Представяне

Състав

Общият съд е съставен от по двама съдии от държава членка. Съдиите се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване. Съдиите избират помежду си председател за срок от три години. Те назначават секретар с шестгодишен мандат.

Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост. За разлика от Съда, Общият съд не разполага с постоянни генерални адвокати. Съдиите обаче избират онези измежду тях, които да изпълняват функциите на генерален адвокат при разглеждането на преюдициалните запитвания. При преките производства по изключение също може тази функция да бъде възложена на някого от съдиите.

Отнасяните до Общия съд дела се решават от тричленни или петчленни съдебни състави, а когато отговарят на условията за това, могат да бъдат разпределени и на един съдия. Когато правната сложност или значението на делото или особени обстоятелства налагат това, съответното дело може също така да бъде разпределено на големия състав, който се състои от 15 съдии, или на междинния състав, който се състои от девет съдии.

Председателите на петчленните състави се избират измежду съдиите за срок от три години. Общият съд има собствен секретариат, но за останалите си нужди използва административните и езиковите служби на Институцията.

Правомощия

Общият съд е компетентен да разглежда:

прехвърляните му от Съда преюдициални запитвания, които спадат изключително към една или няколко от следните шест специфични сфери:
- общата система на данъка върху добавената стойност,
- акцизите,
- Митническия кодекс,
- тарифното класиране на стоките в Комбинираната номенклатура,
- обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги,
- системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

жалби на физически и юридически лица срещу актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, на които са адресати или които ги засягат пряко и лично (например жалба на предприятие срещу решение на Комисията, с което му е наложена глоба), както и срещу подзаконовите актове, които ги засягат пряко и не включват мерки за изпълнение, а също и искове на физически и юридически лица за установяване на неправомерно бездействие от страна на тези институции, органи, служби и агенции;
жалби, подадени от държавите членки срещу Комисията;
жалби, подадени от държавите членки срещу Съвета, относно актове, приети в областта на държавните помощи, на мерките за търговска защита („дъмпинг“) и актове, с които той упражнява изпълнителни правомощия;
искове за поправяне на вреди, причинени от институциите или от органите, службите и агенциите на Европейския съюз и неговите служители;
искове, основаващи се на сключени от Европейския съюз договори, които предвиждат изрично компетентността на Общия съд;
жалби в областта на интелектуалната собственост срещу актовете на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO);
спорове между институциите на Европейския съюз и техния персонал по въпроси на служебното правоотношение и схемата за социална сигурност.

Актовете на Общия съд могат да бъдат обжалвани в двумесечен срок пред Съда, като обжалването е ограничено само до правни въпроси.

При някои категории дела, преди да разгледа подадената жалба против съдебния акт на Общия съд, Съдът първо решава дали да допусне обжалване по делото. Такова производство по предварително допускане на обжалване се провежда (i) при делата, които вече са преминали двоен контрол — първо пред независим апелативен състав на орган, служба или агенция на Съюза, а след това пред Общия съд, и (ii) когато се обжалват съдебни актове на Общия съд във връзка с изпълнението на договор, който съдържа арбитражна клауза [по смисъла на член 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз]. В тези случаи към жалбата срещу акта на Общия съд трябва да се приложи молба за допускане на обжалване, в която да се посочи какъв въпрос или какви въпроси от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза повдига тази жалба.

Производство

Общият съд има свой Процедурен правилник. По принцип производството включва писмена и устна фаза.

Преюдициални запитвания

Прехвърляните на Общия съд преюдициални запитвания се разглеждат по същия начин, както в Съда.

Преки производства

То започва по искова молба или жалба, изготвена от адвокат или друг процесуален представител и изпратена до секретариата. Основните моменти в исковата молба или жалбата се оповестяват чрез съобщение, което се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици. Секретарят връчва исковата молба или жалбата на насрещната страна, която разполага с двумесечен срок за подаване на писмена защита. В преките производства ищецът или жалбоподателят по принцип може да представи реплика в определен срок, а ответникът може да отговори с дуплика.

Всяко лице, което има правен интерес от изхода на спора пред Общия съд, а също и държавите членки и институциите на Съюза могат да встъпят в производството. Встъпилата страна представя изявление в подкрепа или срещу исканията на някоя от страните, които след това имат право да отговорят на това изявление. В хода на евентуалната устна фаза на производството се провежда открито съдебно заседание. На това заседание съдиите могат да поставят въпроси на представителите на страните. В кратък доклад за съдебното заседание съдията докладчик обобщава фактическите твърдения и доводите на всяка от страните и евентуално на встъпилите страни. Този документ е публично достъпен на езика на производството.

Съдиите разискват въз основа на проекта за решение, изготвен от съдията докладчик, а решението им се обявява в открито съдебно заседание.

Производството пред Общия съд е безплатно. Общият съд обаче не поема разходите за адвокат, имащ право да практикува пред юрисдикция на държава членка, какъвто трябва да представлява страните. Същевременно всяко лице, което не разполага със средства да заплати разходите по делото, може да подаде молба за предоставяне на правна помощ.

Обезпечително производство

Обжалването пред Общия съд не спира изпълнението на оспорвания акт. Общият съд обаче може да постанови спиране на изпълнението или да наложи други временни мерки. Председателят или евентуално заместник-председателят на Общия съд се произнася по тези молби с мотивирано определение.
Временни мерки се допускат само когато са налице три условия:

1. искът или жалбата трябва на пръв поглед да не е напълно лишен(а) от основание;
молителят трябва да обоснове неотложността на мерките, без които би претърпял значителни и непоправими вреди;
временните мерки не трябва да нарушават равновесието между интересите на страните и общия интерес.

Определението има временен характер и не предопределя по никакъв начин решението на Общия съд по съществото на спора. Освен това то може да бъде обжалвано пред заместник-председателя на Съда.

Бързо производство

Това производство позволява на Общия съд да се произнася в кратки срокове по съществото на спора с оглед на особената спешност на някои дела. Искане за произнасяне по реда на бързото производство може да се направи от ищеца или жалбоподателя или от ответника. Общият съд може и служебно да реши да се произнесе по този ред.

Съдебна практика

Околна среда и потребители

Съюзът забранява търговията с тюленови продукти, освен ако те са получени от традиционно практикувания от инуитите лов с цел препитание. През 2013 г. Общият съд потвърждава тази забрана. Всъщност той приема, че предвид съществуващите различия в приетите от държавите членки правила във връзка с търговията с тюленови продукти Съюзът има право да хармонизира правилата за търговия с тези продукти, за да се предотвратят смущенията на пазара, като същевременно се вземат под внимание съображенията за хуманно отношение към животните.

Inuit Tapiriit Kanatami/Комисия, T-526/10, 25 април 2013 г.

На територията на Съюза генетично модифицираните организми (ГМО) могат да бъдат пускани на пазара само ако е налице разрешение. През 2010 г. Комисията, след като получава научно становище, в което се посочва, че генетично модифицираният картоф „Amflora“ не създава риск нито за човешкото здраве, нито за околната среда, разрешава пускането на този картоф на пазара. Общият съд отменя издаденото от Комисията разрешение поради наличието на процесуално нарушение, доколкото последната всъщност не е представила на компетентните комитети проекта за разрешение.

Унгария/Комисия, T-240/10, 13 декември 2013 г.

Свободно предоставяне на услуги

Съгласно правото на Съюза събитията, за които държавата членка смята, че са от голямо значение за обществото ѝ, трябва да могат да бъдат излъчвани не само по платен, но и по безплатен телевизионен канал. През 2011 г. Общият съд потвърждава, че държавите членки могат да изискват безплатното излъчване на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол. Общият съд обосновава това решение с правото на информация и с необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития.

FIFA/Комисия, T-385/07, 17 февруари 2011 г.

Институционално право на ЕС

През 2007 г. Европейската служба за подбор на персонала на Европейския съюз (EPSO) публикува покана за заявяване на интерес с оглед на набирането на договорно наети служители за европейските институции. Обявленията са съставени единствено на немски, английски и френски език. Общият съд отменя поканата поради наличието на езикова дискриминация, доколкото публикуването на тази покана на три езика е пречка за някои потенциални кандидати да се запознаят с нея и облагодетелства немскоезичните, англоезичните и френскоезичните кандидати.

Италия/Комисия, T-205/07, 3 февруари 2011 г.

Марки — Интелектуална и индустриална собственост

През 2012 г. Общият съд постановява, че знакът „VIAGUARA“ не може да бъде регистриран като марка на Общността за напитки поради регистрираната за лекарства марка „VIAGRA“. Като признава, че напитките и лекарствата са различни продукти, Общият съд приема, че със знака „VIAGUARA“ може да се извлече неоснователно полза от репутацията на марката „VIAGRA“: всъщност потребителят може да бъде склонен да закупи напитките, мислейки, че притежават характеристики, сходни с тези на лекарството (по-конкретно, увеличаване на либидото).

Viaguara/СХВП, T-332/10, 25 януари 2012 г.

Дружеството Apple Corps, основано от известната рокгрупа „The Beatles“, възразява срещу регистрацията на думата „BEATLE“ за електрически инвалидни колички, предназначени за лицата с ограничена подвижност. Общият съд отсъжда в негова полза, като приема, че с думата „BEATLE“ може да се извлече неоснователно полза от репутацията и от трайната привлекателност на притежаваните от Apple Corps марки „(THE) BEATLES“. Всъщност лицата с ограничена подвижност биха могли да бъдат привлечени от много положителния образ на свобода, младост и мобилност, свързван с марките на Apple Corps.

You-Q/СХВП, T-369/10, 29 март 2012 г.

През 2010 г. Монако е поискало защита в ЕС на международната марка „MONACO“, но такава му е отказана, наред с другото, и за развлекателни и спортни услуги и услуги по настаняване. Общият съд потвърждава това решение: именно поради известността на княжеското семейство и организирането на автомобилно състезание за Голямата награда във Формула 1 и на цирков фестивал думата „MONACO“ извиква представата за географската територия и е чисто описателна за географския произход или местоназначение на съответните услуги. Поради това тя не може да бъде защитена като марка в ЕС.

MEM/СХВП (MONACO), T-197/13, 15 януари 2015 г.

Конкуренция

През 2004 г. Комисията налага на Microsoft глоба в размер на 497 милиона евро, като приема, че това дружество е злоупотребило с господстващото си положение, доколкото години наред е отказвало да оповестява на конкурентите си информация, позволяваща развитието и разпространението на алтернативни и съвместими с Windows продукти. Общият съд потвърждава глобата с решение от 2007 г. През 2008 г. Комисията налага на Microsoft периодична имуществена санкция в размер на 899 милиона евро поради нежеланието му да изпълни решението от 2004 г. и да оповести на конкурентите си съответната информация в предвидения срок и срещу разумно заплащане. Общият съд потвърждава анализа на Комисията, но намалява периодичната имуществена санкция на 860 милиона евро, отчитайки факта, че Комисията временно е разрешила на Microsoft да продължи да прилага някои практики.

Microsoft/Комисия, T-201/04, 17 септември 2007 г. и T-167/08, 27 юни 2012 г.

През 2009 г. Комисията налага две глоби от по 553 милиона евро всяка съответно на германското дружество E.ON и на френското дружество GDF Suez. Тя ги упреква в това, че са създали картел, забраняващ на всяко от тях да продава на националния пазар на другото газа, пренасян от Русия до Германия и Франция. Общият съд потвърждава анализа на Комисията, но намалява всяка глоба на 320 милиона евро, отчитайки допуснатата от Комисията грешка при определянето на продължителността на картела (която е била с една година по-малка от твърдяната от Комисията).

E.ON Energie AG/Комисия, T-360/09 и GDF Suez/Комисия, T-370/09, 29 юни 2012 г.

Сдруженията за колективно управление управляват авторските права, свързани по-специално с музикалните произведения. Те предоставят на търговските ползватели, които са поискали това, правото да използват произведенията срещу възнаграждение. През 2008 г. Комисията приема, че 24 дружества от този вид са ограничили конкуренцията, като са свели само до националната територия лицензиите, предоставени за използването на някои музикални произведения. Общият съд отхвърля анализа на Комисията поради липса на доказателства, още повече че ограниченото териториално действие на лицензиите може да се обясни с необходимостта да се противодейства ефективно на неразрешеното използване на музикалните произведения.

CISAC/Комисия, T-442/08, 12 април 2013 г.

През 2011 г. Комисията приема, че концентрацията, с която Microsoft възнамерява да придобие контрола върху Skype, е съвместима с правото на Съюза. Двама конкуренти на Skype сезират Общия съд, като изтъкват антиконкурентните последици на предвиденото сливане. Общият съд обаче потвърждава решението на Комисията. Той приема, че сливането не ограничава конкуренцията нито на пазара на комуникациите през интернет за широкия кръг потребители, нито на пазара на търговските комуникации през интернет.

Cisco Systems и Messagenet/Комисия, T-79/12, 11 декември 2013 г.

Държавни помощи

В Австрия всички потребители на електроенергия понасят разходите, които прави държавата, за да насърчава производството на екологична електроенергия. През 2008 г. австрийската държава решава да ограничи участието на енергоемките предприятия в тези разходи. Комисията обаче смята, че това ограничаване представлява несъвместима с правото на Съюза държавна помощ. Общият съд отсъжда в нейна полза, като приема, че подобно ограничаване е форма на освобождаване от парафискален налог и облагодетелства някои предприятия в ущърб на други, без различното третиране да е оправдано от гледна точка на преследваната цел. Освен това тази помощ не е съвместима с Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда.

Австрия/Комисия, T-251/11, 11 декември 2014 г.

ING е нидерландска финансова институция, предоставяща банкови и застрахователни услуги. В контекста на финансовата криза Нидерландия ѝ предоставя помощ под формата на капиталова вноска, условията за чието изплащане впоследствие са били изменени. Комисията приема, че тези нови условия са довели до допълнителна държавна помощ в размер на 2 милиарда евро. Според Общия съд обаче не може да се приеме, че е налице държавна помощ, след като Комисията не е преценила дали частен инвеститор в положението на нидерландската държава би отказал да предостави подобно изменение на условията за изплащане и следователно такова допълнително предимство.

Нидерландия/Комисия, T-29/10, T-33/10, 2 март 2012 г.

Заради сериозните си финансови затруднения италианската авиокомпания Alitalia получава през 2008 г. заем в размер на 300 милиона евро от италианската държава, която освен това решава да продаде дяловото си участие в компанията. Комисията определя като незаконосъобразен отпуснатия на Alitalia заем (тъй като частен инвеститор, поставен в същото положение, не би отпуснал този заем), но разрешава продажбата на активите, стига тя да е по пазарни цени. Като счита, че Alitalia е получила несъвместими с правото на Съюза държавни помощи, Ryanair сезира Общия съд, който потвърждава анализа на Комисията във всичките му аспекти.

Ryanair/Комисия, T-123/09, 28 март 2012 г.

Селско стопанство

През 2011 г. Комисията налага задължение за етикетиране на цитрусовите плодове, които след прибиране на реколтата се третират с консерванти или други химични вещества. Испания иска от Общия съд да отмени това задължение, тъй като то засяга само производителите на цитрусови плодове — но не и производителите на други плодове, третирани след прибиране на реколтата — и поради това е дискриминационно. Общият съд обаче приема, че за разлика от тези други плодове (банани, дини, пъпеши), кората на цитрусовите плодове може да се използва в готварството, така че задължението за етикетиране осигурява, без дискриминация, единно и високо равнище на защита на потребителите.

Испания/Комисия, T-481/11, 13 ноември 2014 г.

Обществено здраве

Orphacol е лекарствен продукт, предназначен за лечение на редки, но много тежки чернодробни заболявания, които при новородените могат да доведат до смърт. През 2009 г. френското дружество Laboratoires CTRS иска от Комисията разрешение за търговия с този лекарствен продукт, но тя отказва да издаде такова, поради това че CTRS не представя резултати от клинични изпитания. Общият съд отменя това решение, като приема, че съгласно приложимите разпоредби CTRS не е длъжно да представя такива резултати, щом като активните вещества на този лекарствен продукт се използват в Съюза като лекарствен продукт с утвърдено лечебно приложение поне от 10 години.

Laboratoires CTRS/Комисия, T-301/12, 4 юли 2013 г.

Външни отношения на ЕС

Ограничителните мерки или „санкции“ са основен инструмент на външната политика, с който Съюзът цели да предизвика промяна в политиката или поведението на дадена страна. Те могат да бъдат под формата на оръжейно ембарго, замразяване на активи, забрана за влизане и преминаване на територията на Съюза, забрана за внос и износ и пр. Могат да бъдат наложени на правителства, дружества и физически лица, както и на групи или организации (като терористични групировки например).

Освен терористични организации като Ал Кайда, около тридесет държави вече са обект на санкции от страна на Съвета на Съюза, сред които Афганистан, Беларус, Кот д’Ивоар, Египет, Иран, Либия, Русия, Сирия, Тунис, Украйна и Зимбабве.

Съветът замразява средствата на г‑н Eyad Makhlouf (братовчед на Bachar Al Assad) с мотива, че е брат на Rami Makhlouf (един от най-влиятелните сирийски бизнесмени) и офицер в разузнаването, замесен в репресиите срещу сирийското цивилно население. Общият съд потвърждава наложената мярка, като приема, че г‑н Makhlouf не е представил доказателства, които да оборят извода, че е подкрепял сирийския режим. Освен това правото на защита на г‑н Makhlouf не е било нарушено, тъй като той е получил възможност да се защити ефикасно срещу Съвета.

Makhlouf/Съвет, T-383/11, 13 септември 2013 г.

През 2010 г. са замразени средства на иранското дружество Fulmen и на неговия директор, поради това че са участвали, според Съвета, в инсталирането на електрическо оборудване на секретен обект, обслужващ иранската ядрена програма. Общият съд обаче отменя наложената мярка: той счита, че Съветът се е основал само на недоказани твърдения и не е доказал участие на Fulmen и на неговия директор на съответния обект. Общият съд приема, че Съветът е трябвало да представи съответни доказателства.

Fulmen и Fereydoun Mahmoudian/Съвет, T-439/10 и T-440/10, 21 март 2012 г.

Икономическа политика

„Централните контрагенти“ са финансови организации, които извършват клиринг на някои сделки, управлявайки кредитния риск на страните по сделките. През 2011 г. ЕЦБ задължава централните контрагенти, които работят с евро, да се намират в страна от еврозоната. Обединеното кралство, което не е част от тази зона, иска премахването на това задължение, тъй като то е в ущърб на британските централни контрагенти. Общият съд отсъжда в негова полза, като приема, че ЕЦБ не е компетентна да налага такова изискване за местонахождение.

Обединено кралство/ЕЦБ, T-496/11, 4 март 2015 г.

Достъп до документи

През 2009 г. нидерландският евродепутат Sophie Int’ Veld иска от Съвета достъп до становище на правната му служба относно започването на преговорите между Съюза и САЩ по повод на бъдещото споразумение SWIFT (споразумение, с което на американските власти се разрешава достъп до европейските банкови данни с оглед на борбата с тероризма). Съветът отказва изцяло достъп до това становище. Общият съд частично отменя този отказ (а именно що се отнася до всичко, което не засяга специфичното съдържание на споразумението и насоките за преговори): той приема, че Съветът — проверявайки дали е възможно по-висш обществен интерес да диктува оповестяването на съответните сведения — не е доказал с конкретни доказателства съществуването на опасност от засягане на защитата на правните становища, нито е отчел факта, че въпросното становище е свързано със специфичната област на защита на личните данни.

In’t Veld/Съвет, T-529/09, 4 май 2012 г.