Начин на цитиране на съдебната практика

Начин на цитиране на практиката на Съда на Европейския съюз с помощта на ECLI (европейски идентификатор за съдебна практика)

 

I. Контекст на начина на цитиране на съдебната практика

По инициатива на Съвета бе създаден европейски идентификатор за съдебна практика (ECLI или European Case Law Identifier)[1]. Целта на този идентификатор е да въведе ясно позоваване на националната и на европейската съдебна практика, както и да дефинира минимален набор от единни метаданни за съдебната практика. Така той улеснява търсенето на съдебната практика в Европейския съюз и нейното цитиране.

Освен представката „ECLI“, този идентификатор съдържа четири задължителни елемента:

  • кода на държавата членка на съответната юрисдикция или — когато става дума за юрисдикция на Европейския съюз — кода на Европейския съюз,
  • съкращението на юрисдикцията, постановила съдебния акт,
  • годината на съдебния акт,
  • пореден номер с максимална дължина от 25 букви и цифри, представен във формат, определен от всяка държава членка или от съответната наднационална юрисдикция. Поредният номер не може да съдържа други препинателни знаци освен точка („ . “) или двоеточие („ : “); като той служи за отделяне на частите на ECLI.

В съответствие с препоръката на Съвета за участие на Съда на Европейския съюз в системата на европейския идентификатор за съдебна практика, Съдът определи ECLI за всички съдебни актове, постановени от юрисдикциите на Съюза след 1954 г., както и за заключенията и становищата на генералните адвокати.

Например, форматът на ECLI за решение на Съда от 12 юли 2005 г., Schempp (C-403/03) е следният: „EU:C:2005:446“[2].

Идентификаторът се състои от следните елементи:

  • „EU“ показва, че става дума за съдебен акт, постановен от юрисдикция на Съюза (когато се цитира съдебен акт на национална юрисдикция, вместо това означение се посочва съответният код на държавата членка на тази юрисдикция),
  • „C “ показва, че този акт е постановен от Съда (ако актът е постановен от Общия съд или е бил постановен от Съда на публичната служба, означенията са съответно „T“ и „F“),
  • „2005“ показва, че съдебният акт е постановен през 2005 г.,
  • „446“ показва, че става дума за 446-ия ECLI за съответната година.

 

II. Начин на цитиране на съдебната практика

Целта на приетия от Съда на Европейския съюз начин на цитиране на съдебната практика е да комбинира идентификатора ECLI с наименованието на съдебния акт и номера на делото в регистъра. Този начин на цитиране започна да се прилаган постепенно от всяка от юрисдикциите на Съюза през първото полугодие на 2014 г., а впоследствие беше хармонизиран помежду им в течение на 2016 г.

Така начинът на цитиране:

  • прави правораздавателните актове по-прегледни, тъй като при всяко срещане позоваванията на съдебната практика съдържат елементите, необходими за да се установи ясно упоменатият съдебен акт, още повече че всички елементи от позоваването се упоменават при всяко тяхно срещане,
  • е по-неутрален в езиково отношение, тъй като форматът на цитиране е почти идентичен на всички езици и поради това съдържа по-малко елементи за превод, и
  • улеснява автоматичното въвеждане на хипервръзки както към ECLI на цитирания съдебен акт, така и към съответната точка от него.

Съставните елементи на позоваването са следните:

 bg

 

[1]     Заключения на Съвета от 29 април 2011 година за насърчаване на въвеждането на европейски идентификатор за съдебна практика и на минимален набор от еднотипни метаданни (metadata) за съдебната практика (OВ C 127, 2011 г., стp. 1). За повече информация.

[2]     За да не се удължава ненужно позоваването, съкращението ECLI се пропуска при цитирането на актовете на Съда, на Общия съд и на Съда на публичната служба.