Съдебна статистика на Общия съд - 2022 г

Вж. подробните статистически данни за Общия съд   

Статистически данни и разяснения относно дейността на Общия съд през 2022 г.

от Emmanuel Coulon, секретар на Общия съд

Статистическите данни за правораздавателната дейност на Общия съд представляват едновременно основен инструмент за насочване на съдебната дейност, средство за оценка на ефектите от съдийския избор и отражение на съдебните спорове върху законодателната и регулаторната дейност, както и дейността на институциите и органите на Европейския съюз по вземане на решения. Анализът на тези данни, представени от секретариата на юрисдикцията, изпълнява задължението за публично отчитане на извършената от Общия съд работа и тенденциите, наблюдавани в развитието на съдебния дневен ред. Ето защо той е от съществено значение.

През 2022 г. Общият съд продължи политиката си на динамично управление на делата и предприе действия за възобновяване на производствата по големи групи дела, които бяха спрени до разрешаването на делата, определени като пилотни. Тези промени доведоха до засилване на съдебната дейност, както става ясно от данните в числа за дейността на секретариата. Същевременно юрисдикцията бе в постоянна връзка с икономическите, обществените, екологичните и геополитическите процеси в Европейския съюз и неговите държави членки. След делата, свързани със здравната криза (държавни помощи, обществени поръчки, търговска политика, обществено здравеопазване, достъп до документи и публичната служба), които белязаха 2021 г., един от акцентите на 2022 г. бе появата на съдебни спорове относно ограничителните мерки, приети от Европейския съюз в контекста на конфликта между Русия и Украйна.

В много общ план се забелязва, че при 904 образувани дела и 858 приключени дела броят на висящите дела механично се е увеличил до 1 474.

Образуваните дела: преглед на основните засегнати области

Броят на постъпилите дела надхвърля този от предходните две години (882 през 2021 г. и 847 през 2020 г.), но остава по-нисък от този за годините преди тях (939 през 2019 г., 917 през 2017 г., 974 през 2016 г. и 912 през 2014 г.). Тъй като е компетентен да се произнася като първа инстанция в преки производства по жалби на държавите членки и на физически и юридически лица, с изключение на запазените за Съда, дейността на Общия съд зависи до голяма степен от актовете, приети от институциите и органите на Европейския съюз, и от това дали законосъобразността на тези актове е оспорена.

Сред около четиридесетте области, в които са подадени жалби, особено внимание заслужават тази на външната дейност на Европейския съюз (ограничителни мерки) и на правилата за конкуренция, приложими за държавите (държавни помощи).

Съдебните производства във връзка с ограничителни мерки, които, видно е, са пряко свързани с геополитическите събития, представляват — със 103 нови дела — 11,4 % от всички образувани през 2022 г. дела (в сравнение с 4,8 % през 2021 г. и 3 % през 2020 г.) От февруари 2022 г. Европейският съюз прие редица ограничителни мерки срещу физически лица и образувания в контекста на конфликта между Русия и Украйна. Законосъобразността на многобройните актове за налагане на тези мерки, които засягат няколкостотин граждани и образувания, бе оспорена в 75 жалби, подадени в периода от 30 март до 31 декември. Сред тях си струва да се отбележи жалбата, подадена на 8 март 2022 г. срещу Съвета на Европейския съюз от RT France — установено във Франция дружество, излъчващо тематични телевизионни канали — която е за отмяна на временната забрана за излъчване на съдържание. Това дело (T‑125/22), в което Общият съд трябваше да се произнесе по-специално относно спазването на правото на защита и твърдяното нарушение на свободата на изразяване на мнение и информация, беше решено от големия състав на Общия съд (състоящ се от 15 съдии) след бързо производство, продължило четири месеца и 19 дни.

В областта на държавните помощи са заведени цели 68 дела (в сравнение с 46 през 2021 г. и 42 през 2020 г.), а в 50 от тях физически и юридически лица оспорват решението на Комисията относно схемата за помощ, приложена от Португалия в полза на Зоната за свободна търговия Мадейра.

За разлика от увеличенията, констатирани в тези две области, има спад в броя на новите жалби в областта на интелектуалната собственост (270 спрямо 308 през 2021 г. и 282 през 2020 г.) и на публичната служба (66 спрямо 81 през 2021 г. и 120 през 2020 г.).

Накрая, въпреки че увеличението на подадените жалби в банковата и финансовата област не е значително, следва да се отбележи, че броят на жалбите в тази област нараства с по няколко единици всяка година. През 2022 г. бяха регистрирани 49 нови жалби, 37 от които бяха подадени от банки и финансови институции срещу Единния съвет за преструктуриране — агенция на Европейския съюз, която отговаря за управлението на Единния фонд за преструктуриране, както и за подготовката и изпълнението на преструктуриране на банките, установени в държавите членки, участващи в контекста на Единния механизъм за преструктуриране.

И за да се подчертае, че правната уредба на защитата на личните данни е много актуален въпрос, трябва да се обърне внимание на жалбата, подадена през 2022 г. от Meta Platforms Ireland, за отмяна на решение на Европейския комитет по защита на данните (дело T‑682/22). Това е втората жалба срещу решенията на този комитет; първата бе подадена от WhatsApp Ireland през 2021 г. (дело T‑709/21) и отхвърлена като недопустима от Общия съд през 2022 г.

2022 г.: година на напускане и на встъпване на нови съдии в длъжност

С 858 приключени дела Общият съд е решил по-малко дела, отколкото през 2021 г. (951). Този спад от 9,8 % е с до голяма степен цикличен характер. Всъщност съставът на Общия съд претърпя значителни промени в резултат, от една страна, на встъпването в длъжност на нови съдии през годината, а от друга — на напускането и пристигането на съдии в рамките на частичното обновяване на Общия съд, което се извършва на всеки три години. Тези промени очевидно оказват своето влияние върху организацията и работата на юрисдикцията и нейния секретариат, което заслужава да бъде обяснено.

Няколко съдии встъпиха в длъжност през 2022 г. извън обновяването на всеки три години и по този начин замениха съдии, чиито позиции бяха овакантени след назначаването им в Съда през октомври 2021 г. (г‑н Gratsias (Гърция), назначен за съдия, и г‑н Collins (Ирландия), назначен за генерален адвокат), както и един съдия, починал през 2021 г. (съдия Berke (Унгария). Така съдия Kingston (Ирландия) и съдия Dimitrakopoulos (Гърция) положиха клетва на 13 януари 2022 г., а съдия Tóth (Унгария) — на 6 юли 2022 г.

През януари 2022 г. встъпиха в длъжност и двама нови съдии, назначени в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз (ОВ L 341, 2015 г., стр. 14) (съдия Kukovec (Словения) и през юли 2022 г. (съдия Ricziová (Словакия), което позволи на Общия съд да разполага с 54 съдии за първи път след края на реформата, чиято цел бе да му осигури по двама съдии от всяка държава членка.

При частичното обновяване на състава на Общия съд през септември 2022 г. в длъжност встъпиха трима нови съдии (съдия Tichy-Fisslberger (Австрия), съдия Valasidis (Гърция) и съдия Verschuur (Нидерландия).

Така през 2022 г. Общият съд посрещна осем нови съдии.

Освен това, както на всеки три години, съдиите избраха председател, заместник-председател и председатели на състави на Общия съд веднага след частичното обновяване.

Тези промени в състава на Общия съд наложиха приемането на множество вътрешни организационни мерки. Сред тях следва да се отбележи, че Общият съд реши да създаде два състава от шестима съдии в допълнение към осемте състава от петима съдии, както и да потвърди частичната специализация на съставите, като запази правилото, че от една страна, четири състава разглеждат дела, свързани с публичната служба, и шест състава се произнасят по дела, свързани с интелектуалната собственост, а от друга страна, останалите съдебни спорове се разпределят между всички състави. Освен това броят на съставите, заседаващи с трима съдии, бе увеличен на 68 и към тях се прибавят десетте състава с петима съдии, както и големият състав от петнадесет съдии, и обратно, съставът от един съдия. В административно отношение управлението на Общия съд, съставен от 54 съдии, изисква стриктност и прецизност.

Така прилагането на мерки, съпътстващи последователните встъпвания в длъжност — които се състояха през януари, юли и септември — всеки път изискваше съответното приемане на нови решения на Общия съд (относно формирането на големия състав, критериите за разпределяне на делата между съставите, определянето на съдия, заместващ възпрепятстван да изпълнява функциите си съдия, формирането на съставите и разпределяне на съдиите по състави), които бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и са достъпни в раздел „Производство“ на Общия съд на уебсайта Curia.

Секретариатът участва много активно в посрещането на новите съдии и в разработването и прилагането на организацията за работа на юрисдикцията. В това отношение е важно да се подчертае, че голям брой дела трябваше да бъдат разпределени и преразпределени поради встъпването в длъжност на нови съдии и новото разпределяне на съдиите по състави. Бяха разпределени и преразпределени 938 дела и бе извършено съответното уведомяване, все задачи на секретариата.

Някои ключови данни

Трябва да бъде отбелязано че:

• 82 % от делата са решени от състави от трима съдии (84 % през 2021 г. и 75 % през 2020 г.), а почти 12 % — от разширени съдебни състави от петима съдии (в сравнение с 9 % през 2021 г. и 15 % през 2020 г.);
• едно дело е приключено от Общия съд, заседаващ в голям състав (дело RT France/Съвет);
• две дела са решени от Общия съд в състав с един съдия (три през 2021 г. и едно през 2020 г.);
• във всички съдебни производства и всички области на правото, взети заедно, 57 % са приключени със съдебно решение (60 % през 2021 г. и 55 % през 2020 г.), а 43 % — с определение (40 % през 2021 г. и 45 % през 2020 г.);
• 55 % от делата, приключени със съдебно решение, са разгледани в съдебно заседание за изслушване на устните състезания (63 % през 2021 г. и 62 % през 2020 г.).

Броят на съдебните заседание за изслушване на устните състезания е с един по-голям от този през 2021 г. (241 съдебни заседания, спрямо 240 през 2021 г. и 227 през 2020 г.), при 303 дела, разгледани в съдебно заседание (290 през 2021 г. и 335 през 2020 г.) (тази разлика между броя на съдебните заседания и броя на делата, разгледани в съдебно заседание, се обяснява с това, че по съединените дела се организира само едно заседание). Трябва да се отбележи, че заседанието по дело Google и Alphabet/Комисия (Google AdSense for Search) (дело T‑334/19), което се проведе от 2 до 4 май 2022 г., както и на няколко други, обоснова приемането на координирани мерки от секретариата, за да се гарантира безпроблемното му провеждане.

Делът на съдебните заседания с видеоконферентна връзка, който в абсолютно изражение почти се удвои от 2020 г. до 2021 г. (от 38 на 72), намаля значително: 4,6 % от съдебните заседания (т.е. 11 съдебни заседания от 241) са проведени с помощта на тази система, докато през 2020 г. те са 30 % (72 съдебни заседания от 240). Това развитие е логично. Струва си да се припомни, че видеоконференцията, която стана възможна от 2020 г. нататък, се използваше, в случай че страната, главна или встъпила по делото, няма възможност да пътува до Люксембург поради здравната криза, причинена от пандемията от COVID‑19, и е съгласна да се използва този способ. В техническо отношение използването на видеоконференция бе поставено в зависимост и от изпълнението на някои предварителни условия, целта на които бе да се гарантира провеждане на устните състезания в съответствие с принципа на справедлив съдебен процес и които се състояха в това да се провери преди съдебното заседание качеството на видеопредаването по сигурната връзка, както и липсата на проблеми със симултанния превод.

Въпреки това поради края на пандемията ситуацията през 2022 г. вече не беше същата като през 2021 г.

За в бъдеще ще е интересно да се проследи как ще се развие ситуацията след влизането в сила на новата разпоредба от Процедурния правилник, предложена от Общия съд и приета от Съвета на Европейския съюз. Редът за използване на видеоконференция, предвиден в новия член 107а от Процедурния правилник, уточнява по-специално правните условия за използването ѝ и компетентността за произнасяне по евентуалните искания и същевременно предвижда, че техническите условия са определени в Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд.

В контекста на желанието да се конкретизира политиката за достъпност на институцията за хората с увреждания, следва да се подчертае, че за първи път в нейната история са изпълнени условията за възможност на лице с увреден слух да присъства на заседание на Общия съд.

Средната продължителност на производствата е много задоволителна. Тя е 16,2 месеца при делата, приключили със съдебно решение или с определение (спрямо 17,3 месеца през 2021 г. и 15,4 месеца през 2020 г.), и 20,4 месеца, когато се вземат предвид само делата, приключили със съдебно решение, вариращи между средна продължителност от 13,4 месеца на делата за интелектуална собственост и 43,7 месеца на обемните и сложни дела в областта на конкурентното право (сред тях са Intel Corportation/Комисия (T‑286/09 RENV), Qualcomm/Комисия (Qualcomm — Плащания за изключителни права) (T‑235/18), Google и Alphabet/Комисия (Google Android) (T‑604/18), както и тринадесет дела, свързани със споразумения и съгласувани практики по отношение на няколко елемента от ценообразуването на услугите за въздушен превоз на товари).

Що се отнася до делата, приключени с определение, средната продължителност на производството от 8,9 месеца е най-кратката, регистрирана някога.

Както беше посочено по-горе, към 31 декември 2022 г. в Общия съд има висящи 1 474 дела (с 46 повече, отколкото към 31 декември 2021 г., но с 23 по-малко, отколкото в края на 2020 г.). От тези дела 6,5 % и 20,3 % са съответно дела, свързани с публичната служба и с интелектуалната собственост. Следователно почти 27 % от висящите дела са в области, в които Общият съд е решил да специализира някои състави.

В посочените по-горе статистически данни не са взети предвид молбите за допускане на обезпечителни мерки, които са от компетентността на председателя на Общия съд (или на заместващия го заместник-председател, когато е възпрепятстван да изпълнява функциите си), нито молбите за разглеждане на дела по реда на бързото производство, които са от компетентността на съдебния състав, на който е разпределено делото. Ето защо настоящото изложение би било непълно, ако не се обърне специално внимание на спешните производства, които изискват незабавна реакция от секретариата както при обработката на подадените документи, така и при изпълнението на решенията, взети от председателя или Общия съд.

Броят на молбите за допускане на обезпечителни мерки намаля с 22 % през 2022 г. в сравнение с 2021 г. (37 (от които 9 в областта на ограничителните мерки) спрямо 45), както и броят на приключените обезпечителни производства (37 спрямо 45).

Броят на молбите за разглеждане на дела по реда на бързото производство е 20 (спрямо 38 през 2021 г. и 22 през 2020 г.), като тринадесет от тях са свързани с дела, оспорващи законосъобразността на ограничителни мерки, приети от Европейския съюз в контекста на конфликта между Русия и Украйна. Само една от тези молби бе уважена в рамките на искане за отмяна на решение на Комисията относно събиране на недължимо платени суми. От своя страна Общият съд използва в пет случая предвидената в член 151 от Процедурния правилник възможност да приложи служебно бързото производство (което включва и делото RT France/Съвет).

Преглед на дейността на секретариата на Общия съд

Накрая, трябва да се обърне специално внимание на много активната дейност на секретариата на Общия съд през 2022 г. Освен участието на секретаря и на неговия кабинет в управлението на юрисдикцията, измененията на процедурните правила и текущите съдебни и институционални проекти, всички екипи на тази служба, която се състои от 71 длъжностни лица и служители, дадоха своя принос за подпомагане на юрисдикцията в постигането на нейните цели. Така секретариатът взе дейно участие в проактивното управление на делата, към което Общият съд се стреми и което подкрепя.

Няколко прага бяха надхвърлени за първи път:

• този от 60 000 акта, вписан в регистъра, който секретариатът води (60 691 спрямо 56 827 през 2021 г. и 51 399 през 2020 г.). По-прецизен анализ показва, че последното тримесечие е било изключително натоварено, по-специално поради разпределянето и преразпределянето на делата в резултат на повторното формиране на съдебните състави през септември 2022 г., както и подаването и връчването на документи по групи дела (14 % от общия брой вписвания, извършени през последното тримесечие, са свързани с поредицата дела, включващи Единния съвет за преструктуриране);
• този от 10 000 процесуални документи, подадени в секретариата от адвокатите и представителите (10 412 спрямо 9 728 през 2021 г. и 9 572 през 2020 г.);
• този от 14 600 цифрови информационни фиша, които секретариатът изготви и обмени с кабинетите на съдиите в рамките на производствата (14 631 фиша спрямо 14 314 през 2021 г. и 12 636 през 2020 г.).

Служебната дейност на секретариата бе осигурена и на 352 съвещания на състави (събрания, на които съдиите обсъждат делата и ги подготвят за разглеждане) (338 през 2021 г. и 325 през 2020 г.) и по време на 241‑те съдебни заседания за изслушване на устните състезания.

Накрая, секретариатът отново успя да се възползва във възможно най-голяма степен от приложението e‑Curia, което на 1 декември 2018 г. стана задължително с някои изключения. Така през 2022 г. 94 % от документите, получени в секретариата на Общия съд, са подадени по електронен път, което представлява обем от почти един милион страници (979 676 страници). От 2018 г. насам в секретариата на Общия съд са подадени, а после и обработени общо 4 588 664 страници документи, което дава представа за мащаба на някои от преписките, постъпили за разглеждане в юрисдикцията.

Тези данни не отразяват две значими промени през 2022 г. Целта на първата от тях бе засилване на мерките за сигурност, за да се гарантира защитата на чувствителните данни в рамките на юрисдикцията и институцията. Втората, която отразява непрекъснатия стремеж на Общия съд за модернизация, е използването на квалифициран електронен подпис за съдебните решения, определенията и протоколите от заседанията на Общия съд. Секретариатът направи всичко възможно, за да адаптира вътрешните процедури и да се опита да се снабди със система, която да отговаря на правните изисквания и да позволява постоянно електронно архивиране.

Така Общият съд на Европейския съюз и неговият секретариат отново се адаптираха към реалността, за да отговорят възможно най-добре на легитимните очаквания на страните. Продължи адаптирането на процесуалните правила на юрисдикцията, за да се позволи ефективно разглеждане на делата, като се вземат предвид възникващите изисквания и новите реалности. Накрая, в продължение на мерките, предприети през предходните години, не престанаха усилията за цифровизиране на цялата верига на съдебния процес — от подаването на документи чрез приложението e‑Curia до връчването на електронно подписани съдебни актове по същия начин, което допринесе за необходимата модернизация на обществената услуга за правосъдието.

Съдебната статистика за няколко предходни години също може да се прегледа на сайта Curia, в частта „Исторически преглед".