I. Контекст на начина на цитиране на съдебната практика
По инициатива на Съвета бе създаден европейски идентификатор за съдебна практика (ECLI или European Case Law Identifier)[1]. Целта на този идентификатор е да въведе ясно позоваване на националната и на европейската съдебна практика, както и да дефинира минимален набор от единни метаданни за съдебната практика. Така той улеснява търсенето на съдебната практика в Европейския съюз и нейното цитиране.
Освен представката „ECLI“, този идентификатор съдържа четири задължителни елемента:
В съответствие с препоръката на Съвета за участие на Съда на Европейския съюз в системата на европейския идентификатор за съдебна практика, Съдът определи ECLI за всички съдебни актове, постановени от юрисдикциите на Съюза след 1954 г., както и за заключенията и становищата на генералните адвокати.
Например, форматът на ECLI за решение на Съда от 12 юли 2005 г., Schempp (C-403/03) е следният: „EU:C:2005:446“[2].
Идентификаторът се състои от следните елементи:
II. Начин на цитиране на съдебната практика
Целта на приетия от Съда на Европейския съюз начин на цитиране на съдебната практика е да комбинира идентификатора ECLI с наименованието на съдебния акт и номера на делото в регистъра. Този начин на цитиране започна да се прилаган постепенно от всяка от юрисдикциите на Съюза през първото полугодие на 2014 г., а впоследствие беше хармонизиран помежду им в течение на 2016 г.
Така начинът на цитиране:
Съставните елементи на позоваването са следните:
[1] Заключения на Съвета от 29 април 2011 година за насърчаване на въвеждането на европейски идентификатор за съдебна практика и на минимален набор от еднотипни метаданни (metadata) за съдебната практика (OВ C 127, 2011 г., стp. 1). За повече информация.
[2] За да не се удължава ненужно позоваването, съкращението ECLI се пропуска при цитирането на актовете на Съда, на Общия съд и на Съда на публичната служба.