НЕЛОЯЛНИТЕ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ

Правото на Съюза забранява нелоялните, заблуждаващите и агресивните търговски практики, които могат да изопачат икономическото поведение на потребителите. По-долу са възпроизведени няколко примера от богатата практика на Съда по този въпрос.

Свързаните оферти

Държавите членки не могат да забранят напълно на продавачите да отправят свързани оферти към потребителите (като например бензиностанция, която предлага безвъзмездно съдействие при ремонт в течение на три седмици за всяко зареждане с поне 25 литра). Всъщност свързаните оферти не могат да се считат при всякакви обстоятелства за нелоялни търговски практики (решение от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C-261/07 и C-299/07).

Сама по себе си съвместната оферта, състояща се в продажба на компютър, оборудван с предварително инсталиран софтуер, не представлява нелоялна търговска практика. Освен това непосочването на цената на всяка една от предварително инсталираните софтуерни програми не може да се счита за заблуждаваща търговска практика, тъй като цената на различните софтуерни програми не представлява съществена информация за потребителя (решение от 7 септември 2016 г., Deroo-Blanquart, C-310/15).

Агресивните и заблуждаващите търговски практики

Забранени са агресивните търговски практики, създаващи у потребителя невярно впечатление, че вече е спечелил награда, когато всъщност, за да    я получи, той трябва да направи някакъв разход. Такъв е по конкретно случаят с реклами, които дават уверение на получателя им, че е спечели круиз, въпреки че за да получи тази награда, той трябва да заплати застраховката и добавка за кабина и да поеме разходите за храна и напитки, както и пристанищните такси по време на пътуването (решение от 18 октомври 2012 г., Purely Creative, C-428/11).

Предвидените със закон здравноосигурителни каси също могат да носят отговорност за нелоялни търговски практики. Така е налице заблуждаваща търговска практика, когато здравноосигурителна каса уведомява осигуряващите се към нея лица, че съществува опасност да понесат неблагоприятни финансови последици при смяна на здравноосигурителната си каса (решение от 3 октомври 2013 г., Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs, C-59/12).

Накрая, разходите за обаждане на телефонен номер за следпродажбено обслужване не трябва да надхвърлят тези за стандартно обаждане, тъй като в противен случай би била налице нелоялна търговска практика (решение от 2 март 2017 г., Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, C-568/15).