ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ДО 1998 г.

От 1971 г. въпросътзатрансграничното здравно обслужване е уреден на равнището на Съюза с Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността.

Най-общо казано, това законодателство позволява на пациентите, след като получат разрешение от здравната си каса, да отидат на лечение в друга държава членка (формуляр S2). При наличието на въпросното разрешение разходите за лечение обикновено се поемат или възстановяват на пациента по тарифите в страната, където е проведено лечението, и то дори същите да са по-високи от тези в страната на пациента.

В началото на 90-те години Европейският съюз вече е пространство без граници, а това улеснява свободното движение на хора. Съответно все повече пациенти изявяват желание да бъдат лекувани от лекари в друга държава членка, като основният въпрос е дали за тази цел винаги е необходимо първо да получат разрешение от здравната си каса. През 1998 г. Съдът разглежда два случая, в които пациентите не са изискали, съответно получили такова разрешение, но все пак са поискали от здравната си каса да им възстанови направените разходи.