След решения Kohll и Decker Съдът е имал повод многократно да тълкува регламента от 1971 г., и то в две основни направления: планираната и непланираната болнична помощ.
Планирана болнична помощ
Когато разрешението, необходимо за планирано болнично лечение в друга държава членка, е неправилно отказано, но по някаква причина е дадено след въпросното лечение, пациентът има право да му бъдат възстановени направените разходи така както ако разрешението е било своевременно издадено (12 юли 2001 г., Vanbraekel и др., C-368/98).
Преди да откажат да издадат на пациент разрешение за лечение в чужбина с мотива, че след изчаквателен срок той би могъл да се лекува в болница в страната си, националните власти трябва да се уверят, че определеният срок не надвишава срока, който от медицинска гледна точка е приемлив предвид здравословното състояние и клиничните потребности на пациента (16 май 2006 г., Watts, C-372/04). Освен това не може да се откаже предварително разрешение, когато липсата на медицински материали от първа необходимост е пречка пациентът своевременно дaа получи болнично лечение в страната си (9 октомври 2014 г., Petru, C-268/13).
За сметка на това, може да се откаже предварително разрешение, ако предоставяните в чужбина медицински услуги не се поемат от системата за социално осигуряване на пациента. Ако обаче приложеният в чужбина способ на лечение съответства на обезщетения, поемани в държавата членка на пациента, не може да се откаже предварително разрешение по съображението, че такъв способ на лечение не се прилага в тази държава членка (5 октомври 2010 г., Елчинов, C-173/09).
Когато пациентът е получил разрешение да се лекува в болница в друга държава членка и част от болничните разходи са за негова сметка, той може да иска от здравната си каса да му възстанови всички или част от тези разходи според стойността на равностойното лечение в страната му (16 май 2006 г., Watts, C-372/04).
Непланирана болнична помощ
Регламентът от 1971 г., заменен с Регламент № 883/04, предвижда, че наетият или самостоятелно заетият работник, чието здравословно състояние изисква незабавна здравна помощ по време на престой в друга държава членка (спешна медицинска помощ), има право разходите за тази помощ да бъдат поети от здравната му каса, без предварително разрешение от нейна страна и по тарифите в страната, където е проведено лечението.
Когато пенсионер е на пътуване в друга държава членка и се окаже, че се нуждае от спешно болнично лечение, здравната му каса не може да обвързва поемането на медицинските разходи с наличието на предварително разрешение или пък с условието болестта, от която страда това лице, да се е проявила внезапно, макар такова условие да важи за наетите и самостоятелно заетите работници. Различнототретиранена пенсионеритеина работницитесеобяснява с волята на законодателя на Съюза да улесни действителната мобилност на пенсионерите, предвид по-голямата им уязвимост и зависимост от здравна гледна точка (25 февруари 2003 г., IKA, C-326/00).
Освен това, когато лице, получило предварително разрешение, е лекувано в друга държава членка и лекарите в тази държава решат да го прехвърлят, по неотложни медицински причини, в болница в държава, която не е част от ЕС (например Швейцария), медицинските му разходи пак ще бъдат поети. Всъщност здравната каса на пациента трябва да се довери на лекарите в държавата членка, където се провежда лечението, които най-добре могат да преценят нуждите на пациента (12 април 2005 г., Keller, C-145/03).
Накрая, когато пациентът е получил спешно болнично лечение по време на пътуване в друга държава членка, здравната му каса може да откаже да възстанови разходите, които в държавата, където е проведено лечението, са оставени в тежест на пациентите (като например доплащане от пациента) (15 юни 2010 г., Комисия/Испания, C-211/08).