Направо към основното съдържание



Съдебна статистика на Съда - 2024 г

 Вж. подробните статистически данни за Съда 

 

Кратък преглед на основните статистически тенденции през изминалата — (не)обикновена — година

от

Marc-André Gaudissart

заместник-секретар на Съда

 

 

Както всяка година, имам удоволствието да представя накратко на читателите съдебната статистика за изминалата година заедно с някои насоки за прочита и разбирането на данните за делата, които бяха отнесени до Съда или които той приключи.

 

Това невинаги е лесно упражнение, доколкото понякога разликите спрямо предходната година не са особено значителни и не позволяват непременно да се откроят важните промени или да се разпознаят повтарящите се тенденции, но 2024 година е ясно изключение от това правило. Всъщност в много аспекти изминалата година може да се определи като необикновена — в изначалния смисъл на думата — както от гледна точка на броя на делата, които бяха отнесени до Съда през 2024 г., така и от гледна точка на приключените от него дела. И единият, и другият показател всъщност напомнят за историческите върхове, достигнати през 2019 г., и изцяло осмислят законодателната реформа, която влезе в сила на 1 септември 2024 г. и вследствие на която Съдът сподели преюдициалната си компетентност с Общия съд на Европейския съюз, комуто вече принадлежи правомощието да се произнася по въпросите, отправяни от юрисдикциите на държавите от Съюза в специфичните сфери по член 50б от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“)[1].

 

1.     Образуваните дела

Най-напред, броят на делата, които бяха отнесени до Съда през 2024 г., е 920. Това не е най-високият им брой в историята на Съда — рекордът беше отбелязан преди пет години, през 2019 г., когато новите дела бяха 966 — но все пак това число отразява увеличение с 12 % спрямо предходната година (821 нови дела през 2023 г.) и не включва онези около 20 преюдициални запитвания, които постъпиха в секретариата на Съда след 1 октомври 2024 г. и бяха изпратени на Общия съд след предварителния анализ по член 93а от Процедурния правилник на Съда. Следователно без споменатата реформа броят на делата в Съда през 2024 г. щеше да е още по-висок.

Без изненади в това отношение, през 2024 г. делата по преюдициални запитвания отново са преобладаващата част от образуваните пред Съда дела, цели 573 от които са по преюдициални запитвания (спрямо 518 през 2023 г.), но се забелязва и увеличение на частта на делата по жалби срещу актове на Общия съд, като общият брой на тези жалби през 2024 г., включително срещу съдебни актове за обезпечителни мерки и по молби за встъпване, достига 277, което е повече от броя им през 2023 г. (231), но и повече от пика им през 2019 г. (когато бяха подадени 266 нови жалби срещу актове на Общия съд). Това увеличение е свързано с постановяването на редица актове на Общия съд, с които той се произнесе по споровете между десетки банкови институции и Единния съвет за преструктуриране. Общият съд отмени решенията на този орган относно изчисляването на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране, но актовете му бяха оспорени от Единния съвет за преструктуриране, Съвета на Европейския съюз и някои банки. Съответно в Съда постъпиха цели 76 жалби. Доколкото предметът на тези дела е по същество еднакъв и изтъкнатите от жалбоподателите основания до голяма степен се припокриват, по съображения за процесуална икономия Съдът определи някои дела за „пилотни“ и със съгласието на съответните страни спря останалите дела до решаването на пилотните.

За разлика от преюдициалните дела и делата по жалби срещу актове на Общия съд, преките производства леко намаляха през 2024 г. в сравнение с предходната година (53 нови дела спрямо 60 през 2023 г.), но сред тях се открояват първото дело на основание член 8, първа алинея от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, което беше заведено от правителството на Френската република от името на Националното събрание на тази страна[2], както и две дела за установяване на неизпълнение на задължения, които Комисията заведе срещу Обединеното кралство на основание член 87, параграф 1 от Споразумението за оттеглянето на тази държава от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. Исковите молби по тези дела постъпиха на 20 декември 2024 г., тоест само дни преди изтичането на четиригодишния срок, предвиден в посочения член от Споразумението за оттегляне, и в тях се иска да се установи, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по членове 45 и 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по редица разпоредби от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки[3][4], както и че не е изпълнило задълженията, които произтичат за него от определени разпоредби на Договорите, от Хартата на основните права на Европейския съюз и от общите принципи на правото, доколкото не се е съобразило с решението на Съда по дело Achmea[5] и не е прекратило двустранните си инвестиционни договори с държави — членки на Съюза[6].

Накрая, наред с няколкото дела по молби за правна помощ и за определяне на съдебните разноски, ще отбележа и че на 13 септември 2024 г. Комисията внесе искане за становище по въпроса каква е компетентността на Съюза (изключителна или споделена) за сключването на споразумението за въздушен транспорт между Султанат Оман, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга. Това искане, представено на основание член 218, параграф 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз, породи изключително висок интерес, като писмени становища по повдигнатия от Комисията въпрос представиха всички държави членки с едно-единствено изключение, а също и Европейският парламент и Съветът.

Ако погледнем по-отблизо предмета на делата, отнесени до Съда през изминалата година, ще забележим като цяло същата картина като през предходните години. Както и преди, през 2024 г. Съдът беше сезиран с редица дела в областта на конкуренцията и държавните помощи, защитата на потребителите и околната среда, както и социалната политика и транспорта, но за читателя несъмнено ще са най-любопитни високият брой на делата в областта на икономическата и паричната политика и относно ограничителните мерки в контекста на войната в Украйна, както и броят на делата относно Пространството на свобода, сигурност и правосъдие. В тази област през 2024 г. бяха образувани цели 123 дела, от които 117 по преюдициални запитвания, което е с 40 дела повече, отколкото през предходната година. Много от тях са от Италия.

Анализът на географския произход на преюдициалните запитвания, отправени до Съда през 2024 г., е друг интересен фактор в това отношение. Докато през 2023 г. запитванията от италиански юрисдикции бяха силно намалели, през 2024 г. броят им буквално скочи — в Съда постъпиха близо сто запитвания от италиански съдилища (общо 98, в сравнение със само 43 през 2023 г.), което е най-високият брой на запитванията от тази страна от 1952 г. досега. За сметка на това, броят на запитванията от германските юрисдикции следва обратната тенденция: общо 66, запитванията от тази страна достигнаха най-ниския си брой за последните 15 години, докато през 2023 г. бяха 94, а три години по-рано (2020 г.) — дори 140; броят на запитванията от полските юрисдикции пък остава стабилен — през 2024 г. техните запитвания до Съда бяха 47 (спрямо 48 през предходната година). Следват ги, в този ред, австрийските, българските и белгийските юрисдикции със съответно 39, 38 и 36 преюдициални запитвания. В този контекст впрочем е интересно да се отбележи, че от 36‑те запитвания от белгийски съдилища цели пет са отправени от конституционния съд на тази държава. Неговите въпроси се отнасят до разнообразни теми като защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот в сектора на електронните комуникации, хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и още валидността на мерките, които Съветът на Европейския съюз взема за справяне с високите цени на енергията в контекст на особена геополитическа несигурност.

Накрая, що се отнася до спешните производства, забелязва се ръст на броя на исканията за разглеждане на делата по бързото или спешното производство. Докато през двете предходни години броят им се беше установил на доста ниско равнище (съответно 52 искания през 2022 г. и 43 през 2023 г.), през 2024 г. тези искания отново започнаха да растат, като достигнаха 75 общо за всички видове дела. През изминалата година за шест дела беше решено да бъдат разгледани по реда на спешното производство, а за още толкова беше решено да бъдат разгледани по реда на бързото производство — те се отнасят съответно до тълкуването на разпоредбите за предаването на лица за целите на наказателното преследване, предвидени в Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна[7], до тълкуването на разпоредбите относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица[8] и до тълкуването на понятието „сигурна страна на произход“ по членове 36, 37 и 38 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60) и приложение I към нея[9].

 

2.     Приключените дела

Изминалата година наистина много напомня на 2019 г., що се отнася до броя на отнесените до Съда дела, но още повече що се отнася до приключените от Съда дела. Всъщност през 2024 г. Съдът приключи 863 дела, с което почти изравни достигнатия пет години по-рано рекорд в броя на приключените дела (865 дела). Този показател — който бележи увеличение с 10 % спрямо предходната година, през която бяха приключени 783 дела — отразява непрестанните усилия на Съда за овладяване на растящата работна натовареност, при това на фона на напускането на един от членовете на Съда през февруари 2024 г. и кончината на друг от действащите му членове четири месеца по-късно. Докато пиша тези редове, посочените двама членове на Съда все още не са заместени и това принуждава Съда да работи само с 25 вместо предвидените 27 съдии в своя състав.

Голямата част от приключените от Съда дела очаквано са по преюдициални запитвания и по жалби срещу актове на Общия съд, което точно отразява относителния дял на тези видове дела в общия брой на отнасяните до Съда дела. Ако обърнем по-отблизо внимание на начина на приключването на делата през изминалата година, ще забележим, че по-голямата част са приключени с решение. Всъщност през 2024 г. с решение са приключени 595 дела, докато година по-рано броят им беше 535. Броят на делата, приключили с определение, пък леко намалява, както по преюдициални запитвания, така и по жалби срещу актове на Общия съд. Съответно приключените с определение дела по жалби срещу актове на Общия съд са не повече от 40 % от общия брой на приключените дела по такива жалби през 2024 г., докато година по-рано са били над 50 %, а през 2022 г. — 60 %! Този фактор неизбежно се отразява на средната продължителност на делата.

Миналата година Съдът приключи голям брой дела по жалби срещу актове на Общия съд, особено в областта на конкуренцията и държавните помощи, като производствата по тях преминаха през всички възможни етапи, включително провеждане на съдебно заседание и представяне на заключение от генералния адвокат, поради което средната продължителност на тези дела се увеличи от 13,9 месеца през 2023 г. на 18,4 месеца през 2024 г.

Наблюдава се и ръст в средната продължителност на делата по преюдициални запитвания и на преките производства, но той е по-слабо изразен, отколкото при делата по жалби срещу актове на Общия съд. Средната продължителност на преюдициалните дела достигна 17,2 месеца през 2024 г. в сравнение с 16,8 месеца през 2023 г., докато средната продължителност на преките производства нарасна през същия период от 20,8 месеца на 21,5 месеца, което остава в границите на разумното, като се има предвид, че Съдът приключи голям брой висящи дела от предходните години, и най-вече делата по жалбите на редица държави членки от октомври 2020 г. срещу приетите от законодателя на Съюза правила за установяването, каботажните превози, максималното време на управление и командироването на водачите в сектора на автомобилния транспорт. Съдът се произнесе по тези съединени дела по 15 жалби с решение от 4 октомври 2024 г., което съдържа близо 1 500 точки[10].

Натрупването на тези фактори логично довежда до увеличаване на средната продължителност на производствата пред Съда общо за всички видове дела до 17,7 месеца през 2024 г. спрямо 16,1 месеца година по-рано. Що се отнася обаче до делата, разглеждани по реда на спешното производство, които винаги изискват особена бдителност поради чувствителните области, до които се отнасят, забелязва се намаляване на средната им продължителност от 4,3 месеца през 2023 г. на 3,3 месеца през 2024 г., което е съвсем близко до целта, с която бе въведено това производство през март 2008 г.[11].

Що се отнася до разпределението на делата между различните съдебни състави, забелязва се преди всичко съществено увеличаване на броя на съдебните актове, постановени от големия състав на Съда. Всъщност 75 дела бяха приключени през 2024 г. от този съдебен състав, в сравнение със само 36 дела година по-рано. Това се дължи, както стана дума, на решаването на групата от петнадесет свързани дела относно европейския регулаторен пакет в областта на транспорта, а също и на частичното подновяване на състава на Съда през октомври 2024 г. Тъй като през октомври 2024 г. изтичаше мандатът на голям брой от съдиите, разглежданите с тяхно участие дела следваше да се решат преди заминаването им, за да се избегнат проблеми с кворума. Голям брой от тези дела обаче бяха разпределени на големия състав.

И през 2024 г. най-голям е процентът на делата, приключени от тричленни състави — общо 46 % от делата, приключили с решение или определение с правораздавателен характер, но процентът на делата, решени от петчленните състави, продължава да расте и достига близо 42 %. Общият брой на делата, приключени от различните съдебни състави през 2024 г., възлиза съответно на 359 дела за тричленните състави, включително състава по допускането на обжалване, и 324 дела за петчленните състави. Година по-рано този показател беше съответно 381 дела за тричленните състави и 298 дела за петчленните състави.

Накрая, следва да се отбележи, че през 2024 г. Съдът постанови едно решение в най-внушителния си състав (пленум): става дума за решението от 30 април 2024 г. по второто дело „Quadrature du Net“. Сезиран отново от френския Conseil d’État (Държавен съвет), Съдът даде важни допълнителни пояснения по тълкуването на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., във връзка с Хартата на основните права[12].

 

3.     Висящите дела

Както видяхме, през 2024 г. броят на приключените от Съда дела беше изключително висок, но при все това остана под броя на образуваните през тази година дела, като логична последица от което се стигна до увеличаване на броя на висящите пред Съда дела, който достигна 1 206 дела към 31 декември 2024 г. Това е най-високият брой висящи дела изобщо в историята на Съда. Несъмнено той е белег за доверието, което гражданите и съдилищата от държавите — членки на Съюза, оказват на Съда да решава стоящите пред тях въпроси за тълкуването на правото на Съюза, но също така е свидетелство за значението на законодателната реформа, която влезе в сила през септември 2024 г. с цел да възстанови баланса в работната натовареност между Съда и Общия съд, като прехвърли на Общия съд част от преюдициалните правомощия на Съда.

На сегашния етап е очевидно твърде рано да се прави равносметка на тази реформа, но ще проследим с внимание промените в броя на отнасяните до Съда дела, особено в специфичните сфери, в които бяха прехвърлени тези правомощия, за да оценим ефекта на реформата както за разглеждането на съответните дела от Общия съд, така и за работната натовареност на Съда и продължителността на делата, която беше един от факторите, довели до искането за изменение на Статута.

 

*****

 

 

 

[1]      Нека да припомня, става дума за следните шест сфери: 1) общата система на данъка върху добавената стойност, 2) акцизите, 3) Митническия кодекс, 4) тарифното класиране на стоките в Комбинираната номенклатура, 5) обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги и 6) системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

[2]      Дело C‑553/24, Assemblée nationale/Европейски парламент и Съвет. Делото е образувано по жалба за отмяна на Регламент (ЕС) 2024/1351 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно управлението на убежището и миграцията, за изменение на регламенти (EС) 2021/1147 и (ЕС) 2021/1060 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 604/2013 (OB L, 22.5.2024 г.).

 

[3]      ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

 

[4]      Дело C‑892/24, Комисия/Обединено кралство.

 

[5]      Решение от 6 март 2018 г., Achmea (C‑284/16, EU:C:2018:158).

 

[6]      Дело C‑894/24, Комисия/Обединено кралство.

[7]      Дела C‑202/24, Alchaster (решение от 29 юли 2024 г., EU:C:2024:649), и C‑743/24, Alchaster II.

 

[8]      Съединени дела C‑244/24 и C‑290/24, Kaduna (решение от 19 декември 2024 г., EU:C:2024:1038).

 

[9]      Съединени дела C‑758/24 и C‑759/24, Alace и Canpelli.

 

[10]     Съединени дела C‑541/20—C‑555/20, Литва и др./Парламент и Съвет (Пакет за мобилност), EU:C:2024:818.

 

[11]     В това отношение вж. декларацията на Съвета от 20 декември 2007 г. във връзка с приемането на решението му за изменение на протокола относно статута на Съда, в която се казва, че „спешното производство по постановяване на преюдициално заключение би следвало да приключ[ва] в срок до три месеца“ (ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 44).

 

[12]     Дело C‑470/21, Quadrature du Net и др. (Лични данни и борба с нарушенията на права върху интелектуална собственост), EU:C:2024:370.

 

Вж. също

 

Съдебната статистика за няколко предходни години също може да се прегледа на сайта Curia, в частта „Исторически преглед".