Общ съд

Add

Роден през 1944 г.; завършва право и магистърска степен по икономика в университета в Коимбра; доктор по международни икономически науки (университет „Paris I - Panthéon Sorbonne"); отбива задължителна военна служба в Министерството на военноморските сили (правна служба 1969 1972); преподавател в Католическия университет и в университета „Nova" в Лисабон; бивш преподавател в университета „Coimbra" и в университета „Lusíada" в Лисабон (директор на Института по европейски изследвания); член на португалското правителство (1980-1983): държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, в председателството на Министерския съвет и в Комитета по европейска интеграция; депутат в португалския парламент, заместник-председател на Християндемократическата група; генерален адвокат в Съда (1986-1988); председател на Първоинстанционния съд на Европейските общности (1989-1995); адвокат в адвокатската колегия на Лисабон, специалист по европейско и конкурентно право (1996-2012); член на работната група за бъдещето на съдебната система на Европейските общности „Groupe Due" (2000); председател на дисциплинарния съвет на Европейската комисия (2003-2007); председател на Португалската асоциация по европейско право (от 1999 г.); Съдия в Съда на Европейските общности от 8 октомври 2012 г. до 8 октомври 2018 г.

Роден през 1928 г.; ирландски гражданин; баристър; Senior Counsel; специалист по конституционно и по търговско право; съдия в High Court; председател на Генералния съвет на ирландската адвокатура; член на ръководството на King's Inns; председател на образователния комитет към Съвета на King's Inns; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 10 януари 1996 г.; починал на 3 януари 2018 г.

Роден на 19 февруари 1934 г.; италиански гражданин; съдия в първоинстанционния съд на Неапол; съдия в Римския апелативен съд и впоследствие в Касационния съд; служител в службата по законодателство в Министерство на правосъдието; председател на генералния комитет на дипломатическата конференция, приела Конвенцията от Лугано; съдебен помощник на италианския генерален адвокат в Съда; професор във Висшето училище по публична администрация в Рим; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 1995 г.; председател на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 4 март 1998 г.; генерален адвокат в Съда от 5 март 1998 г. до 6 октомври 2000 г; починал на 26 януари 2010 г.

Роден на 14 ноември 1934 г.; британски поданик; адвокат (Шотландия); King's Counsel (Шотландия); секретар, впоследствие ковчежник на Faculty of Advocates; председател на консултативния съвет на адвокатурите на Европейската общност; Salvesen Professor of European Institution и директор на Европейския институт на Единбургския университет; специален съветник към House of Lords Select Committee по въпросите на Европейските общности; почетен член на ръководството на Gray's Inn, Лондон; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 9 март 1992 г.; съдия в Съда от 10 март 1992 г. до 7 януари 2004 г.

роден през 1938 г.; германски гражданин; магистрат в Land Nordrhein-Westfalen, служител в Министерство на правосъдието, отдел „Право на Общността и права на човека"; сътрудник в кабинета на датския член на Комисията, след това в ГД III (Вътрешен пазар), впоследствие началник на отдел „Наказателно право" във федералното Министерство на правосъдието; началник на кабинета на министъра, впоследствие директор (Ministerialdirigent) на под-дирекция по наказателно право; преподавател в университета в Саарбрюкен; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 6 февруари 1997 г., деня на неговата смърт.

Роден през 1938 г.; гръцки гражданин; член на Simvoulio tis Epikratias (Държавен съвет) и впоследствие държавен съветник; член на Anotato Idiko Dikastirio (Върховен специален съд) и на Dikastiria Simaton (съдилища по марките); съветник на администрацията относно прилагането на правото на Общността; професор по право на Общността в Националното училище по публична администрация и в Института за обучение без откъсване от производството; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 18 септември 1992 г.

Роден през 1939 г.; университетско следване във факултетите по право и по икономически науки в Монпелие и Париж; доктор по право (1964 г.); адвокат (1964 г.); avocat avoué (1967 г.); главен администратор в Министерство на труда и социалното осигуряване; член (1978-1989 г.), впоследствие председател (1988-1989 г.) на Икономическия и социален съвет; член на управителния съвет на Société nationale de crédit et d'investissement и на Société européenne des satellites (до 1989 г.); член (1993-1995 г.), впоследствие председател на съвета на Международен университетски институт, Люксембург (1995-2004 г.); преподавател в университета на Люксембург; правителствен представител в комитета на Европейския социален фонд, в Консултативния комитет за свободното движение на работници и в Управителния съвет на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа (до 1989 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 11 юли 1996 г.; съдия в Съда от 12 юли 1996 г до 14 януари 2008 г.

Роден през 1944 г.; нидерландски поданик; изпълнителен секретар на застрахователни брокери D. Hudig & Co., а впоследствие изпълнителен секретар на предприятието Granaria B.V.; съдия в Окръжния съд на Ротердам; член на Съда на Нидерландските Антили; околийски съдия в Ротердам; заместник-председател, на окръжния съд в Ротердам; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 1998 г.

Роден през 1945 г.; юрист-лингвист в Съда; администратор в Министерство на правосъдието; специализиран магистрат; юридическо аташе към постоянното представителство на Дания в Европейските общности; временен съдия в Østre Landsret (Апелативен съд); началник на отдел „Конституционно и административно право" в Министерство на правосъдието; директор на отдел в Министерство на правосъдието; доцент; член на Ръководния комитет по правата на човека към Съвета на Европа (CDDH), впоследствие член на Бюрото на CDDH; член на Комитета ad hoc за обучение на съдии към Академията по европейско право в Триер, Германия, 2004 г.; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г.; председател на Първоинстанционния съд от 4 март 1998 г. до 17 септември 2007 г.

Роден през 1946 г.; Abogado del Estado (в Jaén и в Гренада); секретар в икономическия и административния съд в Jaén, а непосредствено след това и в Кордоба; член на адвокатската колегия (Jaén, Гренада); ръководител на правната служба към Министерство на външните работи за представителство на испанската държава пред Съда на Европейските общности; ръководител на испанската делегация в работната група, учредена към Съвета на Европейските общности с оглед създаването на Първоинстанционния съд на Европейските общности; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 2007 г.

Роден през 1948 г.; френски гражданин; инспектор в Министерство на финансите; младши член съдия, впоследствие съдия по жалбите във Върховния административен съд; юридически съветник в няколко министерства; редовен доцент в множество висши училища и преподавател в множество институти, и университети; съдебен помощник в Съда; ръководител на правния отдел на Crédit Lyonnais; почетен председател на Европейската асоциация по банково и финансово право (AEDBF); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 18 септември 1995 г.; починал на 9 септември 2020 г.

роден през 1954 г.; бакалавър и доктор по право, Katholieke Universiteit Leuven; магистър по право, магистър по публична администрация,Харвардски университет; асистент (1979-1983 г.), а от 1983 г. и професор по европейско право в Katholieke Universiteit Leuven; съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1984-1985 г.); професор в Колежа на Европа, Брюж (1984-1989 г.); адвокат в брюкселската адвокатска колегия (1986-1989 г.); гостуващ професор в Harvard Law School (1989 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 6 октомври 2003 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2003 г., заместник-председател на Съда от 9 октомври 2012 г. до 8 октомври 2015 г.; председател на Съда от 8 октомври 2015 г.

Роден през 1946 г.; британски поданик; баристър, Middle Temple; King's Counsel, специализира търговско право, европейско право и публично право; съавтор на първите три издания на „Bellamy & Child, Common Market Law of Competition", съдия в Първоинстанционния съд от 10 март 1992 г. до 15 декември 1999 г.

Роден през 1944 г.; гръцки гражданин; адвокат (Атина); съдебен помощник на съдиите Chloros и Kakouris в Съда; професор по публично право и по право на Общността (Атина); юридически съветник; първо аташе в Сметната палата; съдия в Първоинстанционния съд от 18 септември 1992 г. до 17 септември 1998 г.

Родена през 1942 г.; доктор по право от Хелзински университет; асистент по гражданско и търговско право в Хелзински университет, директор по юридическите въпроси и търговската политика на Централната търговска камара на Финландия; генерален директор на Службата за защита на потребителите, Финландия; член на редица правителствени комитети и делегации, председател на Съвета за контрол върху рекламата на лекарствени продукти (1988-1990 г.); член на Съвета по потребителски въпроси (1990-1994 г.); член на Съвета по конкуренция (1991-1994 г.) и член на Комитета за изготвяне на Nordic Intellectual Property Law Review (1982-1990 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 18 януари 1995 г. до 6 октомври 2009 г.

Роден през 1948 г.; доктор по право и магистър по социология и икономика, Виенски университет; преподавател във Виенския икономически университет, в Юридическия факултет на Виенския университет и в редица други университети; почетен професор в Юридическия факултет на Виенския университет; Ministerialrat и ръководител на отдел във федералното канцлерство; член на Ръководния комитет за правно сътрудничество на Съвета на Европа (CDCJ); представител ad litem в съдебните производства за преглед на конституционосъобразността на федералните закони пред Конституционния съд (Verfassungsgerichtshof); координатор, отговорен за привеждането на австрийското федерално право в съответствие с правото на Общността; съдия в Общия съд от 18 януари 1995 г до 16 септември 2013 г.

Pодена през 1945 г.; диплома по право от Университета в Лунд; съдебен помощник и съдия в Първоинстанционния съд в Тролхетан (1971-1974); съдебен помощник в Апелативния съд на Стокхолм (1974-1975); съдия в Първоинстанционния съд на Стокхолм (1975); съветник на председателя на Апелативния съд на Стокхолм по правните и административните въпроси (1975-1978); държавен служител с особена мисия в Domstolverket (Национална съдебна администрация) (1977); съветник в Бюрото на министъра на правосъдието (Justice Chancellor) (1979-1980); специализиран магистрат в Апелативния съд на Стокхолм (1980-1981); правен съветник в Министерството на търговията (1981-1982); правен съветник, след това директор и генерален директор по правните въпроси в Министерството на външните работи (1982-1995); ранг на посланик през 1992 г.; заместник-председател на шведския Съд по въпросите на конкуренцията (Marknadsdomstolen); отговарящ за правните и институционални въпроси по време на преговорите за ЕИП (заместник-председател, след това председател на групата ЕАСТ) и по време на преговорите по присъединяване на Кралство Швеция към Европейския съюз; съдия в Първоинстанцион­ния съд от 18 януари 1995 г. до 6 октомври 2006 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2006 г. до 6 октомври 2011 г.

Роден през 1950 г.; френски гражданин; генерален секретар към първия председател на Касационния съд (1988 г.); заместник-председател на Парижкия окръжен съд (1990 г.); ръководител на службата „Европейски и международни въпроси" на Министерство на правосъдието (1991); съдия в Парижкия апелативен съд и асоцииран професор в университета Париж X, (Paris X-Nanterre), (1994 г); съдия в Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 19 септември 2001 г.

Роден през 1950 г.; португалски гражданин; професор в Юридическия факултет на Университета в Coimbra и в Юридическия факултет на католическия университет в Порто; титуляр на катедра „Жан Моне"; преподавател (лекциите са четени на френски език) в Академията по международно право в Хага (1984 г.) и гостуващ професор в Юридическия факултет на университета Париж I (1995 г.); представител на португалското правителство в Комисията на Обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ), на Хагската конференция, международната комисия по гражданско състояние и в комитета за гражданството на Съвета на Европа; член на Института по международно право; съдия в Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 31 март 2003 г.

Роден през 1944 г.; вписан в ирландската адвокатска колегия през 1966 г.; член и на адвокатските колегии на Англия и Уелс, на Северна Ирландия, и Нов Южен Уелс; практикуващ баристър от 1966 до 1996 г.; вписан в Inner Bar в Ирландия (Senior Counsel) през 1980 г. и в Нов Южен Уелс през 1991 г.; председател на Съвета на адвокатските колегии на Европейската общност (CCBE) от 1985 до 1986 г.; гостуващ професор в Юридическия факултет на University College, Дъблин; член на Chartered Institute of Arbitrators; председател на ирландското Royal Zoological Society от 1987 до 1990 г.; член на ръководството на Honorable Society of Kings Inns, Дъблин; почетен член на ръководството на Lincoln's Inn, Лондон; съдия в Първоинстанционния съд от 10 януари 1996 г . до 15 септември 2008 г; починал на 29 април 2022 г.

Роден през 1940 г.; научен асистент в Университета в Марбург; доктор по право, Марбургски университет; съветник, а в впоследствие и началник на отдела по международно частно право и накрая, ръководител на подразделение по гражданско право в германското федерално Министерство на правосъдието; член на Управителния съвет на Unidroit (1993-1998 г.); председател на комисията на Хагската конференция по международно частно право, натоварена с изготвянето на Конвенцията за защита на децата (1996 г.); почетен професор в Университета в Триер (международно частно право, международно процесуално право, европейско право); от 2002 г. е член на научния консултативен съвет на института „Макс Планк" по чуждестранно и международно частно право в Хамбург; съдия в Първоинстанционния съд от 11 юни 1997 г. до 17 септември 2007 г; починал на 24 октомври 2019 г.

Роден през 1938 г.; професор по международно право и титуляр на катедрата по право на Европейската общност „Жан Моне" на Университета в Болоня; доктор хонорис кауза на Университета „Карлос III", Мадрид; гостуващ професор в университетите „Джонс Хопкинс" (Център Болоня), „Сейнт Джонс" (Ню Йорк), Джорджтаун, Париж-II, „Джорджия" (Атина) и в Международния университетски институт (Люксембург); координатор на програмата European Business Law Pallas Program на Университета в Наймеген; член на Консултативния комитет за обществени поръчки на Комисията на Европейските общности; държавен подсекретар за търговията и промишле­ността по време на италианското председателство на Съвета; член на групата за размисъл на Европейската общност за Световната търговска организация (СТО) и директор на сесията за 1997 г. на изследователския център към Хагската академия по международно право, посветена на СТО; съдия в Първоинстанционния съд от 4 март 1998 г. до 3 май 2006 г.; Генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 4 май 2006 г. до 8 октомври 2018 г.

Роден през 1950г.; завършва право в Атинския университет  (1973); следдипломна квалификация (DEA) по социално право в Университет  Париж II Пантеон-Сорбона (1977); адвокат (1974—1980); национален експерт в правната служба на Комисията на Европейските общности (1988—1990), впоследствие главен администратор в Генерална дирекция V „Трудова заетост, индустриални отношения, социални въпроси“ (1990—1994); експерт, главен експерт, а от 1999 съветник в гръцкия Държавен съвет; асоцииран член на Специалния върховен съд на Гърция; член на Централната комисия по изготвяне на законопроекти в Гърция (1996—1998); директор на правната служба към генералния секретариат на гръцкото правителство (1996—1998); съдия в Общия съд на Европейския съюз (1998—2010, председател на състав от 2004 г. до 2010 г.); член на Висшия съвет по административно правосъдие (2011—2012); член на Специализирания съд по споровете относно възнагражденията на магистратите и на Специализирания съд по делата срещу магистрати (2013—2014); член на консултативната група от експерти по кандидатурите във връзка с избора на съдии в Европейския съд по правата на човека (2014—2015); член на комисията, оправомощена да изготви становище по годността на кандидатите за съдийски длъжности в Съда на публичната служба на Европейския съюз (2012—2015); преподавател по европейско право в Националното училище за магистрати (1995—1996 и 2012—2015); съдия в Съда от 7 октомври 2015 г. до 7 октомври 2021 г.

Роден през 1944 г.; съдия във Върховния съд на Нидерландия (1996 г.); съдия и заместник-председател на College van Beroep voor het bedrijfsleven (Административен съд за търговията и промишлеността, 1986 г.); заместващ съдия в Апелативния съд по социално осигуряване и в Административния съд по въпроси, свързани с митническата тарифа; съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1980 г.); преподавател по европейско право в Университета в Грьонинген и помощник-изследовател в University of Michigan Law School; член на международния секретариат на амстердамската търговска камара (1970 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 17 септември 1998 до 13 септември 2010 г.

Роден през 1948 г.; дипломи от университета в Кеймбридж (BA 1969 г.; MA 1973 г.) (по механика и по право), вписан в английската адвокатска колегия през 1970 г., впоследствие практикува като адвокат в Лондон (1971—1999), както и в Брюксел (1979—1999); вписан в ирландската адвокатска колегия през 1981 г.; назначен за Queen's Counsel през 1987 г.; член на Middle Temple през 1998 г.; представител на адвокатурите на Англия и на Уелс в Съвета на адвокатските колегии на Европейския съюз (CCBE) и председател на постоянната делегация на CCBE в Съда на Европейските общности (1995—1999); член на Бюрото на Световната асоциация по търговско право и на Европейската организация по морско право (1993—2002); съдия в Общия съд от 15 декември 1999 г. до 7 октомври 2015 г.

Роден през 1954 г.; старши съдия във Върховния административен съд (Франция); завършва École normale supérieure de Saint-Cloud и Националното училище по администрация; асоцииран професор по английски език (1979-1985 г.); докладчик, а впоследствие и правителствен комисар в производствата пред отделенията по правни спорове на Върховния административен съд (1988-1993 г.); правен съветник в постоянното представителство на Република Франция към ООН, Ню Йорк (1993-1997 г.); съдебен помощник в кабинета на съдия Puissochet в Съда (1997-2001 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 19 септември 2001 г. до 17 септември 2007 г.

Родена през 1956 г.; следва в Лисабон, Брюксел и Страсбург; адвокат в Португалия и в Брюксел; независим изследовател в Института за европейски науки на Свободния университет, Брюксел; съдебен помощник на португалския съдия в Съда, г-н Moitinho de Almeida (1986-2000), а впоследствие и на председателя на Първоинстанционния съд г-н Vesterdorf (2000-2003); съдия в Общия съд от 31 Март 2003 до 19 септември 2016 г..

Роден през 1959 г.; диплома по право (Университета в Лиеж, 1981 г.); докторант (Национален фонд за научни изследвания, 1985—1989 г.); правен съветник в Камарата на представителите (1981—1990 г.); доктор по право (Страсбургски университет, 1990 г.); професор (Университетите в Лиеж и в Страсбург, Колеж на Европа, Institut royal supérieur de Défense, университета „Монтескьо“, Бордо; колежа „Мишел Серве“ към Парижките университети; факултета „Notre-Dame de la Paix“ на Университета в Намюр; специален представител на министъра на външните работи (1995—1999); директор по европейските науки, Кралски институт за международни отношения (1998—2003); член на Държавния съвет (2001—2003); консултант към Европейската комисия (1990—2003); член на Observatoire Internet (2001—2003); съдия в Общия съд от 07 октомври, 2003 до 19-ти септември, 2016.

Роден през 1946 г.; доктор по право, Университета в Сегед (1971 г.); администратор в Министерство на труда (1971—1974); преподавател и професор (1974—1989), декан на Юридическия факултет (1989—1990) и заместник-ректор (1992—1997) на Университета в Сегед; адвокат; член на президиума на Националното пенсионно осигуряване; заместник-председател на Европейския институт за социално осигуряване (1998—2002); член на Научния съвет на Международната асоциация по социално осигуряване; съдия в Конституционния съд (1998—2004); съдия в Общия съд от 12 maj 2004 till September 19, 2016.

Родена през 1947 г.; диплома по право, Варшавски университет (1965—1969); изследовател (асистент, доцент, професор) в Института по правни науки към Полската академия на науките (1969—2004); асоцииран изследовател към Института „Макс Планк“ по чуждестранно и международно патентно право, по авторско право и конкурентно право в Мюнхен (стипендия на Фондация „AvH“, 1985—1986); адвокат (1992—2000); съдия във Върховния административен съд (2001—2004); съдия в Общия съд от Май 12, 2004 до 19 Септември 2016; починал на 23 август 2018 г.

Родена през 1949 г.; доктор по право, асистент по икономическо право (преди 1989 г.), впоследствие доктор на науките, професор по стопанско право (от 1993 г.) в Юридическия факултет на Карловия университет в Прага; член на ръководния орган на Комисията по ценни книжа (1999—2002); адвокат; член на Законодателния съвет на чешкото правителство (1998—2004); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1954 г.; доктор по право, Московски университет; хабилитиран доктор по право на Варшавския университет; професор в университета във Вилнюс: по международно право (от 1981 г.), по права на човека (от 1991 г.) и общностно право (от 2000 г.); правителствен съветник по въпросите на външната политика (1991—1993); член на координационната група към делегацията за преговорите за присъединяване към Европейския съюз; генерален директор на правителствения отдел по европейско право (1997—2004); професор по европейско право в университета във Вилнюс, титуляр на катедрата „Жан Моне“; председател на Литовската асоциация за изследвания на Европейския съюз; докладчик на парламентарната работна група за конституционната реформа, свързана с присъединяването на Литва; член на Международната комисия на юристите (април 2003 г.); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г до 16 септември 2013 г.

Родена през 1962 г.; диплома по право, Университета в Тарту (1981-1986); помощник на прокурора на Републиката, Талин (1986-1991); диплома от естонската дипломатическа школа (1991-1992); правен съветник (1991-1993) и главен съветник в Търговско-промишлената камара (1992-1993); съдия в Апелативния съд на Талин (1993-2004); European Master по права на човека и демократизация от университeтите в Падуа и Нотингам (2002-2003); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г. до 23 октомври 2013 г.; съдия в Съда от 23 октомври 2013 г.

Родена през 1963 г.; диплома по право, Латвийски университет (1986 г.); инспектор към Министерство на вътрешните работи за област Киров и гр. Рига (1986—1989); съдия в първоинстанционния съд в Рига (1990—1994); адвокат (1994—1998 г. и от юли 1999 г. до май 2000 г.); министър на правосъдието (за периода от ноември 1998 г. до юли 1999 г. и от май 2000 г. до октомври 2002 г.); член на Международния арбитражен съд в Хага (2001—2004); член на парламента (2002—2004); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г. до 25 октомври 2020 г.

Родена през 1962 г.; държавен юридически изпит (1987 г.); доктор по право на университета в Любляна (1995 г.); професор (от 1996 г.) по теория на държавата и правото, и по частно право; изследовател; докторски изследвания в Университета в Цюрих, в Института по сравнително право към Виенския университет, в института „Макс Планк" по международно частно право в Хамбург, в Свободния университет в Амстердам; гостуващ професор в университетите във Виена и Фрайбург (Германия), както и в школата по право Bucerius в Хамбург; ръководител на правната служба (1994-1996 г.) и държавен секретар в Министерство на науката и технологиите (1996-2000 г.); главен секретар на правителството (2000 г.); член на работната група за европейски граждански кодекс (Study Group on European Civil Code) от 2003 г.; отговаря за Хумболтов изследователски проект (Фондация „Хумболт"); публикува над сто юридически статии и множество книги по европейско и частно право; награда на Асоциацията на словенските юристи „юрист на годината" за 2003 г.; член на редакционния съвет на няколко юридически списания; генерален секретар на Асоциацията на словенските юристи, член на няколко юридически асоциации, включително и Gesellschaft für Rechtsvergleichung; съдия в Първоинстанционния съд от 7 юли 2004 г. до 6 октомври 2006 г.; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2006 г. до 28 ноември 2012 г.

Роден през 1954 г.; доктор по право (Университет „La Sapienza“, Рим); специализация по общностно право (Колеж на Европа, Брюж); член на адвокатската колегия, практикуващ адвокат (1978—1983); преподавател по общностно право в университетите „La Sapienza“, Рим (1993—1996 г.), „Luiss“, Рим (1993—1996 г. и 2002—2006 г.) и „Bocconi“, Милано (1996—2000); съветник по въпросите на Общността на италианския министър-председател (1993—1995); длъжностно лице на Европейската комисия: правен съветник и впоследствие началник на кабинета на заместник-председателя (1989—1992 г.), началник на кабинета на комисаря, който отговаря за вътрешния пазар (1995—1999) и за конкуренцията (1999); директор в генерална дирекция „Конкуренция“ (2000—2002), заместник генерален секретар на Европейската комисия (2002—2005), генерален директор на Бюрото на съветниците по европейска политика (BEPA) в Европейската комисия (2006); съдия в Общия съд от 3 Май 2006 г. до 15 ноември 2011 г.

Роден през 1965 г.; диплома по право (1989); магистърска степен по право; докторска степен; приет в адвокатската колегия (1994); изпълнява различни функции в публичната администрация, главно в правителствената служба по законодателството (заместник държавен секретар и заместник-директор, началник на отдела по европейско и сравнително право) и в службата по европейски въпроси (заместник държавен секретар); отговарящ за правните въпроси член на преговорния екип по споразумението за асоцииране (1994—1996) и по присъединяването към Европейския съюз (1998—2002); адвокат; ръководител на екип и старши експерт по финансирани от ЕС проекти за адаптиране към европейското законодателство и за европейска интеграция, основно в Западните Балкани; началник на отдел в Съда на Европейските общности (2004—2006); съдия в Общия съд от 7 октомври 2006 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1940 г.; завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1961 г.); доктор по право (1977 г.); адвокат (1963 - 1964 г.); юрисконсулт в Държавното предприятие за международен пътен транспорт (1964 - 1973 г.); научен работник към Правния институт на Българска академия на науките (1973 - 1988 г.); преподавател по гражданскопроцесуално право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1988 - 1991 г.); арбитър в Арбитражния съд на Търговско- промишлената палата (1988 -2006 г.); съдия в Конституционния съд (1991 - 1994 г.); доцент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" (февруари 2001 - 2006 г.); министър на правосъдието (1994 - 1995 г.); преподавател по гражданскопроцесуално право в Нов български университет в София (1995 - 2006 г.); Съдия в Общия съд от 12 януари 2007 г. до 29 юни 2010 г.

Роден през 1960 г.; бакалавърска степен по право (1984 г.), доктор по право (1997 г.) (Университет „Alexandre Jean Cuza" в Iaşi); съдия в първоинстанционния съд в Suceava (1984 - 1989 г.); военен съдия във Военния съд на Iaşi (1989 - 1990 г.); преподавател в Университета „Alexandre Jean Cuza" в Iaşi (1990 - 2006 г.); стипендия за специализация по частно право в Университета в Rennes (1991 - 1992 г.); доцент в Университета „Petre Andrei" в Iaşi (1999 - 2002 г.); преподавател в Университета на Littoral Côte d'Opale (LAB. RII) (2006 г.); Съдия в Общия съд от 12 януари 2007 г. до 26 ноември 2010 г.

Роден през 1950 г.; завършва право в Университета на Ерланген-Нюрнберг (1970—1975); Rechtsreferendar към Върховен областен съд, Нюрнберг (1975—1978); администратор във Федералното министерство на икономиката (1978—1982); администратор в Постоянното представителство на Федерална република Германия към Европейските общности (1982); администратор във Федералното министерство на икономиката, отговарящ за въпросите, свързани с общностното право и с конкуренцията (1983—1992); началник на отдел „Право на Европейския съюз“ (1992—2007) в Министерство на правосъдието; ръководител на германската делегация в работната група на Съвета „Съд на Европейските общности“; представител на федералното правителство по голям брой дела пред Съда на Европейските общности; съдия в Общия съд от 17 септември 2007 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1960 г.; завършва право в Автономния университет в Барселона (1983); съдия (1985); от 1992 г. е магистрат, специализиран в административното правораздаване, в Tribunal Superior de Justicia de Canarias (Върховния съд на Канарските острови) в Санта Крус де Тенерифе (1992 г. и 1993 г.) и в Audiencia Nacional (Националния върховен съд) (Мадрид, от май 1998 г. до август 2007 г.), където разглежда спорове в областта на данъчното облагане (ДДС), както и жалби, насочени срещу общите нормативни актове на министъра на икономиката и неговите решения относно държавните помощи или имуществената отговорност на администрацията, а също и жалби срещу всички решения на регулаторните органи във връзка с банките, борсите, енергетиката, застраховането и конкуренцията; съдебен помощник в Конституционния съд (1993—1998); съдия в Общия съд от 17 септември 2007 г до 16 септември 2013 г.

Роден през 1946 г.; учи в Crescent College, Limerick, в Clongowes Wood College, в University College Dublin (бакалавърска степен и диплома по европейско право) и в Kings Inns; вписан в адвокатската колегия в Ирландия през 1968 г.; barrister (1968—1982); Senior Counsel (Inner Bar of Ireland, 1982—1986 г.); съдия в Circuit court (1986—1997); съдия в High Court, Ирландия (1997—2008); член на Kings Inns; представител на Ирландия в Консултативния съвет на европейските съдии (2000—2008); съдия в Общия съд от 15 септември 2008 г до 16 септември 2013 г.

Роден през 1957 г.; диплома по право от Атинския университет (1980); магистърска степен по публично право от Университета Париж I, Пантеон-Сорбона (1981); удостоверение от Университетския център по европеистика (Университет Париж I) (1982); младши служител в Държавния съвет (1985—1992); младши съдия в Държавния съвет (1992—2005); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1994—1996); асоцииран член на Върховния специализиран съд на Гърция (1998—1999); член на Държавния съвет (2005); член на Дисциплинарния съд (2006); член на Висшия съвет за административно правосъдие (2008); инспектор на административните съдилища (2009—2010); съдия в Общия съд от 25 октомври 2010 г. до 7 октомври 2021 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2021 г.

Роден през 1948 г., завършва право в университета в Букурещ (1971), следдипломна квалификация по международно трудово право и европейско социално право в университета в Женева (1973-1974), доктор по право на университета в Букурещ (1980), стажант-асистент (1971-1973), редовен асистент (1974-1985), впоследствие доцент по трудово право в университета в Букурещ (1985-1990), главен научен сътрудник в Научно-изследователския институт по труда и социалната закрила (1990-1991), заместник генерален директор (1991-1992), впоследствие директор (1992-1996) в министерството на труда и социалната закрила, асистент (1997), впоследствие професор в Националния институт за политически и административни науки в Букурещ (2000), държавен секретар в министерството на Европейската интеграция (2001-2005), началник отдел в Съвета по законодателството на Румъния (1996-2001 и 2005-2009), основател и директор на Revue roumaine de droit européen (Румънско списание за Европейско право), председател на Румънско дружество за европейско право (2009-2010), процесуален представител на румънското правителство пред юрисдикциите на Европейския съюз (2009-2010), съдия в Общия съд от26ти ное 2010 до 19 Септември 2016 г.

роден през 1950 г.; бакалавър по право (Университета в Рим La Sapienza, 1973 г.), магистратура по европейски изследвания в Колежа на Европа (Брюж, 1974-1975 г.); длъжностно лице на Комисията на Европейските общности (Дирекция „Международни отношения" на генерална дирекция „Земеделие", 1975-1976 г.); член на правната служба на Комисията на Европейските общности (1976-1991 г. и 1994-1995 г.); представител на правната служба на Комисията на Европейските общности в Люксембург (1990-1991); референт на съдия G. F. Mancini в Съда на Европейските общности (1991-1994); правен съветник на членовете на Комисията на Европейските общности г-н M. Monti (1995-1997) и г-н F. Bolkestein (2000-2002); директор на дирекция „Политика на обществените поръчки" (2002-2003), на дирекция „Услуги, интелектуална и индустриална собственост, медии и защита на данните" (2003-2005) и на дирекция „Услуги" (2005-2011) на генерална дирекция „Вътрешен пазар" на Комисията на Европейските общности; главен юридически съветник и директор на екипа „Правосъдие, свобода и сигурност, гражданско и наказателно право" в правната служба на Европейската комисия (2011-2012); съдия в Общия съд от 17 септември 2012 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1949 г.; завършва икономика (Bachelor of Arts, 1974 г.) и право (Master of Laws, 1977 г.) в Университета в Упсала; администратор в Министерство на външните работи (1977); член на шведската адвокатска колегия (от 1983 г.); член на шведската работна група по конкурентно право към Международната търговска палата (CCI); преподавател по право на конкуренцията (в университетите в Лунд и Стокхолм); автор на множество публикации; съдия в Общия съд от 18 март, 2013 до 19 септември 2016 г..

Роден през 1950 г.; диплома по право, Университет във Вилнюс (1973); доктор по право (1978); асистент, лектор, а впоследствие доцент в Юридическия факултет на Университета във Вилнюс (1977-1992); съветник към правния отдел на парламента на Република Литва (1990-1992); съветник към посолството на Литва в Белгия (1992-1994); съветник към посолството на Литва във Франция (1994-1996); член на Европейската комисия по правата на човека (1996-1999); съдия във Върховния съд на Литва (1999-2011); доцент към катедрата по наказателноправни науки на Университета във Вилнюс (2003-2013); представител на Република Литва в съвместния надзорен орган на Евроюст (2004-2011); съдия в Конституционния съд на Република Литва (2011-2013); съдия в Общия съд от 16 септември 2013 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1952 г. в Будапеща (Унгария), г‑н Viktor Kreuschitz получава диплома по право от Universität Wien (Виенски университет, Австрия) през 1980 г., както и докторска степен по право през 1981 г.

Той започва професионалната си кариера като научен асистент в Institut für Staats- und Verwaltungsrecht на Universität Wien през 1980 г., преди да постъпи като държавен служител в службата по конституционни въпроси на австрийското Федерално канцлерство, където работи от 1981 до 1997 г. Той е назначен и за член на Datenschutzkommission (Комисия за защита на данните, Австрия) през периода 1987—1997 г.

Впоследствие преминава на работа в правната служба на Европейската комисия в качеството на правен съветник и представлява тази институция от 1997 до 2013 г. по голям брой дела, отнесени до юрисдикциите на Съюза и пред Съда на Европейската асоциация за свободна търговия.

Съдия в Общия съд от 16 септември 2013 г. до 15 септември 2022 г.

Роден през 1967 г.; завършва право с отличие (1985-1990) и придобива докторска степен (1990-1993) в Universidad Complutense, Мадрид; прокурор в Херона (2000-2003); съветник на Временното коалиционно управление по въпросите на съдебната система и правата на човека, Багдад, Ирак (2003-2004); съдия по граждански дела, разглеждани в рамките на първоинстанционно производство, и съдия следовател (2003-2007); впоследствие старши съдия, Херона (2008); заместник-ръководител на Интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак EUJUST LEX-IRAQ към Съвета на Европейския съюз (2005-2006); правен съветник на испанския Конституционен съд (2006-2011 и 2013 г.); държавен секретар по сигурността (2012-2013); граждански експерт по въпросите на правовата държава и реформата на сектора на сигурността към Съвета на Европейския съюз (2005-2011); външен експерт по въпросите на основните права и наказателното правораздаване към Европейската комисия (2011-2013); лектор и автор на редица публикации; съдия в Общия съд от 16 септември 2013 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1945 г.; завършва Глазгоуския университет (MA 1965 г., LLB 1967 г.) (английска история и литература, право); магистър по гражданско право, Тулейнски университет, Луизиана (MCL 1969 г.); вписан в адвокатската колегия на Шотландия (1972) и в адвокатската колегия на Ню-Йорк (1977); назначен за Queen’s Counsel (1988); вписан в адвокатската колегия на Англия и Уелс (1996) и в адвокатската колегия на Брюксел (1999); упражнява адвокатската професия в адвокатските колегии на Единбург, Брюксел, Лондон и Ню-Йорк; гост преподавател (1991) и доктор honoris causa(2009) в Глазгоуския университет; Bencher of Middle Temple (2012); арбитър в Международната търговска камара (ICC), в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) и в Спортния арбитражен съд (CAS); автор на множество публикации; съдия в Общия съд от 7 октомври 2015 г. до 31 януари 2020 г.

Роден през 1948 г. в Атина (Гърция), г‑н Constantinos Iliopoulos завършва право в Panepistimio Athinon (Атински университет, Гърция) през 1971 г. и икономически науки в Oikonomiko Panepistimio Athinon (Атински икономически университет, Гърция) през 1974 г. Той продължава образованието си с докторат по право в Universität Hamburg (Хамбургски университет, Германия), където защитава дисертация в областта на конкурентното право през 1984 г.

Приет в Атинската адвокатска колегия през 1973 г., г‑н Iliopoulos упражнява адвокатска професия до 2016 г. От 1992 г. до 2006 г. е член на Elliniki Epitropi Antagonismou (Гръцка комисия за конкуренцията). През периода 2002—2003 г. е правен съветник на кипърското правителство по дружествено право и право на интелектуалната собственост в контекста на присъединяването на Кипър към Европейския съюз. От 2007 г. до 2009 г. той е правен съветник на гръцкия министър на икономическото развитие и енергетиката.

Успоредно с това г‑н Iliopoulos се посвещава на преподаване в Юридическия факултет на Universität Hamburg: назначен е като асистент в департамента по европейско право през периода 1980—1984 г., като преподавател по европейско право, европейско потребителско право, европейско дружествено право, европейско търговско право и европейско право на интелектуалната собственост от 1992 г. до 2006 г. и в качеството на гостуващ професор през 2015 г. Освен това той преподава като професор по международно и европейско стопанско право в Юридическия факултет на Democritio Panepistimio Thrakis (Тракийски университет „Демокрит“, Гърция) от 2007 г. до 2015 г., а след това, от 2015 г. до 2016 г. — като професор в рамките на магистърската програма по международно право и по европейско енергийно право. От 2016 г. г‑н Iliopoulos е почетен професор и преподава европейско енергийно право в рамките на тази магистърска програма.

Автор на многобройни публикации, г‑н Iliopoulos се посвещава на организирането на правните изследвания в родната си страна в Elliniki Enosi Eyropaikou Dikaiou (Гръцка асоциация за европейско право), на която е ковчежник през периода 1987—2002 г., а след това генерален секретар от 2002 г. до 2019 г. и член на управителния съвет от 2019 г. Между 2012 г. и 2016 г. е член-учредител и генерален секретар, а от 2017 г. — председател на Elliniki Enosi Dikaiou Energeias (Гръцка асоциация за енергийно право).

Привърженик на германската правна култура предвид неговото обучение като докторант в Хамбург, той поема длъжността заместник-председател на германско-гръцкото сдружение на юристите (Хамбург) от 1987 г. и генерален секретар на гръцко-германското сдружение на юристите (Атина) от 1990 г. Освен това е член, в периода 2005—2011 г., на управителния съвет на Κentro Diethnous kai Eyropaikou Oikonomikou Dikaiou sti Thessaloniki (Център по международно и европейско стопанско право, Солун, Гърция).

Съдия в Общия съд от 13 април 2016 г. до 15 септември 2022 г.

Роден през 1957 г.; завършва право в Университета Complutense в Мадрид (1979) и магистърска степен във Fletcher School of Law към Университета Тафтс (САЩ) (1985); професор по право в Университета CEU Сан Пабло (1985-1993); правен съветник в Държавния съвет (1983-1996); генерален секретар на Center for the Advanced Study in the Social Sciences на фондация Juan March (1991-1996); заместник-секретар в министерството на вътрешните работи (1996-2001); юрисконсулт (2001-2003); адвокат (2004-2005); директор на магистърската програма по международни отношения и професор по право в Instituto de Empresa (2007-2013); старши правен съветник в Държавния съвет (2005-2016); съдия в Общия съд от 13 април 2016 г. до 26 септември 2019 г.

Роден 1965 г.; завършва право в Университета „Loránd Eötvös" в Будапеща (1990), история на изкуството (1992) и Master of Laws в Хайделбергския университет (1991); доктор по право (2004); адвокат в Будапещенската адвокатска колегия (1995-2016); доцент по право (1991-2005) и професор по право (2005-2016) в Университета „Loránd Eötvös"; ръководител на департамент „Търговско право" (2007-2013), впоследствие ръководител на департамент „Частно и търговско право" и професор (2013-2016) в Католическия университет „Péter Pázmány" в Будапеща; гост професор в Католическия университет в Лион (2013-2016); арбитър в Постоянния арбитражен съд към Унгарската борса и арбитър ad hoc (2004-2016); съдия в Общия съд от 13 април 2016 г. до 7 октомври 2021 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2021 г.

Роден през 1950 г.; доктор по право и адвокат в Адвокатската колегия на Падуа; асистент, а впоследствие старши научен сътрудник по гражданско и сравнително право в юридическия факултет на Университета в Падуа (1977-1982); лектор по общностно право в Европейския колеж (Парма, 1990-1998) и в юридическите факултети на университетите в Падуа (1985-1987), Мачерата (1991-1994) и Неапол (1995) и на Миланския държавен университет (2000-2001); член на научния комитет на „Master in European integration“ в Университета в Падуа; длъжностно лице в дирекция „Библиотека, изследвания и документация“ на Съда на Европейските общности (1982-1984); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към генералния адвокат F. Mancini (1984-1988); правен съветник на генералния секретар на Европейския парламент E. Vinci (1988-1993); началник на отдел в правната служба на Европейския парламент (1995-1999); директор на дирекция „Законодателни и помирителни процедури, междуинституционални отношения и отношения с националните парламенти“ на Европейския парламент (1999-2004); директор на дирекция „Външни отношения“ на Европейския парламент (2004-2006); директор на дирекция „Законодателство“ в правната служба на Европейския парламент (2006-2011); автор на многобройни публикации в областта на италианското гражданско право и правото на Европейския съюз; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2011 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г. до 26 септември 2019 г.

Роден през 1951 г. в Ротердам (Нидерландия), г‑н René Barents получава диплома по право и специална диплома по икономика от Erasmus Universiteit (Университет „Еразъм Ротердамски“, Нидерландия) през 1973 г. Той продължава университетското си образование с докторат по право в Universiteit Utrecht (Утрехтски университет, Нидерландия), където защитава дисертацията си през 1981 г.

Именно в Европейския институт на Universiteit Utrecht, и по-конкретно в областта на европейското право и на стопанското право, той започва професионалната си кариера, в качеството на научен сътрудник от 1973 до 1974 г., а след това на доцент — от 1974 до 1979 г. В същото качество той преподава в Universiteit Leiden (Университета в Лайден, Нидерландия) от 1979 до 1981 г. Назначен за редовен професор в Universiteit Maastricht (Мастрихтски университет, Нидерландия), преподава в него европейско право през периода 1988—2003 г., а от 2003 г. заема длъжност почетен професор по европейско право. Автор на многобройни публикации в областта на правото на Европейския съюз, той постъпва на служба в Съда на Европейските общности през 1981 г. като съдебен помощник в кабинета на генералните адвокати Pieter VerLoren van Themmat (1981—1986 г.) и Jean Mischo (1986 г.). След това постъпва в отдел „Персонал“ в Съда, в качеството на началник на звено „Права съгласно Правилника“ през периода 1986—1987 г.

От 1987 до 1991 г. работи в правната служба на Комисията на Европейските общности и упражнява отново, през периода 1991—2000 г., функциите на съдебен помощник в Съда, в кабинета на съдия Paul Joan George Kapteyn. От 2000 до 2009 г. е началник на отдел в дирекция „Изследвания и документация“ на Съда на Европейския съюз, чийто директор е от 2009 до 2011 г.

През периода 1993—2011 г. г‑н Barents е и съветник в Gerechtshof 's-Hertogenbosch (Апелативен съд, с’Хертогенбос, Нидерландия).

Г‑н Barents е назначен за съдия в Съда на публичната служба на 6 октомври 2011 г. и изпълнява тази функция до 31 август 2016 г.

Съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г. до 15 септември 2022 г.

Роден през 1966 г.; завършва право в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ (1990); магистратура по право в Стокхолмския университет (1995); адвокат, член на Будапещенската адвокатска колегия; правен съветник в унгарския парламент по време на процеса по присъединяване на Унгария към Европейския съюз (1994-1996 и 2002-2004); съдебен помощник на председателя на унгарския Конституционен съд (1997-2000); заместник-председател на Органа за защита на конкуренцията, а впоследствие председател на Съвета за защита на конкуренцията (2000-2002); арбитър в постоянния арбитраж за финансовите и капиталовите пазари (2008-2014); асистент (1990-1994); доцент (1995-1999), а впоследствие асоцииран доцент (2003-2016) в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“; държавен секретар по въпросите на европейското и международното правно сътрудничество в Министерството на правосъдието (2014-2016); съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г. до 1 август 2021 г., деня на неговата смърт.

Родена през 1967 г.; завършва право в Яшкия университет „Александру Йон Куза“ (1990); доктор по право (1999); съдия в четвърти районен съд на Букурещ (1991-1996); съдия (1996-1999) и председател на отделение (1997-1999) в Букурещкия районен съд; съдия (1999-2005) и председател на отделение (1999-2003) в Букурещкия апелативен съд; член на разширената колегия по жалбите на Европейското патентно ведомство (2006-2016); преподавател в Националния институт за магистрати, а после директор на същия (2011-2016); съдия в румънския Върховен касационен съд (2006-2016); член на научния съвет на Националния институт за магистрати и на управителния съвет на Националната школа за съдебни секретари (2011-2016); избран член на съвета на школата за докторанти на Букурещкия университет (2012-2016); съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г. до 7 октомври 2021 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2021 г.

Роден през 1974 г.; завършва право (1997) и доктор по право (2007) в Карловия университет в Прага (1997); магистратура по право в Стокхолмския университет (2000); младши съдия в Пражкия общински съд (1997—2001); съдия във Втори районен съд Прага (2001—2005); съдия във Върховния административен съд на Чешката република (2005—2016); преподавател по право на Европейския съюз в Карловия университет в Прага (2001—2003), в Масариковия университет в Бърно (2006—2016), в Палацкия университет в Оломоуц (2014—2016) и в Академията по правосъдие на Чешката република (2001—2016); съдия в Общия съд (2016—2020); съдия в Съда от 6 октомври 2020 г.

Роден през 1944 г.; германски гражданин; асистент, а по-късно и асистент-професор в Юридическия факултет на Берлинския университет; адвокат (Франкфурт); юрист-лингвист в Съда; съдебен помощник в Съда в кабинета на председателя на Съда, г-н Kutscher, а в впоследствие и в кабинета на германския съдия в Съда; заместник-секретар на Съда; секретар на Първоинстанционния съд от 10 октомври 1989 г. до 5 октомври 2005 г.; починал на 26 септември 2009 г.