор по правните въпроси в Министерство на външните работи (1987-1994 г.); съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2006 г.; починал на 12 юли 2021 г.

Philippe LÉGER
Philippe LÉGER

Роден през 1938 г.; магистрат в Министерство на правосъдието (1966-1970 г.); началник на кабинет, впоследствие технически съветник в кабинета на министъра по Качеството на живота през 1976 г.; технически съветник в кабинета на министъра на правосъдието (1976-1978 г.); заместник-директор по наказателноправни въпроси и помилвания (1978-1983 г.); съдия в апелативния съд в Париж (1983-1986 г.); заместник-директор на кабинета на министъра на правосъдието (1986 г.); председател на Окръжен съд Bobigny (1986-1993 г.); началник на кабинета на министъра на правосъдието и апелативен прокурор в апелативния съд в Париж (1993-1994 г.); асоцииран професор в университет „Рене Декарт" (Paris V) (1988-1993 г.); генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2006 г.; починал на 25 януари 2023 г.

Günter HIRSCH
Günter HIRSCH

Роден на 30 януари 1943 г.; германски гражданин; директор на баварското Министерство на правосъдието; председател на Конституционния съд на Саксония и на Апелативния съд на Дрезден (1992-1994 г.); почетен професор по европейско право и медицинско право на университета на Саарбрюкен; съдия в Съда от 7 октомври 1994 г. до 14 юли 2000 г.

Michael Bendik ELMER
Michael Bendik ELMER

Роден на 26 февруари 1949 г.; датски поданик; служител в Министерство на правосъдието в Копенхаген от 1973 г.; директор на дирекция (1982-1987 г. и 1988-1991 г.); съдия в Østre Landsret (Източен апелативен съд), (1987-1988); заместник-председател на Sø-og Handelsretten (морски и търговски съд), (1988 г.); отговаря за правото на Европейската общност и правата на човека в Министерство на правосъдието (1991-1994 г.); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1994 г. до 18 декември 1997 г.

Peter JANN
Peter JANN

Роден през 1935 г.; доктор по право, Виенски университет (1957 г.); назначен за съдия и разпределен във Федералното министерство на правосъдието (1961 г.); съдия по въпросите на пресата в Straf-Bezirksgericht, Виена (1963-1966 г.); говорител на федералното Министерство на правосъдието (1966-1970 г.), впоследствие назначен в международния отдел на това министерство; съветник в Комитета по правосъдието и говорител в Парламента (1973-1978 г.); назначен за член на Конституционния съд (1978 г.); постоянен съдия-докладчик в този съд до края на 1994 г.; съдия в Съда от 19 януари 1995 г. до 6 октомври 2009 г.

Hans RAGNEMALM
Hans RAGNEMALM

Роден на 30 март 1940 г.; шведски поданик; доктор по право и професор по публично право в университета в Лунд; професор по публично право и декан на Стокхолмския университет; парламентарен омбудсман; съдия в шведския Върховен административен съд; съдия в Съда от 19 януари 1995 г. до 6 октомври 2000 г.; починал на 7 август 2016 г.

Leif SEVÓN
Leif SEVÓN

Роден на 31 октомври 1941 г.; финландски гражданин; доктор по право (OTL), Университета в Хелзинки; директор в Министерство на правосъдието; съветник в търговската дирекция в Министерство на външните работи; съдия във Върховния съд; съдия в Съда на ЕАСТ; председател на Съда на ЕАСТ; съдия в Съда от 19 януари 1995 г. до 16 януари 2002 г.

Nial FENNELLY
Nial FENNELLY

Роден на 3 май 1942 г.; ирландски гражданин; M.A. по икономика от University College, Дъблин; Barrister-at-Law; Senior Counsel; председател на Legal Aid Board (Служба за правна помощ) и на Bar Council (Адвокатския съвет); генерален адвокат в Съда от 19 януари 1995 г. до 6 октомври 2000 г.

Dámaso RUIZ-JARABO COLOMER
Dámaso RUIZ-JARABO COLOMER

Роден през 1949 г.; съдия в Consejo General del Poder Judicial (Висш съдебен съвет); професор; началник на кабинета на председателя на Consejo General del Poder Judicial; ad hoc съдия в Европейския съд по правата на човека; съдия в Tribunal Supremo (Върховен съд) от 1996 г.; генерален адвокат в Съда от 19 януари 1995 г. до 12 ноември 2009 г., деня на неговата смърт.

Melchior WATHELET
Melchior WATHELET

Pоден през 1949 г.; завършил правни и икономически науки (университет на Лиеж); магистър по „Право" (Харвардски университет, Съединени американски щати); доктор honoris causa (университет Париж-Дофин); професор по европейско право в университета на Лувен и в университета на Лиеж; депутат (1977-1995); държавен секретар, министър и министър-председател на регион Валония (1980-1988); вицепремиер, министър на правосъдието и на средната класа (1988-1992 г.); вицепремиер, министър на правосъдието и икономиката (1992-1995); вицепремиер, министър на националната отбрана (1995); кмет на Вервие (1995); съдия в Съда на Европейските общности (1995-2003); юридически съветник, впоследствие адвокат (2004-2012); държавен министър (2009-2012);Генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 8 октомври 2012 г. до 8 октомври 2018 г.

Romain SCHINTGEN
Romain SCHINTGEN

Роден през 1939 г.; университетско следване във факултетите по право и по икономически науки в Монпелие и Париж; доктор по право (1964 г.); адвокат (1964 г.); avocat avoué (1967 г.); главен администратор в Министерство на труда и социалното осигуряване; член (1978-1989 г.), впоследствие председател (1988-1989 г.) на Икономическия и социален съвет; член на управителния съвет на Société nationale de crédit et d'investissement и на Société européenne des satellites (до 1989 г.); член (1993-1995 г.), впоследствие председател на съвета на Международен университетски институт, Люксембург (1995-2004 г.); преподавател в университета на Люксембург; правителствен представител в комитета на Европейския социален фонд, в Консултативния комитет за свободното движение на работници и в Управителния съвет на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа (до 1989 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 11 юли 1996 г.; съдия в Съда от 12 юли 1996 г до 14 януари 2008 г.

Krateros IOANNOU
Krateros IOANNOU

Роден на 3 юни 1935 г.; гръцки гражданин; вписан в Солунската адвокатска колегия през 1963 г.; доктор по международно право на Солунския университет през 1971 г.; професор по международно публично право и право на Общността в Юридическия факултет на Тракийския университет; почетен правен съветник в Министерство на външните работи; член на гръцката делегация в Генералната асамблея на ООН от 1983 г.; председател на експертната комисия за усъвършенстване на производството по Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа от 1989 г. до 1992 г.; съдия в Съда от 7 октомври 1997 г. до 10 март 1999 г., деня на неговата смърт..

Siegbert ALBER
Siegbert ALBER

Роден на 27 юли 1936 г.; германски гражданин; следва право в университетите в Тюбинген, Берлин, Париж, Хамбург, Виена, Торино и Кеймбридж; член на Бундестага (1969-1980 г.); избран за член на Европейския парламент (1977); участва в многобройни комисии, по-специално като член на Комисията по юридически въпроси и права на гражданите, на която е председател през 1993-1994 г.; председател на делегацията, отговорна за отношенията с балтийските страни и подкомитетите за защита на данните и за отровните или опасни вещества; заместник-председател на Европейския парламент (1984-1992 г.); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1997 г. до 6 октомври 2003 г.; починал на 4 юни 2021 г.

Antonio SAGGIO
Antonio SAGGIO

Роден на 19 февруари 1934 г.; италиански гражданин; съдия в първоинстанционния съд на Неапол; съдия в Римския апелативен съд и впоследствие в Касационния съд; служител в службата по законодателство в Министерство на правосъдието; председател на генералния комитет на дипломатическата конференция, приела Конвенцията от Лугано; съдебен помощник на италианския генерален адвокат в Съда; професор във Висшето училище по публична администрация в Рим; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 1995 г.; председател на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 4 март 1998 г.; генерален адвокат в Съда от 5 март 1998 г. до 6 октомври 2000 г; починал на 26 януари 2010 г.

Vassilios SKOURIS
Vassilios SKOURIS

Роден през 1948 г.; завършва право в Берлинския свободен университет (1970); доктор по конституционно и административно право, Хамбургски университет (1973); доцент в Хамбургския университет (1972-1977); професор по публично право в Билефелдския университет (1978); професор по публично право в Солунския университет (1982); министър на вътрешните работи (през 1989 г. и през 1996 г.); член на Управителния комитет на Критския университет (1983-1987); директор на Центъра по международно и европейско икономическо право в Солун (1997-2005); председател на Гръцката асоциация по европейско право (1992-1994); член на Гръцкия национален научfноизследователски комитет (1993-1995); член на Висшия комитет за подбор на гръцки държавни служители (1994-1996); член на научния съвет на Академията по европейско право, Триер (от 1995); член на управителния комитет на Гръцката национална школа за магистрати (1995-1996); член на научния комитет на Министерството на външните работи (1997-1999); председател на Гръцкия икономически и социален съвет през 1998 г.; съдия в Съда от 8 юни 1999 г.; председател на Съда от 7 октомври 2003 г. до 8 октомври 2015 г.

Fidelma O’KELLY MACKEN
Fidelma O’KELLY MACKEN

Родена на 28 февруари 1942 г.; ирландски гражданин; баристър в ирландската адвокатска колегия (1972 г.); правен съветник по патенти и марки (1973-1979 г.); баристър (1979-1995 г.) и Senior Counsel (1995-1998 г.) на ирландската адвокатска колегия; член на адвокатурите на Англия и Уелс; съдия в ирландския Върховен съд (1998 г.); професор по „Правни системи и правни методи", професор „Averil Deverell" по търговско право в Trinity College, Дъблин; член на ръководството на Honourable Society of King's Inns; съдия в Съда от 6 октомври 1999 г. до 13 октомври 2004 г.

Ninon COLNERIC
Ninon COLNERIC

Родена през 1948 г.; следва в Тюбинген, Мюнхен и Женева; след научни изследвания в Лондон става доктор по право на Мюнхенския университет; съдия в Arbeitsgericht Oldenburg; хабилитация от Бременския университет като преподавател по трудово право, социология на правото и дружествено право; временен преподавател в юридическите факултети на университетите във Франкфурт и Бремен; председател на Landesarbeitsgericht Schleswig-Holstein (1989 г.); сътрудничи като експерт по проекта на European Expertise Service (EU) във връзка с реформата на трудовото право в Киргизстан (1994-1995 г.); почетен професор на Бременския университет по трудово право и по-специално по европейско трудово право; съдия в Съда на Европейските общности от 15 юли 2000 г. до 6 октомври 2006 г.

Stig von BAHR
Stig von BAHR

роден през 1939 г.; работил при парламентарния омбудсман и в генералния секретариат на шведското правителство, както и в министерства, по-специално като втори помощник-секретар в Министерство на финансите; назначен за съдия в Kammarrätten (апелативен административен съд) на Гьотеборг през 1981 г., впоследствие съдия в Regeringsrätten (Върховен административен съд) през 1985 г.; сътрудничество при изготвянето на многобройни официални доклади, основно в областта на данъчното законодателство и счетоводството; бил е председател на Комитета за данъчно облагане на доходите, съобразено с инфлацията, председател на Комитета по счетоводство и специален докладчик на Комитета за правилата на данъчно облагане на членовете на частноправни дружества; бил е и председател на Съвета по счетоводни стандарти и член на Съвета по национална съдебна администрация, както и на Съвета на органа по финансов надзор; публикувал е редица статии, главно в областта на данъчното право; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2000 г. до 6 октомври 2006 г.

José Narciso DA CUNHA RODRIGUES
José Narciso DA CUNHA RODRIGUES

Роден през 1940 г.; различни съдебни длъжности (1964-1977); натоварен с различни правителствени мисии с оглед осъществяването и координирането на изследвания за реформата на съдебната система; правителствен агент в Европейската комисия по правата на човека и в Европейския съд по правата на човека (1980-1984); експерт в управителния комитет по правата на човека в Съвета на Европа (1980-1985); член на комисията за ревизиране на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс; главен прокурор на Републиката (1984-2000); член на Надзорния комитет на Службата за борба с измамите на Европейския съюз (ОЛАФ) (1999-2000); съдия в Съда от 7 октомври 2000 г. до 8 октомври 2012 г.

Antonio TIZZANO
Antonio TIZZANO

Роден през 1940 г.; професор по право на Европейския съюз в Университета „La Sapienza", Рим; преподавател в университетите „Istituto Orientale" (1969-1979) и „Federico II", Неапол (1979-1992), в Университета в Катания (1969-1977) и в Могадишо (1967-1972); адвокат към италианския Касационен съд; правен съветник в постоянното представителство на Италианската република към Европейските общности (1984-1992); член на италианската делегация при преговорите за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република към Европейските общности, при преговорите относно Единния европейски акт и Договора за Европейския съюз; автор на редица публикации, сред които на коментари на европейските договори и на кодексите на Европейския съюз; учредител и директор от 1996 г. на списанието „Il Diritto dell'Unione Europea"; член на управителни или редакторски комитети на редица юридически списания; докладчик на редица международни конгреси; участвал в конференции и изнесъл лекции в редица международни институти, сред които Академията по международно право, Хага (1987); член на групата от независими експерти, съставена за проучването на финансите на Комисията на Европейските общности (1999); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2000 г. до 3 май 2006 г.; съдия в Съда от 4 май 2006 г. до 8 октомври 2018 г.. заместник-председател на Съда на Европейския съюз от 8 октомври 2015 г. до 8 октомври 2018 г..

Christiaan Willem Anton TIMMERMANS
Christiaan Willem Anton TIMMERMANS

Роден през 1941 г.; съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1966-1969 г.); служител в Европейската комисия (1969-1977 г.); доктор по право (Университета в Лайден); професор по европейско право в Университета в Грьонинген (1977-1989 г.); заместник-съдия в Апелативния съд, Arnhem; отговарящ за различни публикации; заместник-генерален директор в правната служба на Европейската комисия (1989-2000 г.); професор по европейско право в Амстердамския университет; съдия в Съда от 7 октомври 2000 г. до 10 юни 2010 г.

Leendert A. GEELHOED
Leendert A. GEELHOED

роден през 1942 г.; асистент в университета в Утрехт (1970-1971 г.); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1971-1974 г.); главен съветник в Министерство на правосъдието (1975-1982 г.); член на Консултативния съвет по правителствена политика (1983-1990 г.); различни преподавателски дейности; главен секретар, Министерство на икономиката (1990-1997 г.); главен секретар на Министерство на общите дейности (1997-2000 г.); генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2000 г. до 6 октомври 2006 г.; починал на 20 април 2007 г.

Christine STIX-HACKL
Christine STIX-HACKL

родена през 1957 г.; доктор по право (Виенски университет), следдипломна квалификация по европейско право (Колеж на Европа, Брюж); член на австрийската дипломатическа служба (от 1982 г.); експерт по въпросите, свързани с Европейския съюз в службата на правния съветник към Министерство на външните работи (1985-1988 г.); правна служба на Европейската комисия (1989 г.); ръководител на "Правна служба - ЕС" в Министерство на външните работи (1992-2000 г., пълномощен министър); участие в преговорите за Европейското икономическо пространство и за присъединяването на Република Австрия към Европейския съюз, процесуален представител на Република Австрия пред Съда на Европейските общности от 1995 г.; генерален консул на Австрия в Цюрих (2000 г.); преподавателска дейност и публикации; генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2000 г.; починал през октомври 2018 г.

Allan ROSAS
Allan ROSAS

Роден през 1948 г.; доктор по право, Университет в Турку (Финландия); професор по право в Университета в Турку (1978-1981) и в Åbo Akademi (Turku/Åbo), (1981-1996); директор на Института по правата на човека на последната (1985-1995); различни отговорни национални и международни академични длъжности; член на научни дружества; координиране на значителен брой международни и национални изследователски проекти и програми в областта на правото на Общността, международното право, правата на човека и основните права, конституционното право и сравнителната публична администрация; представител на финландското правителство в качеството си на член или съветник на финландски делегации на различни международни конференции и срещи; експертни функции във финландския правен живот, включително към финландски правни правителствени или парламентарни комисии, както и в ООН, ЮНЕСКО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа; от 1995 г. главен юридически съветник в правната служба на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения; от март 2001 г. заместник генерален директор на правната служба на Европейската комисия; съдия в Съда от 17 януари 2002 г. до 7 октомври 2019 г.

Luís Miguel POIARES PESSOA MADURO
Luís Miguel POIARES PESSOA MADURO

Роден през 1967 г.; диплома по право (Лисабонски университет, 1990 г.); асистент (Университетски европейски институт, 1991 г.); доктор по право (Университетски европейски институт, Флоренция, 1996 г.); гостуващ професор (London School of Economics), Колеж на Европа, Natolin; Институт „Ортега и Гасет", Мадрид; Католически университет, Португалия; Институт по европейски изследвания, Макао); професор (Universidade Nova, Лисабон, 1997 г.); Fulbright Visiting Research Fellow (Харвардски университет, 1998 г.); съдиректор на Академията по международно търговско право; съиздател („Hart Series on European Law and Integration" и „European Law Journal") и член на редакционните съвети на значителен брой юридически списания; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2003 г. до 6 октомври 2009 г.

Konrad Hermann Theodor SCHIEMANN
Konrad Hermann Theodor SCHIEMANN

Роден през 1937 г.; завършва право в Университета в Кеймбридж; barrister (1964-1980); Queen‘s Counsel (1980-1986); съдия в High Court of England and Wales (1986-1995); Lord Justice of Appeal (1995-2003); член на ръководството на Honourable Society of the Inner Temple от 1985 г. и негов ковчежник през 2003 г.; съдия в Съда от 8 януари 2004 г. до 8 октомври 2012 г.

Rosario Silva de Lapuerta
Rosario Silva de Lapuerta

Родена през 1954 г.; бакалавър по право (Университет Complutense, Мадрид); abogado del Estado в Малага; abogado del Estado в правната служба на Министерството на транспорта, туризма и съобщенията и впоследствие в правната служба на Министерството на външните работи; abogado del Estado-Jefe в Държавната правна служба, където отговаря за делата пред Съда и заместник генерален директор на отдел „Общностна и международна правна помощ" на Abogacía General del Estado (Министерство на правосъдието); член на групата на Комисията за размисъл относно бъдещето на съдебната система на Общността; ръководител на испанската делегация в групата „Приятели на Председателството" за реформата на съдебната система на Общността съгласно Договора от Ница, както и в ad hoc работната група „Съд на Европейските общности" на Съвета; професор по право на Общността в Дипломатическото училище в Мадрид; съдиректор на списание „Noticias de la Unión Europea"; съдия в Съда от 7 октомври 2003 г.; заместник-председател на Съда от 9 октомври 2018 г. до 7 октомври 2021 г.

Jerzy MAKARCZYK
Jerzy MAKARCZYK

Роден през 1938 г.; доктор по право (1966 г.); професор по международно публично право (1974 г.); Senior Visiting Fellow в Оксфордския университет (1985 г.), професор в Международния християнски университет, Токио (1988 г.); автор на много трудове по международно публично право, право на Европейската общност и правата на човека; член на редица научни дружества с интереси в областта на международното право, европейското право и правата на човека; представител на полското правителство в преговорите за оттеглянето на руските войски от територията на Полша; заместник-държавен секретар, а в впоследствие държавен секретар по външните работи (1989-1992 г.); ръководител на полската делегация към Генералната асамблея на Обединените нации; съдия в Европейския съд по правата на човека (1992-2002 г.); председател на Института по международно право (2003 г.); съветник на президента на Република Полша по външна политика и правата на човека (2002-2004 г.); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2009 г.

Pranas KŪRIS
Pranas KŪRIS

Роден през 1938 г.; диплома по право от Университета във Вилнюс (1961 г.); кандидат на юридическите науки, Московски университет (1965 г.); доктор на юридическите науки (Dr. hab.), Московски университет (1973 г.); стажант в Institut des Hautes Études Internationales (директор: проф. Ch. Rousseau), Парижки университет (1967—1968 г.); член на литовската Академия на науките (1996 г.); доктор honoris causa на правния университет на Литва (2001 г.); различни преподавателски и административни длъжности в Университета във Вилнюс (1961—1990 г.); доцент, редовен професор, професор по международно публично право, декан на Юридическия факултет; различни правителствени постове в литовската дипломатическа служба и в литовското Министерство на правосъдието; министър на правосъдието (1990—1991 г.), член на Държавния съвет (1991 г.), посланик на Република Литва в Белгия, Люксембург и Нидерландия (1992-1994 г.); съдия в (стария) Европейски съд по правата на човека (юни 1994 — ноември 1998 г.); съдия във Върховния съд на Литва и председател на същия (декември 1994 — октомври 1998 г.); съдия в Европейския съд по правата на човека (от ноември 1998 г.); участие в многобройни международни конференции; член на делегацията на Литва за преговори със СССР (1990—1992 г.); автор на многобройни публикации (около 200); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2010 г.

Endre Juhász
Endre Juhász

Роден през 1944 г.; завършва право в Университета в Сегед, Унгария (1967); приемен изпит в унгарската адвокатска колегия (1970); следдипломно обучение по сравнително право, Университета в Страсбург, Франция (1969, 1970, 1971, 1972); служител в правния отдел на Министерството на външната търговия (1966-1974), директор по законодателните въпроси (1973-1974); първи търговски аташе в унгарското посолство в Брюксел, отговарящ за въпросите, свързани с Европейската общност (1974-1979); директор в Министерството на външната търговия (1979-1983); първи търговски аташе, а по-късно и търговски съветник в унгарското посолство във Вашингтон, САЩ (1983-1989); генерален директор в Министерството на търговията и в Министерството на международните икономически отношения (1989-1991); главен преговарящ по Споразумението за асоцииране между Унгария и Европейските общности и техните държави членки (1990-1991); генерален секретар на Министерството на международните икономически отношения, ръководител на Службата по европейски въпроси (1992); държавен секретар в Министерството на международните икономически отношения (1993-1994); държавен секретар, председател на Службата по европейски въпроси, Министерство на промишлеността и търговията (1994); извънреден и пълномощен посланик, ръководител на дипломатическата мисия на Република Унгария в Европейския съюз (януари 1995 г.-май 2003 г.); главен преговарящ за присъединяването на Република Унгария към Европейския съюз (юли 1998 г.-април 2003 г.); министър без портфейл за координиране по въпросите на европейската интеграция (от май 2003 г.); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 7 октомври 2021 г.

George ARESTIS
George ARESTIS

Роден през 1945 г.; завършва право в Атинския университет (1968); M. A. Comparative Politics and Government, Университет в Кент, Кентърбъри (1970); адвокатска практика в Кипър (1972-1982); назначен за District Court Judge (1982); повишен в председател на District Court (1995); Administrative President District Court, Никозия (1997-2003); съдия във Върховния съд на Кипър (2003); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2014 г.

Anthony BORG BARTHET U.O.M.
Anthony BORG BARTHET U.O.M.

Роден през 1947 г.; докторат по право, Кралски университет, Малта, 1973 г.; започва работа в малтийската държавна администрация като Notary to Government през 1975 г.; съветник на Републиката през 1978 г., старши съветник на Републиката през 1979 г., заместник Attorney General през 1988 г. и назначен за Attorney General от президента на Малта през 1989 г.; хоноруван преподавател по гражданско право в Университета в Малта (1985-1989); член на Съвета на Университета в Малта (1998-2004); член на Комисията за администриране на правосъдието (1994-2004); член на управителния съвет на Арбитражния център в Малта (1998-2004); Съдия в Съда на Европейските общности от 11 май 2004 г. до 8 октомври 2018 г.

Jiří Malenovský
Jiří Malenovský

Роден през 1950 г.; доктор по право, Карлов университет, Прага (1975); доцент (1974-1990), заместник-декан (1989-1991) и ръководител на катедра „Международно и европейско право" (1990-1992) в Университета „Масарик", Бърно; съдия в Конституционния съд на Чехословакия (1992); посланик към Съвета на Европа (1993-1998); председател на Комитета на постоянните представители към Съвета на Европа (1995); генерален директор в Министерството на външните работи (1998-2000); председател на чешкия и на словашкия клон на Асоциацията по международно право (1999-2001); съдия в Конституционния съд (2000-2004); член на Законодателния съвет (1998-2000); член на Постоянния арбитражен съд в Хага (от 2000 г.); професор по международно публично право в Университета „Масарик", Бърно (2001); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2020 г.

Ján KLUČKA
Ján KLUČKA

Роден през 1951 г.; доктор по право , Братиславски университет (1974 г.); професор по международно право в Университета в Кошице, Словакия (от 1975 г.); съдия в Конституционния съд (1993 г.); член на Постоянния арбитражен съд в Хага (1994 г.); член на Венецианската комисия (1994 г.); председател на словашката асоциация по международно право (2002 г.); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2009 г.

Uno LÕHMUS
Uno LÕHMUS

Роден през 1952 г.; докторат по право през 1986 г.; член на адвокатската колегия (1977-1998); гостуващ професор по наказателно право в Университета в Тарту; съдия в Европейския съд по правата на човека (1994-1998); председател на Върховния съд на Естония (1998-2004); член на юридическата комисия за Конституцията; консултант към работната група за изготвяне на Наказателния кодекс; член на работната група за изготвяне на Наказателно-процесуалния кодекс; автор на многобройни трудове по правата на човека и конституционно право; съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 23 октомври 2013 г.

Egils LEVITS
Egils LEVITS
Роден  през 1955 г.; завършва право и политически науки в Хамбургския университет; научен сътрудник в Юридическия факултет на Университета в Кил; съветник към латвийския парламент по въпросите от областта на международното право, конституционното право и законодателните реформи; посланик на Република Латвия в Германия и Швейцария (1992-1993), в Австрия, Швейцария и Унгария (1994-1995); заместник министър-председател и министър на правосъдието, изпълняващ функции на министър на външните работи (1993-1994); помирител в Съда за помирение и арбитраж към ОССЕ (от 1997 г.); член на Постоянния арбитражен съд (от 2001 г.); избран през 1995 г. за съдия в Европейския съд по правата на човека, преизбран през 1998 г. и 2001 г.; многобройни публикации в областта на конституционното и административното право, законодателните реформи и правото на Европейската общност; съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 17 юни 2019 г.
Aindrias Ó CAOIMH
Aindrias Ó CAOIMH

Роден през 1950 г.; бакалавър по гражданско право, Национален университет на Ирландия, University College, Дъблин, 1971 г.; barrister (King‘s Inns, 1972 г.); завършва европейско право (University College, Дъблин, 1977 г.); barrister в ирландската адвокатска колегия (1972-1999); лектор по европейско право (King‘s Inns, Дъблин); Senior Counsel (1994-1999); представител на правителството на Ирландия по множество дела пред Съда на Европейските общности; съдия в ирландския High Court (от 1999 г.); член на ръководството на Honorable Society of King‘s Inns (от 1999 г.); заместник-председател на Ирландското дружество по европейско право; член на Асоциацията по международно право (ирландски клон); син на съдия Andreas O‘Keeffe (Aindrias Ó Caoimh), съдия в Съда (1974-1985); съдия в Съда от 13 октомври 2004 г. до 7 октомври 2015 г.

Eleanor Sharpston
Eleanor Sharpston

Родена през 1955 г.; завършва икономика, филология и право в King’s College, Кеймбридж (1973—1977); асистент и научен сътрудник в Corpus Christi College, Оксфорд (1977—1980); приета в адвокатската колегия (Middle Temple, 1980); barrister (1980—1987 и 1990—2005); съдебен помощник на генералния адвокат, впоследствие съдия, сър Gordon Slynn (1987—1990); професор по европейско и сравнително право (Director of European Legal Studies) в University College, Лондон (1990—1992); преподавател (Lecturer) в юридическия факултет (1992—1998) и впоследствие асоцииран преподавател (Affiliated Lecturer) (1998—2005) в Университета в Кеймбридж; Fellow of King’s College, Кеймбридж (1992—2010); Emeritus Fellow of King’s College, Кеймбридж (от 2011 г.); асоцииран преподавател и научен сътрудник (Senior Research Fellow) в Centre for European Legal Studies в Университета в Кеймбридж (1998—2005); King's Counsel; Bencher of Middle Temple (2005); Honorary Fellow of Corpus Christi College, Оксфорд (2010); LL.D (h.c.) Глазгоу (2010), Nottingham Trent (2011) и Стокхолм (2014); генерален адвокат в Съда от 11 януари 2006 г. до 10 септември 2020 г. 

Paolo MENGOZZI
Paolo MENGOZZI

Роден през 1938 г.; професор по международно право и титуляр на катедрата по право на Европейската общност „Жан Моне" на Университета в Болоня; доктор хонорис кауза на Университета „Карлос III", Мадрид; гостуващ професор в университетите „Джонс Хопкинс" (Център Болоня), „Сейнт Джонс" (Ню Йорк), Джорджтаун, Париж-II, „Джорджия" (Атина) и в Международния университетски институт (Люксембург); координатор на програмата European Business Law Pallas Program на Университета в Наймеген; член на Консултативния комитет за обществени поръчки на Комисията на Европейските общности; държавен подсекретар за търговията и промишле­ността по време на италианското председателство на Съвета; член на групата за размисъл на Европейската общност за Световната търговска организация (СТО) и директор на сесията за 1997 г. на изследователския център към Хагската академия по международно право, посветена на СТО; съдия в Първоинстанционния съд от 4 март 1998 г. до 3 май 2006 г.; Генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 4 май 2006 г. до 8 октомври 2018 г.

Pernilla LINDH
Pernilla LINDH

Pодена през 1945 г.; диплома по право от Университета в Лунд; съдебен помощник и съдия в Първоинстанционния съд в Тролхетан (1971-1974); съдебен помощник в Апелативния съд на Стокхолм (1974-1975); съдия в Първоинстанционния съд на Стокхолм (1975); съветник на председателя на Апелативния съд на Стокхолм по правните и административните въпроси (1975-1978); държавен служител с особена мисия в Domstolverket (Национална съдебна администрация) (1977); съветник в Бюрото на министъра на правосъдието (Justice Chancellor) (1979-1980); специализиран магистрат в Апелативния съд на Стокхолм (1980-1981); правен съветник в Министерството на търговията (1981-1982); правен съветник, след това директор и генерален директор по правните въпроси в Министерството на външните работи (1982-1995); ранг на посланик през 1992 г.; заместник-председател на шведския Съд по въпросите на конкуренцията (Marknadsdomstolen); отговарящ за правните и институционални въпроси по време на преговорите за ЕИП (заместник-председател, след това председател на групата ЕАСТ) и по време на преговорите по присъединяване на Кралство Швеция към Европейския съюз; съдия в Първоинстанцион­ния съд от 18 януари 1995 г. до 6 октомври 2006 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2006 г. до 6 октомври 2011 г.

 

Yves BOT
Yves BOT

Роден през 1947 г.; диплома по право от Юридическия факултет на Университета в Руан; доктор по право (Университет в Париж II „Panthéon-Assas"); асоцииран професор в Юридическия факултет на Университета в Ман; заместник-прокурор, а впоследствие и първи заместник-прокурор в прокуратурата в Ман (1974-1982); окръжен прокурор към Окръжния съд в Диеп (1982-1984); заместник окръжен прокурор към Окръжния съд в Страсбург (1984-1986); окръжен прокурор към Окръжния съд в Бастия (1986-1988); avocat général към Апелативния съд в Кан (1988-1991); окръжен прокурор към Окръжния съд в Ман (1991-1993); служител към министъра на правосъдието (1993-1995); окръжен прокурор към Окръжния съд в Нантер (1995-2002); окръжен прокурор към Окръжния съд в Париж (2002-2004); главен прокурор към Апелативния съд в Париж (2004-2006); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2006 г. до 9 юни 2019 г., деня на неговата смърт.

Ján MAZÁK
Ján MAZÁK

Роден през 1954 г.; доктор по право (Университет „Павол Йозеф Сафарик", Кошице, 1978 г.); професор по гражданско право (1994) и по право на Общността (2004); директор на Института по право на Общността към Юридическия факултет на Университета в Кошице (2004); съдия в Krajský súd (окръжен съд) в Кошице (1980); заместник-председател (1982) и председател (1990) на Mestský súd (градски съд) в Кошице; член на словашката адвокатура (1991); правен съветник в Конституционния съд (1993-1998); заместник-министър на правосъдието (1998-2000); председател на Конституционния съд (2000-2006); член на Венецианската комисия (2004); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2006 г. до 8 октомври 2012 г.

Verica TRSTENJAK
Verica TRSTENJAK

Родена през 1962 г.; държавен юридически изпит (1987 г.); доктор по право на университета в Любляна (1995 г.); професор (от 1996 г.) по теория на държавата и правото, и по частно право; изследовател; докторски изследвания в Университета в Цюрих, в Института по сравнително право към Виенския университет, в института „Макс Планк" по международно частно право в Хамбург, в Свободния университет в Амстердам; гостуващ професор в университетите във Виена и Фрайбург (Германия), както и в школата по право Bucerius в Хамбург; ръководител на правната служба (1994-1996 г.) и държавен секретар в Министерство на науката и технологиите (1996-2000 г.); главен секретар на правителството (2000 г.); член на работната група за европейски граждански кодекс (Study Group on European Civil Code) от 2003 г.; отговаря за Хумболтов изследователски проект (Фондация „Хумболт"); публикува над сто юридически статии и множество книги по европейско и частно право; награда на Асоциацията на словенските юристи „юрист на годината" за 2003 г.; член на редакционния съвет на няколко юридически списания; генерален секретар на Асоциацията на словенските юристи, член на няколко юридически асоциации, включително и Gesellschaft für Rechtsvergleichung; съдия в Първоинстанционния съд от 7 юли 2004 г. до 6 октомври 2006 г.; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2006 г. до 28 ноември 2012 г.

Camelia Toader
Camelia Toader

Родена през 1963 г.; бакалавърска степен по право (1986), доктор по право (1997) (Университета в Букурещ); стажант-съдия в Първоинстанционен съд Буфтя (1986—1988); съдия в Първоинстанционен съд 5-ти район Букурещ (1988—1992); приета в адвокатската колегия на Букурещ (1992), хоноруван преподавател (1992—2005) и впоследствие от 2005 г. професор по европейско гражданско и договорно право в Университета в Букурещ; редица докторантски проучвания и изследвания в института „Макс Планк“ по международно частно право в Хамбург (между 1992 г. и 2004 г.); началник на отдел „Европейска интеграция“ на Министерство на правосъдието (1997—1999); съдия във Върховния касационен съд (1999—2007); гостуващ професор в Университета във Виена (2000 и 2011); преподавател по право на Общността в Националния институт на магистратурата (2003 и 2005—2006); член на редакционния съвет на редица юридически списания; от 2010 г. асоцииран член, а впоследствие от 2017 г. пълноправен член на Международната академия по сравнително право и почетен научен сътрудник в изследователския център по европейско право на Института за правни науки при Румънската академия; съдия в Съда от 12 януари 2007 г. до 7 октомври 2021 г.

Jean-Jacques KASEL
Jean-Jacques KASEL

Роден през 1946 г.; доктор по право, специална бакалавърска степен по административно право (ULB, 1970 г.); дипломира се в IEP, Париж (Ecofin, 1972 г.); младши адвокат; юридически съветник към Banque de Paris et des Pays-Bas (1972-1973); аташе, впоследствие секретар (secrétaire de légation) в Министерство на външните работи (1973-1976); председател на работни групи към Съвета на министрите (1976); първи секретар на посолство (Париж), заместник постоянен представител към ОИСР (лице за връзка към ЮНЕСКО, 1976-1979 г.); началник на канцеларията на заместник министър-председателя (1979-1980); председател на работните групи към ЕПС (Азия, Африка, Латинска Америка); съветник, впоследствие заместник началник на кабинета на председателя на Комисията на Европейските общности (1981); директор, отговарящ за бюджета и Правилника за длъжностните лица, към генералния секретариат на Съвета на министрите (1981-1984); служител с особена мисия в постоянното представителство към Европейските общности (1984-1985); председател на Комитета по бюджета; пълномощен министър, директор на отдел „Политически въпроси и въпроси, свързани с културата" (1986-1991); дипломатически съветник на министър-председателя (1986-1991); посланик в Република Гърция (1989-1991 г., без постоянно местопребиваване), председател на Политическия комитет (1991); посланик, постоянен представител към Европейските общности (1991-1998); председател на Корепер (1997); посланик (Брюксел, 1998-2002 г.); постоянен представител към НАТО (1998-2002); висш служител в двора на Великия херцог (maréchal de la Cour) и началник на канцеларията на Негово Кралско Височество Великия херцог (2002-2007); съдия в Съда от 15 януари 2008 г. до 7 октомври 2013 г.

Marek Safjan
Marek Safjan

Роден през 1949 г. във Варшава (Полша), г‑н Marek Safjan завършва образованието си в Uniwersytet Warszawski (Варшавски университет, Полша). Той получава магистърска степен от него през 1971 г. и защитава докторската си дисертация през 1980 г. През 1990 г. този университет му присъжда степента хабилитиран доктор по правни науки, след което, през 1998 г., тази на редовен професор по право.

Започва професионалната си кариера също в Uniwersytet Warszawski, като започва да преподава право през 1973 г. като академичен асистент в Института по гражданско право. От 1991 г. до 1998 г. работи като професор по право и упражнява функцията директор на Института по гражданско право. Впоследствие става заместник-ректор на университета, от 1994 г. до 1997 г.

С множество трудове той активно допринася към правните изследвания в областта на гражданското, медицинското и европейското право, поради което в периода от 1991 г. до 1997 г. е определен да представлява Полша в Комитета по биоетика и в Комитета за защита на личните данни на Съвета на Европа. Между 1994 г. и 1998 г. е назначен за генерален секретар на полската секция на асоциацията на приятелите на френската правна култура Henri Capitant.

Успоредно с академичната си дейност той заема длъжността директор на отдела за гражданско право в Instytut Wymiaru Sprawiedliwości (Институтът за право и правосъдие, Полша) от 1992 г. до 1997 г.

Впоследствие той започва правораздавателна кариера в Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша): назначен за съдия през 1997 г., става председател на тази юрисдикция през 1998 г. и изпълнява тази функция до 2006 г.

Съдия в Съда от 7 октомври 2009 г. до 31 януари 2024 г.

Daniel Šváby
Daniel Šváby

Роден през 1951 г.; доктор по право (Братиславски университет); съдия в Първоинстанционния съд, Братислава; съдия по граждански дела в Апелативния съд и заместник-председател на Апелативния съд, Братислава; член на секцията по гражданско и семейно право в Правния институт на Министерството на правосъдието; заместващ съдия по търговски дела във Върховния съд; член на Европейската комисия по правата на човека (Страсбург); съдия в Конституционния съд (2000-2004); съдия в Първоинстанционния съд от 12 май 2004 г. до 6 октомври 2009 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2009 г. до 7 октомври 2021 г.

Maria BERGER
Maria BERGER

Родена през 1956 г.; юридическо и икономическо образование (1975-1979), доктор по право; асистент и хоноруван преподавател в Института по публично право и политически науки на Университета в Инсбрук (1979-1984); администратор във Федералното министерство на науката и научните изследвания, където последно е заместник-началник на отдел (1984-1988); отговаря за въпросите, свързани с Европейския съюз, във Федералната администрация (1988-1989); началник на служба „Европейска интеграция" на Федералната администрация (подготовка за присъединяването на Република Австрия към Европейския съюз) (1989-1992); директор на Надзорния орган на ЕАСТ в Женева и в Брюксел (1993-1994); заместник-председател на Дунавския университет в Кремс (1995-1996); член на Европейския парламент (ноември 1996 г.-януари 2007 г. и декември 2008 г.-юли 2009 г.) и член на правната комисия; заместващ член на Европейския конвент за бъдещето на Европа (февруари 2002 г.-юли 2003 г.); член на общинския съвет на град Перг (септември 1997 г.-септември 2009 г.); федерален министър на правосъдието (януари 2007 г.-декември 2008 г.); публикации по различни теми из областта на европейското право; гостуващ професор в университета в Сарбрюкен; почетен член на научния съвет на университета в Инсбрук; Съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2009 г. до 20 март 2019 г.

Pedro CRUZ VILLALÓN
Pedro CRUZ VILLALÓN

Роден през 1946 г.; диплома по право (1963-1968), доктор по право, Университет в Севиля (1975); следдипломна квалификация във Фрайбургския университет (1969-1971); доцент по политически и правни науки в Университета в Севиля (1978-1986); титуляр на катедрата по конституционно право в Университета в Севиля (1986-1992); съдебен помощник в Конституционния съд (1986-1987); съдия в Конституционния съд (1992-1998); председател на Конституционния съд (1998-2001); член на Института за академични изследвания в Берлин (2001-2002); титуляр на катедрата по конституционно право в Мадридския автономен университет (2002-2009); изборен съветник в Държавния съвет (2004-2009); автор на множество публикации; генерален адвокат в Съда от 14 декември 2009 г. до 7 октомври 2015 г.

Egidijus JARAŠIŪNAS
Egidijus JARAŠIŪNAS

Роден през 1952 г.; диплома по право от Университета във Вилнюс (1974-1979); доктор по правни науки в Академията по право в Литва (1999), адвокат в адвокатската колегия на Литва (1979-1990); депутат във Върховния съвет на Република Литва (1990-1992), впоследствие член на Сейма (Парламента) на Република Литва и член на Комитета за държава и право (1992-1996); съдия в Конституционния съд на Република Литва (1996-2005), впоследствие съветник на председателя на Конституционния съд на Литва (от 2006 г.); асистент в катедрата по конституционно право в Юридическия факултет на Университета „Миколас Ромерис" (1997-2000), впоследствие доцент (2000-2004), а след това професор (от 2004 г.) в посочената катедра и накрая ръководител на катедрата по конституционно право (2005-2007); декан на Юридическия факултет на Университета „Миколас Ромерис" (2007-2010); член на Венецианската комисия (2006-2010); подписал акта от 11 март 1990 г. за възстановяване на независимостта на Литва; Съдия в Съда на Европейските общности от 6 октомври 2010 г. до 8 октомври 2018 г.

Carl Gustav FERNLUND
Carl Gustav FERNLUND

Роден през 1950 г.; завършва право в Университета в Lund (1975); секретар на Първоинстанционния съд в Landskrona (1976—1978); специализиран съдия в Апелативния административен съд (1978—1982); заместник-съдия в Апелативния административен съд (1982); правен съветник в постоянния комитет по въпросите на Конституцията в шведския Парламент (1983—1985); правен съветник в Министерството на финансите (1985—1990); директор на данъчна дирекция „Данъци върху доходите на физическите лица“ в Министерство на финансите (1990—1996); директор на дирекция „Акцизи” в Министерство на финансите (1996—1998); съветник по данъчните въпроси в постоянното представителство на Швеция към Европейския съюз (1998—2000); генерален директор по правните въпроси на управление „Данъци и митници” в Министерство на финансите (2000—2005); съдия във Върховния административен съд (2005—2009); председател на Апелативния административен съд в Гьотеборг (2009—2011); съдия в Съда от 6 октомври 2011 г. до 7 октомври 2019 г.

Christopher VAJDA
Christopher VAJDA

Роден през 1955 г.; завършва право в Университета в Кеймбридж; специализира европейско право в Свободния университет в Брюксел (специално отличие); приет в адвокатската колегия на Англия и Уелс (Gray's Inn, 1979 г.); barrister (1979-2012); приет в адвокатската колегия на Северна Ирландия (1996 г.); King's Counsel; bencher на Gray's Inn (2003 г.); recorder на Crown Court (2003-2012); ковчежник на United Kingdom Association for European Law (2001-2012); участва в изготвянето на European Community Law of Competition (Bellamy & Child, трето-шесто издание); съдия в Съда от 8 октомври 2012 г. до 31 януари 2020 г.

Michail Vilaras
Michail Vilaras

Роден през 1950г.; завършва право в Атинския университет  (1973); следдипломна квалификация (DEA) по социално право в Университет  Париж II Пантеон-Сорбона (1977); адвокат (1974—1980); национален експерт в правната служба на Комисията на Европейските общности (1988—1990), впоследствие главен администратор в Генерална дирекция V „Трудова заетост, индустриални отношения, социални въпроси“ (1990—1994); експерт, главен експерт, а от 1999 съветник в гръцкия Държавен съвет; асоцииран член на Специалния върховен съд на Гърция; член на Централната комисия по изготвяне на законопроекти в Гърция (1996—1998); директор на правната служба към генералния секретариат на гръцкото правителство (1996—1998); съдия в Общия съд на Европейския съюз (1998—2010, председател на състав от 2004 г. до 2010 г.); член на Висшия съвет по административно правосъдие (2011—2012); член на Специализирания съд по споровете относно възнагражденията на магистратите и на Специализирания съд по делата срещу магистрати (2013—2014); член на консултативната група от експерти по кандидатурите във връзка с избора на съдии в Европейския съд по правата на човека (2014—2015); член на комисията, оправомощена да изготви становище по годността на кандидатите за съдийски длъжности в Съда на публичната служба на Европейския съюз (2012—2015); преподавател по европейско право в Националното училище за магистрати (1995—1996 и 2012—2015); съдия в Съда от 7 октомври 2015 г. до 7 октомври 2021 г.

Henrik Saugmandsgaard Øe
Henrik Saugmandsgaard Øe

Роден през 1964 г.; магистър по право, Орхуски университет (1991); магистър по европейско право, Колеж на Европа в Брюж (1993); лектор в Орхуския университет (1991-1993) и в Копенхагенския университет (1999-2001); гост преподавател в Копехнагенския и в Олборгския университет (от 2008 г.); адвокат, вписан в датската адвокатска колегия (1995); референдер в Първоинстанционния съд на Европейските общности (1994-1999); прокурор в копенхагенската прокуратура (1999-2000) и инспектор в полицейски райони (2004-2006); правен съветник на представителя на датския министър-председател по време на преговорите по изработване на Хартата на основните права на Европейския съюз (1999-2000); началник на секция в служба „Европейско право" (1999-2000); началник на отдел в служба „Европейско право и права на човека" (2000-2001) и началник на отдел в служба „Вещно и облигационно право" в Министерство на правосъдието (2001-2006); омбудсман по въпросите на потребителите, определен от датското правителство (2006-2014); съдия в Østre Landsret, Копенхаген (2015); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2015 г.  до 7 октомври 2021 г.

Michal Bobek
Michal Bobek

Роден през 1977 г.; магистър по право и магистър по международни отношения (Карлов университет, Прага); завършва английско право и право на Европейския съюз (Кеймбриджки университет); Magister Juris (Оксфордски университет, Сейнт Едмънд Хол); доктор по право (Европейски университетски институт, Флоренция); обучение в Брюкселския свободен университет и в Куинсландския университет (Австралия); референдер на председателя на Върховния административен съд на Чешката република (2005-2009), впоследствие началник на службата за изследвания и документация на същия съд (2008-2009); правоспособен съдия в Чешката република (2009); лектор (2011-2012) и изследовател (2013-2016) в Института по европейско и сравнително право към Оксфордския университет; преподавател в Колежа на Европа в Брюж (2013-2015); член на апелативния комитет на Чешката национална банка (2013-2015); съдия ad hoc в Европейски съд по правата на човека (2013-2015); съосновател и председател на чешкото сдружение за европейско и сравнително право; лектор и гост преподавател в редица университети в Европа и извън нея; автор на множество публикации в областта на правото на Европейския съюз, правата на човека в Европа, сравнителното (публично) право и теорията на правото; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2015 г. до 7 октомври 2021 г.

Evgeni Tanchev
Евгени Танчев

Роден през 1952 г.; завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1975); доктор по право (1979); асистент (1977-1984), доцент (1984-1990), а впоследствие професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1990-2013); декан на юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988-1991); член на Съвета по законодателство към Народното събрание на Република България (1995-1997); ръководител на катедра „Жан Моне“ в Нов български университет (2002-2005); председател на правния съвет към президента на Република България (2002-2003); съдия в Конституционния съд на Република България (2003-2009), а впоследствие председател на същия (2009-2012); ръководител на катедрата по конституционно право на юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2013-2016); член (2006-2016) и заместник-председател на венецианската комисия на Съвета на Европа (2013-2015); член на конституционния съвет към омбудсмана на Република България (2015-2016); редактор на няколко правни списания; автор на многобройни правни публикации; генерален адвокат в Съда от 19 септември 2016 г. до 7 октомври 2021 г.

Gerard Hogan
Gerard Hogan

Роден през 1958 г.; диплома по право от University College, Дъблин (LL.M. през 1981 г.); доктор по право на University College, Дъблин (LL.D. през 1997 г.); диплома по право от University of Pennsylvania (LL.M. през 1982 г.); barrister-at-law към Honorable Society of King’s Inns в Дъблин (1984); доктор по право на Trinity College, Дъблин (Ph.D. 2001); доцент по право в Trinity College, Дъблин (1982—2007); junior counsel в ирландската адвокатска колегия (1987—1997); senior counsel в ирландската адвокатска колегия (1997—2010); съдия в High Court, Ирландия (2010—2014); съдия в Court of Appeal, Ирландия (2014—2018); автор на многобройни публикации; генерален адвокат в Съда от 8 октомври 2018 г. до 7 октомври 2021 г.

Giovanni Pitruzzella
Giovanni Pitruzzella

Роден през 1959 г. в Палермо (Италия), г‑н Giovanni Pitruzzella завършва право в Università degli Studi di Palermo (университет Палермо, Италия) през 1982 г., а през периода  1983—1986 г. развива в този университет научно-изследователска и преподавателска дейност по конституционно право. След това става преподавател по конституционно право в Università degli Studi di Cagliari (университет Каляри, Италия), в който от 1986 г. до 1997 г. води курс по публично право, а по-късно в Università degli Studi di Palermo (университет Палермо, Италия). Между 2014 г. и 2017 г. преподава конституционно и конкурентно право в Libera Università Internazionale degli Studi Sociali Guido Carli (Свободен международен университет по социални науки „Гуидо Карли“, Италия). Автор е на множество статии по публично, конституционно, административно и конкурентно право.

Наред с това, през годините г‑н Pitruzzella е изпълнявал и многообразни функции за публичноправни субекти. От 1993 г. до 1996 г. е правен съветник на италианското правителство, а от 1998 г. до 2002 г. — председател на комисията за прилагане на специалния статут на област Сицилия.

Назначен през 2006 г. като член на Commissione di garanzia del diritto di sciopero nei servizi pubblici essenziali (Комисия за гарантиране на правото на стачка в сектора на основните обществени услуги, Италия), той е председател на тази комисия от 2009 г. до 2011 г. Наред с тези функции, през периода 2008—2011 г. е правен съветник в италианското министерство на здравеопазването. Между 2011 г. и 2018 г. е председател на Autorità garante della concorrenza e del mercato italiana (италианската комисия за защита на конкуренцията и пазара).

През април 2013 г. г‑н Pitruzzella е назначен като член на комисията за институционални, икономически и социални реформи. През юни същата година е включен като експерт в комисията за конституционни реформи.

Генерален адвокат в Съда от 8 октомври 2018 г. до 14 ноември 2023 г.

Albert VAN HOUTTE
Albert VAN HOUTTE

Роден на 12 ноември 1914 г. в Nieuwkapelle; белгийски поданик; доктор по право (1938 г.), завършва политическа и социална икономия (1940 г.) в Католическия университет в Лувен; асистент в Института по икономически науки на Католическия университет в Лувен (1939-1940 г.); адвокат (1938-1940 г.); икономически и данъчен съветник на Boerenbond, началник на кабинета на министъра на земеделието (1944-1945 г.); секретар на Европейската служба на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) в Рим, отговарящ за ликвидацията на Международния институт по земеделие (1946-1949 г.); председател на белгийския комитет на ФАО, член на Съвета на ФАО и на различни комитети (1950-1953 г.); секретар на Съда на ЕОВС от 26 март 1953 г. до 6 октомври 1958 г. и на Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 9 февруари 1982 г.; починал на 15 май 2002 г.

Paul HEIM
Paul HEIM

Роден на 23 май 1932 г. във Виена; британски поданик; следва право в Kings College, в университета в Durham, и в Lincoln's Inn (1950-1955 г.); член на лондонската адвокатска колегия; заместник-секретар на Върховния съд на Кения (1955 г.); практикуващ адвокат (от 1957 до 1958 г. и от 1961 до 1962 г.); съдия в първоинстанционен съд (1958 г.); първи заместник-секретар на Върховния съд на Кения (1963 г.); заместник-администратор в Секретариата на Съда по правата на човека в Страсбург (1965 г.); администратор в Секретариата на Комисията по правата на човека (1966 г.); администратор (1967 г.), главен администратор (1969 г.), заместник-ръководител на кабинет (1969-1973 г.) в Съвета на Европа; началник на отдел (1973 г.) и директор (1980 г.) в секретариата на Европейския парламент; секретар на Съда от 10 февруари 1982 г. до 9 февруари 1988 г.; починал на 23 септември 2020 г.

Jean-Guy GIRAUD
Jean-Guy GIRAUD

Роден през 1944 г.; френски гражданин; диплома по право от университета Париж I, от Парижкия институт за политически науки и от School of advanced international studies de la Johns Hopkins University; администратор в генералния секретариат на Европейския парламент; главен администратор в секретариата на комисията по бюджета; началник на отдел в секретариата на комисията по институционални въпроси и комисията по бюджета; съветник, впоследствие директор при председателя на Европейския парламент (институционални, правни и бюджетни въпроси); и.д. директор на Генерална дирекция „Комисии"; секретар на Съда от 10 февруари 1988 г. до 9 февруари 1994 г.

Roger GRASS
Roger GRASS

Роден през 1948 г.; диплома от Института за политически изследвания в Париж и диплома по публично право; заместник-окръжен прокурор към Окръжен съд, Версай; главен администратор в Съда; главен секретар в прокуратурата към Апелативен съд, Париж; кабинет на министъра на правосъдието; съдебен помощник на председателя на Съда; секретар на Съда от 10 февруари 1994 г. до 6 октомври 2010 г.